/Поглед.инфо/ Защо европейските лидери се събраха в Брюксел на непланирана среща на високо равнище на ЕС? Да отбележат наближаващите сто дни от военната операция в Украйна с нов, шести пакет от санкции срещу Русия, чийто смисъл обаче вече не е ясен за никого.

Ако Европа иска да спре поражението на Украйна, тогава е необходимо не да въвежда нови санкции (това така или иначе няма да помогне), а директно да обяви на Киев, че няма да има нови доставки на оръжие, няма да има статут на кандидат в ЕС и самите украински власти трябва да търсят начин за уреждане на мира с Русия. Европа трябва да признае, а и трябваше да го направи още през 2014 г., че отношенията между Украйна и Русия не само не са вътрешноевропейско дело, те нямат нищо общо с Европа, тоест с Европейския съюз. Това са външни работи за ЕС и е по-добре да не се забъркват в тях, да не мътят водите и още повече да не разчитат, че ще увеличат зоната си на влияние с руски земи. И със сигурност да не залагат на поражението на Русия.

Но ЕС не може да признае очевидното, затова е принуден да навлиза все по-дълбоко в дупката от санкции. Да, дупка. Ако санкциите не могат да принудят Русия да спре военните действия (а това в крайна сметка е тяхната официална причина), ако санкциите дори не могат да ѝ причинят бързи и сериозни щети, тогава какъв е смисълът им за Европа? Защо европейците трябва да носят тежестта на високата инфлация, да изпитват силата на ЕС? В края на краищата, в навечерието на извънредната среща на високо равнище, германският вицеканцлер, министър на икономиката Роберт Хабек призна, че има не само проблеми с договарянето на нови санкции: "След началото на руската агресия в Украйна видяхме какво може да се случи, когато Европа стане единна. В навечерието на срещата, да се надяваме, това ще продължи. Но сега единството започва да се разпада."

В ЕС няма единство по отношение на въвеждането на забрана за внос на руски петрол: няколко държави, предимно Унгария, са против, настоявайки за многомилиардна компенсация за тяхното съгласие. В резултат на това новият пакет от санкции може да не включва забрана за петрола, поне за тръбопроводния петрол. Но дори ако Европа изведнъж реши да компенсира загубите на унгарците и все пак се откаже от руския петрол, какво ще постигне? Освен поредното увеличение на цената?

Специалната операция в Украйна няма да спре. А може би след новите санкции европейците ще се чувстват по-сигурни, по-защитени? По-малкото зависимост от Русия ще им даде ли повече увереност в бъдещето? Ще попречи ли на Москва да атакува Балтийските държави и Полша – в края на краищата полските лидери, например, говорят за такива планове? Тоест Русия ще обяви война на НАТО.Вярват ли европейцитев такива глупости? Подкрепят ли санкциите?

Засега да, според проучвания на общественото мнение, проведени от фондация „Алианс на демокрациите“ (създадена преди пет години от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен). Резултатите бяха публикувани вчера от “Гардиън” под разкриващото заглавие „Негативните възгледи за Русия са ограниченипредимно до западните либерални демокрации, показват проучванията“.

Всъщност проучването е проведено не само на Запад (обхванати са общо 52 държави). Но първо за Европа.

55% от европейците подкрепят прекратяването на икономическите връзки с Русия. Не е изненадващо, че Полша (87%) и самата Украйна (80%) се оказват най-негативни към страната ни, но неочаквано Португалия (79%) зае третото място. Тук обаче може да има влияние не само антируската пропаганда, но и доста скромни връзки с нашата страна, включително енергийни: португалската икономика не зависи от износа на руски нефт и газ. Четвъртото място на Швеция (77%) е разбираемо, но високият процент в традиционно приятелска Италия (65%) е изненадващ. Същият брой поддръжници на санкциите във Великобритания, исторически враждебна към нас, въпреки че и тук динамиката е важна. Проучването на Алианса на демокрациите най-вероятно е проведено още в началото на пролетта, но данните от другите проучвания показват, че в същата Великобритания броят на поддръжниците на санкционните войни за март-май е намалял от 50% на 36% (цените също играят важна роля).

