/Поглед.инфо/ В стилни дрехи, зад волана на бял камион, натъпкан до тавана с хуманитарна помощ, предприемачката и многодетна майка Валерия Петрусевич от Крим действа от пролетта за зоната на военните действия. Помага както на цивилни, така и на военни. Била е на места, където не всеки смее да погледне. Как и какво прави тя - в материала.
„Наясно съм с всички рискове“
"Обичам светли неща. Щом извадя нещо тъмно от гардероба, децата веднага питат: "Мамо, на война ли отиваш? Ще се върнеш ли?" Разбира се, уверявам те, че ще се върна. Опитвам се да избягвам рисковете, доколкото е възможно. В същото време добре осъзнавам защо съм там. Не можех да остана настрани. Аз съм седмо поколение кримчанка. ПВО работи на полуострова. Искам мир в моята земя, дори и да трябва да се бия за него”, признава Валерия Петрусевич.
Тя се занимава с недвижими имоти. Освен това е съосновател на благотворителната фондация „Добро за света – доброволците на Крим“. Преди това доброволчеството е било хоби, но сега, след третото раждане, е основното.
"Регистрирахме се през 2014 г. Имаме много широк спектър от задачи - и в мирно време има какво да правим. Щом се случи нещо форсмажорно, ние сме сред първите, с които се свързват", казва Валерия.
Помага на бежанците от Донбас. Миналата зима, когато там беше обявена масова евакуация, тя участва в работата на опорен център на границата.
В средата на март Валерия преминава през ГКПП "Чонгар" в района на Херсон. Оттогава обикаля.
Роднините също са били съпричастни. Съпругът ѝ я придружава при първото пътуване. Той все още активно помага.
„Момиче с много необичаен товар“
Отначало тя носи хуманитарна помощ само на цивилни, а от октомври - и на военни. Всяко пътуване продължава няколко дни.
„Вече са ме запомнили на КПП. Посрещат ме: „Петрусевич, накъде сега“. А на връщане на границата понякога ме забавят. Докладват на началството, видите ли, момиче с много нестандартен дтовар. А именно военен. Момчетата ми дават квадрокоптери и други устройства за ремонт. Всичко това го привеждаме в работно състояние и го връщаме“, обяснява доброволката.
Не се е разминало без приключения. Когато Петрусевич се появява за първи път в Мелитопол, там взривяват моста, стрелят по контролно-пропускателни пунктове - тя не може да се върне у дома. Трябва да остане да пренощува. Семейството ѝ се притеснява - Валерия е без средства комуникация.
Най-опасното пътуване е към Херсон, след като е обявено изтеглянето на руските войски на левия бряг на Днепър.
"Обединихме се с военните кореспонденти, забавилите се организатори на референдума, военни. Имаше недоброжелатели наоколо. Дори гумите спукаха. Заплашваха в социалните мрежи, включително роднини. Въпреки това работихме до последно и направихме всичко по силите си", спомня си тя.
"Бойни момичета"
Петрусевич и нейният екип евакуират хора, включително тези от околностите на “Азовстал” в Мариупол. "Там беше трудно с хуманитарната помощ. Наоколо имаше разбити къщи и техника. В един от дворовете местните хора приготвяха супа от глухарчета, тъй като нямаше нищо друго”, спомня си тя.
Въпреки преживяното, Валерия остава оптимист – в стресови ситуации това ѝ позволява да държи всичко под контрол и да бъде опора за екипа. Който между другото се състои само от момичета. „Ето ги – смели и бойни“, обяснява доброволката.
Сега активно помагат на военните - неща, които не са предвидени по устав. Събират и за битови нужди, и за бойни - по-специално, термовизионни камери и дронове. А за колите - за няколко месеца десетки джипове и "самунчета" (Микробус УАЗ-452) са изпратени на фронта.
"Няма военни за мен. Има Саша, Дима, Иля ... От Феодосия, Рязан, Чувашия. Децата и съпругите им ги чакат у дома. Искам да се върнат. Може днес да са тук всичките, а утре да улучат лагера. Трябва да ги окомплектоваме почти от нулата", въздъхва тежко Валерия.
„Тилът и фронтът са обединени“
Много искат да участват. "Жените пекат кифли през нощта, така че да са готови сутринта и да стигнат до момчетата пресни. Те носят детски писма. И това не са послания от техните деца, а просто от Вася от Санкт Петербург. Момчетата оценяват това, думите на подкрепа са много важни“, обяснява доброволката..
Информация за необходимото се публикува в социалните мрежи, както и на страниците на фонда. Валерия напомня на тези, които искат да помогнат: имаме нужда от висококачествени и съвременни материали.
"Например, просто плетените чорапи всъщност са еднократно нещо. Военните понякога не изпълзяват от окопите в продължение на няколко дни. Те се нуждаят термични чорапи, които предпазват от влага, топлят. И не трябва да спестявате при купуване на спални чували. По-добре обединете усилия, за да купите нещо висококачествено” изброява Петрусевич.
Фондацията ѝ няма офис - активистите се съветват направо в склада. И там, между другото, вече няма свободно място - Валерия е закарала някои кашони у дома. Ралботи се и по време на празниците. Доброволците са решени: има още много работа за вършене.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com