/Поглед.инфо/ Президентът на Русия Владимир Путин по време на среща с ръководителя на Федералната данъчна служба Даниил Егоров спомена, че населението има много претенции към властта. Според него тези претенции са напълно обосновани.
Философът и лидер на Международното евразийско движение Александър Дугин сподели своите претенции към властта - към чиновниците като цяло и към Путин в частност.
“Според мен е правилно да има претенции към властта. И колкото повече властта обръща внимание към тези претенции, толкова по-устойчива и ефективна е тя. Властта има всички причини да слуша жалбите на населението. Не е задължително да отговаря, не е задължително да ги следва - това е невъзможно. Но трябва да ги наблюдава”, заяви той.
Дугин подчерта, че всеки човек формира претенции към властта изхождайки от сферата на дейността си. При него, като философ, има претенции към равнището на културното развитие на чиновниците.
“Моята претенция към властта е в това, че тя е извънредно глупава с редки изключения и никак не обръща внимание на сферите на ума, философията и науката. Че е низка, неразвита, умствено непълноценна, груба и невежа. Представителите на управляващите кръгове имат определено задължение пред масите да бъдат по-възпитани, компетентни и знаещи”, заяви философът.
Събеседникът подчерта, че чиновниците се проявяват като здрави стопани и мениджъри, но “от гледна точка на културата, те са смет, а не власт”.
“Според мен властта е извънредно груба и невежа, затова е и жестока, корумпирана, повърхностна, алчна, егоистична и антинародна. И в това виждам корена, а не в това, че тя взима твърде много данъци и не обръща внимание на молбите на гражданите. Всички битови реакции на властите, които дразнят нашия народ, са свързани с ниския ѝ културен ценз”, смята Дугин.
Философът има и немалко лични претенции към Путин, но според него положителните страни покриват негативите на президента.
“Основната ми претенция е, че той не довежда до край великолепните начинания, които сам обявява. Той прави наистина много, всичко на практика правилно, само че не до края. Това не е претенция, а е дълбока болка, че той започна велики реформи, но практически не направи нищо необратимо. Може би народът хората около него не са съвсем добре подбрани, но виждам неговата самота и виждам, че тя може да стане фатална за Русия. Обкръжението на Владимир Владимирович е просто невменяемо”, заключи философът.
Превод: В. Сергеев