/Поглед.инфо/ Напълно е очевидно, че съвременният руски елит представлява нещо патологично. Той се налага през 90-те години е и продукт от разпада на съветското общество. Нейните типични фигури са лица, произлезли от корумпираното чиновничество, криминални среди и преки агенти на влияние на Запада, наскоро преквалифицирани от “комунисти” и “комсомолци” в либерали.
С идването на Путин на власт в Русия много неща се промениха, но елитите си остават същите. Путин не се опита да я промени, приемайки я като необходимо зло.
Този елит под влиянието на самата атмосфера на 90-те години, когато достига до върховете на властта, най-често се движи от самите низове. В корените и стоят неизвестното, нищетата, нищожното, озлобеността и безизходицата. Човек е готов на всичко, за да се отдалечи от това стартово състояние. Наличието на каквито и да е идеи, позиции, етика и дори минимално културно равнище е изключено, защото би пречило да се стигне до върха редом с другите аналогични откъсващи се от низините агресивни тщеславни и алчни, които трябва да се изтласкат, задминат, преодолеят. Този елит от 90-те години е циничен, жесток и безжалостен.
Мнозина падат на този път, а тези, които достигат до върховете, престъпват всички възможни правила и норми. Няма как иначе, оцелява най-свирепият, подъл, алчен и хитър.
Този елит не може и не иска да се променя. Оказал се на власт той фактически установява монопол, нарочни прикривайки, използвайки позицията си, входа за тези, които продължават да натискат отдолу. За да останат на своите места повечето му представители са готови да сменят всичко - идеология, убеждения, религия, дори и пола, ако трябва. Да бъдат който и да е, но да останат на върха. С неохота и оглеждайки се, този елит приема и патриотичната програма. “Чий е Крим?” - “Който дава, негов е и Крим”, “Кажете ли наш, ще бъде “наш”, ако кажете “не е наш”, няма да бъде наш”.
Днес на почти всички им е ясно, че с такъв елит Русия е обречена. Тя е изчерпала целия си ресурс, а социалните асансьори са забити завинаги на нулата. Тя ще стои до край там, където стои, каквото и да ѝ струва. Това създава този привкус на социална депресия, който се преживява особено остро в условията на пандемия. Народът явно не е доволен от такъв елит, но по своя воля няма да си тръгне. Но на него засега му достигат силите за да предотврати формирането по периферията на обществото на контраелити - независимо дали либерални, десни (патриотически) или леви (социалистически). Управляващата класа потъпква безжалостно всяко попълзновение в това отношение.
Но годините отлитат, хищниците от 90-те волю-неволю започват да губят сили. Биологичният им потенциал отива към края си. И тук започва най-интересното. Би било естествено в такава ситуация властта и натрупаните ресурси да се предадат на собствените преки физически потомци. Но тук се сблъскваме с проблем. Навиците, благодарение на които съществуващата върхушка се е добрала до властта, не могат да бъдат предадени. Те спонтанно са се наложили в отчаяното движение, черпило енергия от социалното дъно, злобата и отчаянието. Тези принципи не могат да се формулират рационално, те трябва да се изживеят.
А децата на съществуващите елити са израснали вече в напълно различни условия.
Виждайки овълчаването на родителите си, техния цинизъм, невежество и подлост отстрани, едва ли искат да им подражават. И за разлика от родителите си, децата на елитите имат всичко, затова и нямат никакви основания отчаяно да се стремят радикално да подобрят своето положение, което и така е високо и получено даром.
При това родителите им не успяват да им дадат никакво възпитание или пълноценно образование, защото са напълно погълнати от битката за власт и имущество, а в нея културата е преграда, а не преимущество. Но дори, за да се запази полученото в сложната ситуация на отчаяна конкуренция, е нужна определена жестокост и агресивност. За да се стои на място, трябва бързо движение. И накрая, силните и агресивни особи най-често толкова свикват да смазват всяка съпротива и строго предотвратяват претенциите на стоящите долу, че това се проектира на семействата им - на жените и децата.- Когато видиш конкурент и възможен предател във всички, преставаш да правиш изключение за своите.
Децата на руските елити в предимството си са психо-социални недоносчета. Най-често не са способни дори да запазят овладените от бащите и майките си позиции, да не говорим да се издигнат допълнително. Високият материален статут в съчетание с ниското ментално равнище на героите от 90-те години и другите изброени фактори парализират всякаква воля за власт. Затова тези деца може единствено да пилеят и рушат (често стремително) всичко това, което е било завлечено от предците им. При това семействата често се разпадат, а битките за награбеното в хода на развода се отразява пагубно на децата, окончателно разбивайки психиката и доубивайки етиката им.
В определен момент елитът от 90-те години окончателно ще остарее, а родово заместване няма да има. Защото никой не готви елита и не може да предаде на днешната политическа класа нищо освен цинизъм, простащина, невежество и жестокост, рано или късно ще се стигне до срив на политическата система.
Този процес е разтегнат във времето. Понякога изобщо не се забелязва. Но само да се вземе предвид, че най-младите хищници в нова Русия са над 50 години. Именно от края на 80-те години се отваря вратата нагоре за всичко това, което по-рано броди по дъното на обществото. Едновременният подем на голямата маса скоро води до спиране на процеса. След това битката се води вече срещу тези, които успяват да се възползват от момента. От тогава елитът единствено старее. И продължава да старее и днес.
От определен момент, който вече чисто логично не е далеч от нас, руският елит ще остарее окончателно. Това не може да се избегне.
Русия е управлявана от тези, които се налагат пред 90-те години, надигайки се от низините. Всичко последващо е само продължение на “Бригада” или на “Бандитски Петербург”. Но тази историческа и социална среда се изчерпва пред очите ни. Почти се е изчерпала. И не се появява никакъв друг елит. Това все още е възпрепятствано от вкоренилия се във властта “Бандитски Петербург”.
Докато 90-те години са живи, няма да настъпи никакво бъдеще. Всичко ще започне едва, когато тази мътна вълна изчезне в небитието. Тогава и ще може да се предприеме нещо смислено за подготовката на такъв елит, от какъвто Русия наистина се нуждае.
Превод: В. Сергеев