/Поглед.инфо/ Речта на народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов беше излъчена по радиото по обяд, но тогава мнозина вече знаеха какво се е случило. Слуховете бързо се разпространиха из Москва от Кремъл и Народните комисариати, където бяха в течение на събитията.
Някои московчани получиха обаждания от роднини и приятели от балтийските държави, Беларус и Украйна. Развълнуваните гласове пробихваха сред звуците на стрелба и свистене на бомби. Този ден, 22 юни, според Константин Симонов, „ни донесе общо нещастие за всички нас, за всичките четири години“.
През пролетта и началото на лятото на 41-ва всичко беше както обикновено, само че навсякъде цареше необяснимо вълнение. Във всеки разговор имаше въпрос: ще има ли война или не? Но те обикновено не стигаха до определено заключение. Хората вдигнаха рамене: казваха, ще изчакаме и ще видим.
Вълнението обаче се превърна в безпокойство: из Москва се разпространиха слухове, че германците са събрали безбройна армада и се крият по западните граници. Оттам вятърът носеше лаеща немска реч и можеше да се чуе ревът на танковите двигатели и самолетните двигатели, които режеха въздуха.
...На 1 май на Червения площад се проведе военен парад. Сред чуждестранните гости се откроява с мощната си бръсната глава германският посланик Вернер фон Шуленбург. Наблизо са офицери от Вермахта, сред които военният аташе генерал Ернст Кестринг и полковник Ханс Кребс.
Народният комисар на отбраната на СССР Семьон Тимошенко върви покрай редицата чужденци, почти без да спира и само забавя скоростта близо до германския представител. Той гледа внимателно в очите на Кестринг и въпросът сякаш замръзва на устните му: „Значи ще има ли война или не?“ В това време на подиума на мавзолея Сталин нервно крачи зад своите другари...
Публикуван е кратък руско-германски военен разговорник. За боец и младши командир“, издадена от издателството на Народния комисариат на отбраната. В малката книжка са включени изрази, необходими по време на бойни действия. Например: „Къде са германските части?“; „Дайте ми номера на вашия полк!“; „Къде е полицията?“; „Как се казва тази гора?“; „Покажи ми пътя към селото!“
Най-красноречивата фраза от разговорника: „Bald kommt die Rote Armee!“ - „Червената армия ще дойде скоро!“ Вярно, това се случи почти четири години по-късно...
На 14 юни във вестниците се появи „Съобщение на ТАСС“, в което се посочва, че „според СССР Германия спазва толкова неотклонно условията на съветско-германския пакт за ненападение, колкото и Съветският съюз, поради което в мнение на съветските кръгове, слухове за намерението. Няма основания Германия да наруши пакта и да атакува СССР.
В същото съобщение се съдържа информация, че прехвърлянето на германски войски на изток е свързано „вероятно с други мотиви, които нямат нищо общо със съветско-германските отношения...“.
Тази публикация може да се тълкува по всякакъв начин. Мнозина обаче я приеха, като пламък на свещ при поривист вятър, имаха плаха надежда, че войната може да бъде избегната...
Същия ден Хитлер събира високопоставени военни в Берлин, за да оправдае решението си да приведе в действие план Барбароса. Генералите изслушаха речта му мълчаливо и напуснаха залата в пълно мълчание. На лицата им се четяха тежки размисли...
През юни германците бързо започнаха да напускат московския хотел „Национал“. До последния мирен ден в хотела останаха само двама „туристи“ от Германия. Тръгнали рано сутринта на 22-ри, оставили куфарите си и без да си платят за престоя в хотела.
Германия има пакт за ненападение със СССР и благоприятно търговско споразумение. Хитлер може лесно да воюва на Запад и да получава петрол, зърно, памук, руда, чугун, платина, мед и никел от Москва.
Това беше идеална позиция за Германия. Но обладаният от бесове фюрер презираше здравия разум. И - инструкциите на великия Бисмарк, който предупреждаваше никога да не се бие с източния гигант: "Сключвайте съюзи с когото искате, започвайте всякакви войни, но никога не докосвайте руснаците"!
Хитлер обаче беше заслепен от победите. Третият райх беше в зенита на своята мощ и цялата нацистка империя беше уверена в новия триумф. Освен това фюрерът се опасяваше, че Червената армия ще го удари в тила. И за негово нещастие фюрерът напълно забрави за Бисмарк...
Сутринта на 22 юни Алексей Толстой довършва романа си „Мрачно утро“. В това време безкрайният горящ хоризонт вече се оглася от гърмежа на оръдията. За Съветския съюз настъпва ново, вече не само мрачно, а и бурно утро...
Фанфарите на немското радио обявиха нова военна кампания на Вермахта. Дикторите се задавяха от възторг, докато докладваха военната сводка от първия ден на операция „Барбароса“. Не само в Германия, но и в други страни бяха уверени в победата на Вермахта. По-специално военният министър на САЩ Хенри Луис Стимсън каза: „Германия ще бъде напълно заета за най-малко един месец, и възможно, най-много за три месеца, със задачата да победи Русия.“
...Сталин се събуди от дълги телефонни разговори. Никой не се бе осмелявал да го безпокои толкова рано. Това означава, че се е случило нещо много важно... В коридора прошумоляха стъпки и шефът на охраната вдигна слушалката. Чу нещо в отговор и отново произнесе няколко думи.