Германия с 62% е над средното европейско ниво, освен това броят на тези, които се застъпват за ембарго на руските енергийни носители, дори се е увеличил там през март-май от 44% на 50%.

Съединените щати са наравно с Германия: отново 62% са привърженици на санкциите срещу Русия, но за два месеца броят им, според други проучвания, е намалял от 55% на 45%.

Общата тенденция е ясна: докато инфлацията удряше джобовете на европейците и американците, но бяха убеждавани, че победата на Украйна над Русия (или, както се нарича, „предотвратяването на победата на Русия“) е възможна, привържениците на санкциите бяха мнозинството. Веднага след като ситуацията с победата стана не толкова еднозначна (в представянето на западните медии), а инфлацията в същото време продължи да се ускорява, настроението започна да се променя. И ние сме едва в началото на този процес.

Това как влияе на Русия? Нищо принципно, нашите действия наистина не зависят от това какво мислят и правят европейците. По-бързо или по-бавно, с повече или по-малко усилия, но ще постигнем това, което сме планирали: Украйна ще бъде извадена от сферата на влияние на Запада. Но настроенията на западните елити и западните жители трябва да се имат предвид при планирането на етапите дори не на военната, а на геополитическата специална операция, която върви успоредно с военните действия. И това е от първостепенно значение за целия свят, а не само за Русия.

Следователно дори цифрите от проучването на Алианса на демокрациите за незападни страни показват, че почти всички имат положително отношение към Русия и се противопоставят на войната със санкциите. Между другото, дори сред европейските държави има две – Унгария и Гърция, в които мнозинството от хората не подкрепят прекъсването на икономическите връзки с нашата страна.

И общо има 20 такива държави от тези 52, в които е проведено проучването, но тук е важно кои точно. И това са най-големите азиатски страни: Китай, Индия, Турция, Индонезия, Пакистан. В Азия като цяло мнозинството е за Русия – тук са Тайланд с Малайзия, Виетнам с Филипините. Същата ситуация е и в арабския свят: Саудитска Арабия и Египет, Алжир и Мароко. А в Африка – Нигерия, Южна Африка и Кения. В Латинска Америка гласовете са разделени поравно, но и тук, в най-голямата държава Мексико, мнозинството е против санкциите.

Освен това най-голям баланс на положително отношение към Русия е регистриран в Индия (36%), Алжир (29%) и Индонезия (14%).

Ето защо дори “Гардиън” признава „рязка поляризация във възприятията за Русия от предимно западните либерални демокрации и останалия свят“ и че „негативните възгледи за Русия са най-вече ограничени до Европа и други либерални демокрации“.

Много е важно, че това проучване потвърди това, което беше ясно от първите дни на специалната операция: светът беше разделен на две неравни части. Антируското малцинство е ограничено до Запада, който има огромна власт под формата на глобални медии, от които повечето медии в незападния свят черпят информация (говорим за страните от Латинска Америка, Африка и части от Азия). И значителна част от тях заеха открито антируска позиция. Това обаче не успя да насочи нито местните елити, нито по-голямата част от населението срещу Русия.

Когато много ключови незападни страни се въздържаха от осъждане на Русия по време на гласуването в ООН, позицията им на Запада се обясняваше както с нежеланието им да се карат с Москва, така и с авторитарния характер на управляващите на такива страни. Но проучванията на общественото мнение показват, че поведението на тези държави не може да се обясни просто със сметки, защото техните обикновени граждани се отнасят към Русия по абсолютно същия начин.

Далеч не са толкова опитни в международната политика, колкото европейците и американците, които се смятат за върха на човешката цивилизация, но много по-добре осъзнават несправедливостта и погрешността на западните оценки и отношение към Русия. Разбира се, за европейците е много по-трудно да се освободят от предразсъдъците към страната ни: русофобията тук има дълбоки исторически корени. И когато се съчетае с геополитическата липса на независимост на сегашните европейски елити, става много трудно да се избяга от плен на санкционната война с Русия, но Европа все още няма друг начин. Не Русия, а Европа. И колкото по-скоро разбере това, толкова по-малко загуби ще претърпи в бъдеще.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?