/Поглед.инфо/ В един безпрецедентен показ на сила, руските военновъздушни самолети тази седмица нанесоха опостушителни удари в Сирия срещу подкрепяна от Турция твърдина в северната част на близкоизточната страна.

Това беше съкрушителен удар срещу прокси военните активи на Анкара в арабската държава.

Въздушните удари маркираха и края на седемесечното примирие, което Русия договори с Турция за поддържане на зоната за де-ескалация в северозападната сирийска провинция Идлиб.

Сключеното благодарение на Русия примирие се разглеждаше като пречка за офанзива на Сирийската арабска армия, която имаше за цел да разгони отстъпващите бойци, които Анкара спонсорира в почти десетилетния конфликт на Сирия, от граничния регион с Турция.

Ударите тази седмица, по достоверна информация са съвместна операция между Сирийската арабска армия и въоръжените сили на руските им съюзници.

Това предполага, че Москва дава на Дамаск зелена светлина за възобновяване на офанзивата и съответно, за възвръщане на територията на Сирия от подкрепяните от Турция бунтовници и джихадисти.

Изглежда, че ръкавиците са хвърлени отново.

Мишената, по информация, е била основният тренировъчен лагер на радикалната ислямистка група Файлак ал Шам, която също така е известна и като Легиона Шам.

Западните медии наричат групировката "умерени бойци", но тя е в съюз с известни терористични и про-терористични организации, като Ахрар ал Шам и Джайш ал Ислям.

Легионът Шам също така е асоцииран и с джихадистката пропагандна група, известна като т.нар. Бели каски.

Въпросната организация се смята за основната ислямистка група на Турция в провинция Идлиб, която Анкара свързва и с други радикални бойци.

Фактически това е прикритие за нелегалните и тайни операции на Турция в Сирийската арабска република.

За Русия и Сирия, започването на подобен смазващ блицкриг срещу важни турски активи може да значи само едно - много силно предупреждение срещу Анкара.

Но предупреждение за какво?

Не изглежда, че то е било предизвикано от нещо, което да се случва в Сирия напоследък. По-скоро, атаката от типа на "шок и ужас" изглежда, че е начинът, по който Москва казва на Анкара да спре с агресията си във войната между Азербайджан и Армения, в граничещия с Русия регион на Южен Кавказ.

Избухването на азербайджанско-арменската война на 27 септември заради оспорваната територия Нагорно-Карабах, е много алармиращ отбранителен въпрос за Русия.

Стотици, ако не и хиляди бяха убити през последните четири седмици в акт, който изглежда като най-лошия епизод на насилието, откакто двете страни завършиха своята шестгодишна война през 1994 година, при която загинаха почти 30,000 души.

Няма никакво съмнение, че турската подкрепа за Азербайджан подхранва конфликта в Кавказ.

Агресивната реторика на Анкара относно "освобождаването" на Република Нагорно-Карабах от етническите арменци, вдъхна кураж на Азербайджан за преследване на военно решение на спора между Ереван и Баку.

Турция въоръжи до зъби историческия си съюзник Азербайджан с напреднали и модерни оръжия, като ракети и дронове, както и изтребители Ф-16, които действат на терена.

Има много достоверни доклади, които казват, че Турция е прехвърлила хиляди от наемническите си активи от северна Сирия, за да се сражават рамо до рамо с азерските сили.

Има също така доклади и репортажи, че Турция е разположила повече от 1200 души от собствените си специални части в планинския регион Нагорно-Карабах.

Разпалването на конфликта от Анкара може да обясни защо трите опита за постигането на примирие от страна на Русия през последния месец (като последният включваше Съединените щати като посредник), се провалиха, въпреки обещанията от азербайджанска и арменска страна, че ще уважат примирието.

Има предполоежние, че турският лидер Реджеп Тайип Ердоган търси отмъщение заради това, че Русия победи плановете на Анкара за смяна на режима в Сирия.

Целта на Ердоган, според тази сериозна теза, е да създаде проблеми за Москва в непосредствената й южна периферия.

Ако азербайджанско-арменската война ескалира, Русия може да бъде въвлечена в конфликта, заради отбранителния си съюз, който тя има с Армения.

Това е нещо, което Русия в никакъв случай не би искала да прави, тъй като освен с Армения, тя има и исторически приятелски отношения с Азербайджан.

Москва многократно призова за дипломатическо решение на конфликта за Нагорно-Карабах, както и за отдръпването на чуждестранните действащи фактори, което ще рече на Турция.

Но изглежда, че Анкара не разбра ясното руско послание, до този момент.

Турция натискаше и подстрекаваше Азербайджан да тръгне на мисия за възвръщане на Нагорно-Карабах чрез сила и максималистка реторика, отхвърляйки арменските права.

Вместо да се конфронтира директно с Турция в Южен Кавказ, изглежда, че Москва е решила да удари Анкара със силен нокаут по активите й в Сирия. Може би сега Анкара ще разбере посланието и ще си наляга парцалите.

Важно е да се отбележи, че в деня след руските въздушни удари в левантийската страна, президентът на Турция Ердоган инициира телефонен разговор на 27 октомври с Владимир Путин, "за да обсъдят ситуацията в Нагорно-Карабах и Сирия".

Според пресслужбата на Кремъл:

"Руската страна изрази дълбокото си притеснение относно продължаващите военни действия в Нагорно-Карабах, както и продължаващата намеса на терористи от Близкия изток", се цитира от ТАСС.

Изглежда, че Ердоган е получил посланието.

Превод: СМ