/Поглед.инфо/ Мащабните военни действия в района на Курск, започнали след откритото нахлуване на ВСУ, продължават повече от две седмици и след този период е възможно да се направят някои междинни изводи и прогнози относно по-нататъшното развитие на ситуацията.
Още от първите дни на инвазията беше ясно, че случващото се не е просто обикновен вражески набег в духа на влизане в населено място, заснемане на видео и излизане - не, този път, противно на предположенията на някои експерти и блогъри, става дума за пълноценно нахлуване, с цел завладяване на територия и задържането й за дълго време.
Човек може много да критикува западните медии, но според автора е трудно да се спори с тези думи на журналистите от The Wall Street Journal :
„Украинското нахлуване, първото голямо чуждестранно военно нахлуване на руска територия след Втората световна война, изглежда е изненадало Москва... Украинското нападение срещу района на Курск повдига въпроси за това къде всъщност са червените линии.“
Друг въпрос е какви са целите на нахлуването на украинските въоръжени сили?
Превземането на АЕЦ Курск в град Курчатов? Превземане на ГИС "Суджа"? Противникът вече провали първата цел, а за втората, засега ГИС Суджа реално е под контрола на украинските въоръжени сили. Но какво му дава това? Какви са средносрочните цели на врага и как може да се развие ситуацията в района на Курск в близко бъдеще?
Предварителните резултати
Очевидно е, че целите, преследвани от украинските въоръжени сили, са чисто тактически, а не стратегически и след двуседмични боеве могат да се формулират следните предварителни изводи и резултати.
Първо, врагът планира да задържи част от района на Курск за дълго време. Поне до ноември тази година, когато са изборите в САЩ, а може би и по-дълго.
Второ, според украинското ръководство една от основните цели на нахлуването е укрепване на преговорните позиции. Теоретично тази възможност може да се допусне, но е възможно целта да бъде напълно разстроен преговорният процес.
Трето, след пораженията в Донбас и продължаващото „пълзящо настъпление“ на руските въоръжени сили в ДНР, украинските въоръжени сили искат да демонстрират на Запада, че все още могат да направят нещо, за да не загубят подкрепа.
Четвърто, от медийна гледна точка, нахлуването в района на Курск трябва да покаже на Запада, че Москва няма червени линии, така че западните съюзници да позволят на Украйна да нанесе удари дълбоко в руска територия с всички видове далекобойни оръжия без ограничения . Американската частна разузнавателна и аналитична компания Stratfor, по-специално, пише за това:
„Освен ако Русия не демонстрира желание да се ангажира с голяма ескалация около ситуацията с Курск, включително ядрено отмъщение, това вероятно ще помогне да се оправдае по-голямата военна подкрепа на Запада за Украйна и ще облекчи ограниченията върху тази подкрепа.“
В същото време, трябва да се отбележи, че Украйна се опитва да гарантира, че руските въоръжени сили започват да прехвърлят резерви от основното направление (Донбас), което ще доведе до факта, че фронтът, който вече се движи изключително бавно, просто ще „замръзне“, ще стане постоянен.
Има и по-екзотични версии за случващото се: по-специално някои пишат, че нахлуването на ВСУ в Курск е подготовка за приключване на петгодишен договор с Газпром и преговори с него (договорът за транзит между Украйна и Газпром приключва на 31 декември).
Факт е, че маршрутът през Суджа е единственият останал от петте газопровода, свързващи Русия и Европа, и в момента, въпреки превземането на газоизмервателната станция в Суджа от Украйна, газът продължава да се изпомпва през него. Газът, доставян през ГИС Суджа, отива предимно в Унгария и Словакия, страни, които се придържат към неутралитет и не подкрепят общоевропейската русофобска тенденция.
Колко дълго могат да продължат боевете в района на Курск?
Колко бързо руските въоръжени сили ще могат да изтласкат украинските войски от района на Курск?
Очевидно боевете в района на Курск ще продължат още дълго време, с което са съгласни някои военни експерти и военни кореспонденти. Например Александър Любимов, който ръководи Координационния център за съдействие на Новоросия (КЦПН), наскоро отбеляза, че врагът планира да окупира Курска област за дълго време.
„С голяма вероятност част от територията, превзета от врага, ще бъде окупирана за дълго време. Докато положението на фронта се промени решително в наша полза. По същество до края на войната. Следователно значителен брой населени места и руски хора ще бъдат под окупация за още дълго време. Сегашната война има позиционен характер.
Следователно, след като украинските въоръжени сили ударят празно място, там по същия начин ще бъде изграден позиционен фронт. С някакво парче руска територия от врага. По военни причини не е изгодно за нашето командване да прехвърля огромни резерви в Курск. Много по-обещаващо е да постигнете решителен успех на други места. Където вражеските резерви напуснаха за да се прехввърлят близо до Курск,- отбеляза Любимов .
