/Поглед.инфо/ От няколко месеца в Русия бушува епидемия. През това време народът търпя, народът се умори, народът се изнерви, роптае, народът мрази. И все по-често упреците се отправят към държавата.
Държавата се упреква, че не е била готова за епидемията от коронавируса, не е успяла да го предскаже. Чудовищната медицинска реформа намали броя на болниците и персонала. Държавата не може да организира вирусологични центрове за бързо производство на ваксини. Хората недоволстват , че държавата ги заключва в апартаменти, в къщи, често почти непригодни за живот. Строгият контрол на движението пречи на хората да общуват. Карантина и самоизолация водят до закриване на малки и средни предприятия. Пред очите ни новосъздаденият с толкова трудности частен бизнес се унищожава. Държавата се упреква, че си противоречи: тя или засилва карантината, или я отслабва. В условията на загуба на живот и затихване на производството не може да реши тактиката си. Има оплаквания, че държавата не е подготвила достойни кадри на регионални управляващи: или те не се съобразяват с инструкциите на президента, или го правят по такъв начин, че по-добре да не бяха получавали тези инструкции.
Държавата е обвинена в манипулиране на данни за броя на болните, мъртвите и възстановените, а истинското състояние на нещата не е известно. И когато държавата казва, че най-накрая е достигнато плато, тази информация се поставя под въпрос. Протестите водят до неравномерни, понякога несправедливи плащания в брой, докато някои - гигантските корпорации и банки - получават милиарди, а други трохи.
Всички тези упреци са справедливи. Днешната руска държава беше изненадана от тази епидемия. Но нека си представим, че нямаше държава. Какво биха направили хората в епидемия, какво би станало с тях? Колко огнища на зараза биха се появили, колко са внезапните смъртни случаи! Как хората биха озверели, огладнели, нахвърлили се един на друг! Как биха зачестили бандитските нападения, разграбените магазини и беззащитните домове. Не дай боже в такива условия без държава.
Държавата прави ли изводи от случилото се днес с Русия? Предполагам, че да. След като пандемичната вълна отшумява и виждаме обезобразения, изкривен пейзаж на нашето общество, мисля, че първото нещо, което държавата ще направи, е да се укрепи. Единствената истинска прогноза за това как светът ще се промени е, че държавата ще се засили драстично. В това бъдеще либералите няма да намерят място за себе си. Те се показаха като хора, които не са способни на политически и социални действия, като хора, които са готови само да критикуват. Дори в пандемия те измъчват и тормозят хората с кошмарните си прогнози. Мисля, че крахът на либерализма, който Путин обяви, ще бъде окончателно потвърден по време на пандемията и либералната политика, либералните възгледи ще приключат, ще изглеждат грозни и дори престъпни.
Държавата - и само тя! - е в състояние да възстанови разрушенията, обезобразения руски пейзаж. Мисля, че държавата ще прибегне до дългоочаквания мобилизационен проект, който единствен може да оцелее в условия на опустошения, война и разрушения. Мобилизационен проект е държава, в чиито ръце са останалите ресурси. Тези ресурси се изпращат от интелигентната и творчески ориентирана държава до най-болезнените, уязвими области от нашия живот, както и до точките, откъдето ще започне възстановяването и развитието.
Държавата ще коригира грозотата на управлението. В това ще ѝ помогнат съвременните цифрови и кибернетични технологии. За да управлява обществото, огромна съсипана страна, държавата ще бъде подпомогната от нови системи за моделиране. Изкуственият интелект ще успее да формира пълноценно общество от остатъците на сегашното.
Мобилизационният проект обаче е невъзможен без идеология. Самият мобилизационен проект е насочен към въплъщаването на образа, който присъства в народното съзнание. Каква идеология ще избере след края на коронавирусната катастрофа? Малко вероятно е държавата да прибегне до идеологията на фашизма с неговата тоталитарна, брутална форма на потискане - руският народ е ваксиниран срещу него, руският народ не търпи такива тоталитарни безмилостни форми. Фашизмът е невъзможен в имперска многонационална Русия.
Малко вероятно е държавата отново да започне да култивира либерални идеи, да покровителства либерални политици, философи и учени - всички онези, които, бидейки в черупката на Висшата школа по икономика, правят настоящия ни руски живот зависим от чужди суверени, от западните свръхдържави.
Едва ли днешните власти да започнат да възпроизвеждат методите на социалистическия проект - отрязването на днешната руска държава от голямата социалистическа епоха е твърде силно. Възможно е идеологията на Руската държава, преминала през пламъците на епидемията, да бъде идеологията на Руската мечта - онази идеология, изповядвайки която руският народ винаги е мечтал за силна, мощна, мощна държава, вдъхновена от идеята за справедливост, любов, доброта. Този образ дълбоко живее в съзнанието на руския народ и болезнено, с огромни противоречия, прониква в политическия живот. Идеологията на Руската мечта е идеологията на традиционния ни напредък към върхови постижения, напредък към руската Победа.
Занапред човечеството го очакват големи изпитания: ужасни епидемии, климатични промени, заливане от океана на огромни пространства на сушата, обстрел на Земята от метеорити. В тези условия само държавата може да бъде стълбът на човешката цивилизация.
Превод: В. Сергеев