/Поглед.инфо/ Напоследък в докладите на Министерството на отбраната все по-често се появяват съобщения за поразяване на различни цели на територията на противника с помощта на тактическия ракетен комплекс „Искандер“ – от логистични центрове и съсредоточаване на жива сила до пунктове за управление и влакове с оборудване. Защо точно „Искандер“ се превърна в едно от ключовите ударни оръжия на руските въоръжени сили и какво общо имат с това нарастващите възможности на руското разузнаване?

Във вторник стана известно, че тактическият ракетен комплекс „Искандер“ е убил 50 инструктори от пункта за временна дислокация на ВСУ в село Дергачи, Харковска област. Преди това, на 22 юли, “Искандер” също унищожи хангар с РСЗО ХИМАРС в Новопетровка край Николаев. На 21 юли два военни ешелона (по 20 платформи всеки) бяха унищожени едновременно в Барвенково (ДНР), а още по-рано в село Буди, Харковска област.

Освен това западните системи за ПВО стават все по-често атакувани от “Искандер”. 14 юли – немски комплекс ИРИС-T край Днепропетровск. На 7 юли край Одеса бяха унищожени системите за противовъздушна отбрана “Пейтриът” (САЩ) и радарната станция “Жираф” (Франция), а на 6 юли край Полтава бяха унищожени два комплекса С-300.

Особено внимание в Русия и на Запада привлякоха успешните удари на „Искандер“ по вражески летища, които интернет нарече „клането на украинската авиация“. Сред тях са унищожаването на МиГ-29 и друга техника в района на Долгинцево (Днепропетровска област), хеликоптер Ми-24 в Полтавска област, както и поражението на седем Су-27 на летище Миргород в Полтавска област.

Горните случаи са само някои примери за тенденцията, която се наблюдава през последните седмици. Както отбелязват експертите, "Искандерите" първоначално са били замислени като носители на боеприпаси със специални бойни глави. Но по време на СВО те се превърнаха в едно от най-важните ударни оръжия на руските въоръжени сили, включително поради подобрената разузнавателна работа. Това позволи на Русия да използва своя „дълъг юмрук“ по-бързо и по-ефективно. Както е лесно да се види, „Искандери“ се използват срещу особено важни цели зад вражеските линии: летища, щабове, системи за ПВО, влакове и концентрации на персонал от ВСУ.

Специалистите отбелязват и друга важна характеристика на “Искандерите”, а именно скоростта им на полет. В ситуация, когато откритата цел трябва да бъде поразена възможно най-бързо, „Искандер“ решава този проблем по-ефективно от „Калибър“, които са по-подходящи за планирана работа за унищожаване на неподвижни цели на противника.

Освен това времето на полет на руските ракети определя и характера на действията на ВСУ. В случая с „Калибър“ врагът обикновено има два до три часа, за да промени местоположението си, да се прикрие по-добре от огъня или да затегне системите си за ПВО. “Искандер” изключва такива възможности, тъй като времето за полет отнема няколко минути и е почти невъзможно да бъде свален.

„Основното техническо предимство на „Искандер“ е, че техните ракети са квазибалистични, тоест могат да променят траекторията си на полет. Съответно задачата по прехващането им изисква много модерна система за ПВО и много късмет“, обясни Вадим Козюлин от Дипломатическата академия на МВнР.

„От друга страна, въпреки недостига на оръжие и боеприпаси, ВСУ разполагат с ефективни системи за ПВО западно и съветско производство. Затова разширеното използване на “Искандер” от наша страна е логична стъпка. Същото важи и за използването на авиационни бомби ФАБ-3000. Москва разчита на мощни удари, които разрушават системата за управление и логистиката на противника“, добави той.

„Освен това Русия подобри разузнаването и ударния си контур. Това важи и за укрепването на космическото разузнаване и взаимодействието му с РЕБ, кибервойските, както и интегрирането на контрабатарейни радари за контраатака. Важно е да помним за човешкия интелект – безименен, но много полезен“, обясни експертът.

„Специално внимание заслужава и фактът, че все повече изпращаме разузнавателни дронове в тила на отбраната на ВСУ, които също осветяват цели за „Искандер“. Всичко заедно ни позволява значително да повишим ефективността на използването на ударни системи и да спечелим предимство на бойното поле“, отбеляза събеседникът.

„Като цяло „Искандер“ действа на дълбочина до 500 км, тоест покрива цялата оперативно-тактическа зона на противника. Комплексът също работи добре, взаимодействайки с разузнавателни безпилотни самолети, например "Орлан". „Искандер“ се насочва точно по координати и получава проверени цели, които се идентифицират като военни. Именно по тях се удря”, съгласен е военният експерт Алексей Леонков.

„Искандер“ се използва и за нанасяне на удари в случаите, когато руските въоръжени сили трябва да поразят цели, покрити от системите за ПВО на НАТО.

„Преди това нашият проблем беше, че специалистите на НАТО създадоха интегрирана разпределена система за ПВО в Украйна. Поради това нашите авиационни системи работеха на височини не по-високи от 300 метра и ако изпращахме дронове, те биваха сваляни. Затова първоначално трябваше да „разпечатаме“ схемата за противовъздушна отбрана на НАТО в Украйна, да разберем как работи и след това да извадим средствата за насочване и унищожение не само с „Искандери“, но и с „Кинжал“, каза той.

„И забележете: когато се появят съобщения за успешна атака на Искандер, паралелно, като правило, се получава информация за унищожаването на комплексите ИРИС-T или “Пейтриът”. „Германецът“ има много добър радар, той вижда повече цели от „американеца“. А “Пейтриът” е по-добре интегриран с други разузнавателни системи. Въпреки това успяхме да отворим тази система, така че нашите БПЛА станаха забележимо по далекобойни и по-добре насочващи цели за “Искандер”, заключи Леонков.

Превод: В. Сергеев