/Поглед.инфо/ Денят на Победата тази година не е празник на напомняния за миналото. По-точно не е единствено празник на паметта и гордостта. Това е ден на задачи за бъдещето.
Днес, в Деня на Победата, трябва особено ясно да разберем, че това е ден, който ще изчезне, ако загубим. Ще бъде отменен от тези, които ще бъдат назначени от Запада, или от онези, които ще изпълзят отвътре - някакви нови седем боляри. Най-лошото ще стане, ако бъдем победени, огънати – и сами ще го отменим.
Моля, без илюзии. Дори няма да имаме „Ден на Европа“, както мечтаят преселниците от Тбилиси и светлоликата общественост на Рига. Първо, ЕС отдавна приписва отговорността за Втората световна война на СССР наполовина с Хитлер. И второ, в координатната система на Запада ние не сме Европа. И нещо неприлично-азиатско. Бяло петно на картата, подобно на тези, където през Средновековието са писали "тук има чудовища".
Така че, ако загубим, ако се огънем, няма да има Ден на Победата, няма да има руснаци. Дори и “добри” руснаци. Защото за Запада няма такива, дори тези руснаци да доказват с всички сили, че мразят Русия, че изобщо имат доста прилично родословие от баба си.
И Русия няма да има. Географски най-вероятно дори ще остане същата. Но ми е чудно дали това нещо ще има право да се нарича Русия.
Между другото, същото ни очаква, ако не загубим, но започнем да чакаме някакви преговори с надеждата, че можем по някакъв начин да разрешим нещата и да върнем всичко както си беше. Няма да е възможно да го върнем както си беше, водата е мокра и имаме само един път - да се борим за себе си.
Денят на победата наистина е най-важният празник в нашата страна. Това наистина е едно от най-важните събития в нашата история. Това е миналото. Не можем просто да се гордеем безкрайно с подвига на нашите предци и сами да не създадем нищо. Невъзможно е непрекъснато да се върви напред с този идеологически ресурс. Време е да създадем нови значения на тази основа. Наши си значения. Наш век, наше бъдеще.
Нашите дядовци нямаше да спечелят, ако някой беше рисувал презентации вместо рисунки на Ил-2. В края на краищата те са знаели точно какво заплашва държавата, ако няма самолети. И не можем да победим, без да разберем кои сме, какви са задачите ни и без да разберем, че имаме само един път. Независимо дали ни харесва или не. Историята не ни пита.
Както и не пита нашите деди. Но те спечелиха.
Предстои ни още.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?