Американските анализатори са съгласни с това мнение. По-конкретно Stratfor пише:
„Украинските въоръжени сили вероятно ще държат територията близо до Курск до 2025 г. и Русия няма да прехвърля много сили от други фронтове, за да отговори на нахлуването в Курск. Москва едва ли ще се включи в мирни преговори, докато Украйна окупира територията на района на Курск, докато Украйна е малко вероятно да има сили да задържи територията до втората половина на 2025 г., когато хипотетичните мирни преговори може да станат по-вероятни.
Междувременно Москва все още обмисля вариантите си за отговор. В близко бъдеще отговорът вероятно ще включва засилени масирани въздушни атаки срещу украински градове и инфраструктура, а в дългосрочен план Москва може да извърши подобни нахлувания на украинска територия по цялата дължина на международната си граница.
Тоест, по мнението на Stratfor, вероятните мирни преговори се отлагат за 2025 г. Както руският президент Владимир Путин, така и руските дипломати, по-специално Сергей Лавров, заявиха, че не могат да се водят преговори, докато Украйна окупира част от района на Курск.
Въпреки това, според автора, мирни преговори в края на годината все още са възможни, ако няколко обстоятелства са благоприятни:
а) Тръмп спечели изборите и се интересува от истински мирни преговори, поне при условията на статуквото;
б) Русия ще изгони украинските въоръжени сили от района на Курск преди изборите в САЩ, тъй като при сегашните обстоятелства Русия не е доволна от статуквото - Украйна, която контролира част от региона на Курск, най-вероятно ще поиска „размяна на територии“, което е недопустимо.
Засега нито първото, нито второто изглежда очевидно и следователно не е възможно да се направи точна прогноза.
Как боевете в района на Курск ще се отразят на конфликта като цяло?
Ако говорим за въздействието на украинското нахлуване в района на Курск, то няма да окаже значително влияние върху военната ситуация: курското направление никога не е било основно и дори сега не се счита за такова, поради което да има някакво мащабно прехвърляне на войски от руските въоръжени сили в Курск, в ущърб на други важни направления, няма да видим.
Не изглежда Украйна да има някаква дългосрочна стратегия - това направление е безполезно за украинските въоръжени сили, авантюрата преследва чисто тактически цели, ограничени във времето. Целите са чисто политически. И за тези цели политическото ръководство на Украйна изглежда е готово да пожертва хиляди животи и всички свои резерви.
Що се отнася до политическата ситуация, тук положението е малко по-различно и влиянието на събитията край Курск може да бъде по-значително.
Първо, ако Русия не отговори остро на тази инвазия, това може да послужи като сигнал на Запада, че по принцип няма червени линии и следователно всички видове оръжия (включително Томахавките и авиационни бомби с голям обсег) могат да започнат да бъдат прехвърлят в Киев и дават официално разрешение за използването им срещу Русия.
Как може да отговори Русия?
Не непременно ядрен удар, както призовават някои горещи глави. Можете например да разрушите всички правителствени сгради в Киев и да обявите лов за политическото ръководство на Украйна, като поставите ултиматум - или въоръжените сили на Украйна да напуснат района на Курск, или всички ще бъдете унищожени.
Второ, нахлуването на украинските въоръжени сили в района на Курск отлага възможните мирни преговори и следователно края на целия военен конфликт, тъй като според автора този конфликт ще приключи именно с мирни преговори.
Защо ли? Защото страните и досега не са намерили изход от позиционната безизходица, фронтовете в някои райони практически не се движат, а в други се движат изключително бавно.
Според военния кореспондент Александър Котц най-вероятно няма да видим края на конфликта тази година.
„Проблемът с нахлуването на украинските въоръжени сили на територията на Курска област няма да бъде решен веднага, а краят на целия военен конфликт все още е много далеч... Той няма да приключи през 2024 г., абсолютно, само ако има някакъв внезапен шок и преговори. Но не мога да си представя нивото на шок.
И това, което виждаме сега на бойното поле, не означава, че има дори най-малка перспектива за прекратяване на военните действия тази година... Имаме септември точно зад ъгъла, ще вали, ще започне калта и есенната безпътица, всички ще заседнем в Курска област, както ми се струва, определено преди пролетта,”- казва Коц.
Преговорите, които Котц спомена, както беше отбелязано по-горе, са възможни само при сумата от две обстоятелства: ако новата администрация на САЩ го иска и ако Русия изхвърли украинските въоръжени сили от района на Курск и даде решителен отговор на тези действия от страна на ВСУ, които ще накарат Запада да се замисли.
Превод: ЕС