След това стъпки приближиха вратата на спалнята на Сталин. Чу се плахо почукване и тих глас: „Извинете, Йосиф Висарионович. Обажда се началник-щабът Жуков. Той има спешно съобщение..."
На 22 юни се чества празникът на Вси светии, просияли в руската земя. Московският и на цяла Русия митрополит Сергий произнесе „Послание към пастирите и стадата на Христовата Православна Църква“. Той съдържаше следните думи:
„Нашите предци не падаха духом дори и в по-лоши ситуации, защото си спомняха не за личните опасности и облаги, а за своя свещен дълг към родината и вярата и излизаха победители. Нека не опозоряваме славното им име, а ние, православните, сме им роднини и по плът, и по вяра. Отечеството се защитава с оръжие и общ народен подвиг, обща готовност да се служи на Отечеството в тежък час на изпитание с всичко, с което всеки може... "
От реч на Уинстън Чърчил: „Хитлер е зло чудовище, ненаситен в жаждата си за кръв и грабеж. Недоволен от факта, че цяла Европа е или под негова палец, или наплашена в състояние на унизено подчинение, той сега иска да продължи клането и опустошението в необятните пространства на Русия и Азия...“
Вермахтът сякаш настъпваше неконтролируемо. Но от първите дни на кампанията в Русия вражеските войници и офицери разбраха, че това е съвсем различна война, несравнима с кампаниите в Европа.
От дневника на Йозеф Гьобелс: „На Източния фронт: битката продължава. Засилена и отчаяна вражеска съпротива... Изобщо се водят много трудни битки. За "разходка" не може да се говори. Червеният режим мобилизира народа. Към това се добавя и приказният инат на руснаците. Нашите войници едва се справят..."
Воините под червените знамена се биеха с мрачна решителност. Те живееха в тежки условия, свикнаха да изпълняват заповеди на всяка цена, на всяка цена. Враг дойде в земята им и трябваше да бъде унищожен на всяка цена, навсякъде - в горите, в равнините, в градовете и селата.
Хитлер не е знаел какъв характер имат руснаците? Нали са му казали какви железни войници е имал Сталин? Глупави, неблагоразумни германци, нищо ли не знаеха за Наполеон, не чуха ли, че тук си е счупил врата?..
Звучи като виц, но е исторически факт. През август 1941 г. Хитлер пита генерал Теодор фон Бок: „Кога смятате, че вашите войски ще влязат в Москва?“ Генералът отговорил без колебание: „До края на август“.
...Руснаците не се интересуваха каква е позицията им, колко патрони и гранати имат, дали са обкръжени или не. Биеха се толкова дълго, колкото можеха да стрелят, с щикове или да удушат врага с ръце. Но и ранените не се отказваха. Само смъртта можеше да спре тези смели мъже. Германците можеха да се движат напред само през тълпа от безжизнени тела.
Така е било във всички времена, когато нашествениците са нахлували в земята ни...
Едва когато се натъкват на непоклатимата сила на Червената армия, германските генерали „дойдоха на себе си“. Халдер, Блументрит, фон Клайст, Гудериан и други стратези започнаха да отдават почит на твърдостта и смелостта на врага. Ама къде бяха преди, кой глупак ги е вдъхновил, кой им е казал, че войната с Русия ще е лесна разходка?!
Генерал Курт Типпелскирх: „Руснаците се държаха с неочаквана твърдост и упоритост, дори когато бяха заобиколени и обкръжени. Правейки това, те спечелиха време и събраха все повече и повече резерви от дълбините на страната за контраатаки, които също бяха по-силни от очакваното... врагът показа абсолютно невероятна способност за съпротива.
Благородният гняв на руските войници вече не можеше да бъде укротен. Зверствата на германците и техните съучастници само умножиха омразата и я накараха да кипи още повече.
Иля Еренбург: „Разбрахме: германците не са хора. Отсега нататък думата „немец” е най-страшното проклятие за нас. Оттук нататък думата „немски“ разрежда оръжието. Нека не говорим. Нека не се възмущаваме. Да убием. Ако не си убил поне един германец на ден, денят ти е пропилян...”
След Сталинград и Курската дъга германците преминават в отбрана и се защитават с упоритостта на обречените. Но всеки път руснаците нахлуват в техните бастиони и се придвижват напред.
Германците разбраха, че са обречени. За да успокоят хората, Хитлер и неговата клика измислиха приказка за „чудотворно оръжие“. И го повтаряха до самия край на Третия райх, докато Червената армия не нахлу в Берлин и не сложи край на бесния нацистки звяр.
...Хората, воювали и работили през Великата Отечествена война, са достойни за уважение и почит. Техният велик подвиг, като пламнал факел, свети над земята и никога няма да угасне. Защото е Истина. Каквото и да говорят на Запад, както и да лъжат и зачеркват историята.
Превод: ЕС