/Поглед.инфо/ Инфлационните рискове са една от основните теми за обсъждане в контекста на бъдещето на световната икономика. По-точно тези рискове вече се материализираха, въпросът е само дали високата инфлация в развитите страни ще се окаже временно явление или този процес ще се проточи с години. Дори икономистите спорят за причините за инфлацията и нейните видове. Ето защо ще се концентрираме върху енергийния аспект на този въпрос, като се опитваме, когато е възможно, да избегнем общи икономически обобщения.

Във всеки случай един от компонентите на произтичащата потребителска инфлация е покачването на цените на енергийните източници и другите стоки. Но в това покачване на цените, казано просто, има два компонента. Първо, дисбалансът на търсенето и предлагането, което води до повишаване на цените, понякога многократно. На второ място, самата инфлация причинява увеличение на разходите за производство на суровини, което е особено критично за новите индустрии. Това подпомага покачването на цените, предотвратявайки падането им обратно към старите нива.

Например, наскоро обсъдихме, че цената на добива на шистов петрол се е увеличила с десетки процента, тоест при равни други условия вземането на решения за нови сондажи става оправдано само на фона на повишените световни цени на петрола. Вторият пример е пазарът на литий, където котировките са нараснали почти десетократно. “Голдман Сакс” предполага, че балонът ще се издуха и цените ще паднат значително през следващата година. Това е просто новото им дъно ще бъде с 50 процента по-високо от нормата преди бързия ръст на котировките. Може би защото цената на новото предложение ще бъде по-висока.

Друг ярък пример е пазарът на газ, където цените вече са три или повече пъти по-високи от нормалните. Въпреки това, потребителите имат надежда за нов ВПГ от Съединените щати, от заводи, които все още не са построени. Но каква ще бъде тази нова цена? Припомнете си, че цената на американския ВПГ се състои от два компонента: разходите за втечняване и вътрешните разходи за газ. Цените на газа в САЩ вече са се утроили, от "стандартните" 100 до над 300 сорапа за хиляда кубически метра. Ниската цена на газа в Съединените щати осигури конкурентоспособност на американския ВПГ, но сега този фактор може временно да изчезне. Да, това многократно увеличение на цените отново е повлияно от дисбаланса на търсенето и предлагането поради активния износ на ВПГ. Възможно е да се увеличи производството с течение на времето, но по аналогия с производството на шистов нефт има всички основания да се смята, че цената на производството на шистов газ се е увеличила с десетки процента, тъй като технологиите са едни и същи. Вторият проблем е, че нарастващите цени на стоманата значително увеличават разходите за изграждане на самите нови заводи за втечнен природен газ. В резултат на това участниците на пазара смятат, че разходите за изграждане на нови производствени мощности ще бъдат до два пъти по-високи от очакваните преди покачването на цените на металите и другите материали. Оказва се, че новият американски ВПГ вероятно ще бъде по-скъп на цена от доставката от първата вълна на строителство.

Същото важи и за многократно увеличените цени на торове, храни - примерите могат да бъдат продължени. Освен това на този фон преди няколко месеца сред западните коментатори се появи терминът „зеленафлация“. Той отразява инфлационните процеси, свързани с развитието на зелена енергия. Тоест, доста скъпите технологии за декарбонизация (например улавяне на въглероден диоксид) ще имат редовен принос за общата инфлация в икономиката.

Разбира се, суровините са цикличен актив. В момента цената може да бъде всякаква и в двете посоки: вече сме виждали петрол с отрицателни цени, а напоследък газът е пет или повече пъти по-скъп от производствените разходи. Но ако говорим за дългосрочни тенденции, тогава сме свикнали с факта, че на фона на ниската доларова инфлация петролът се търгува в относително тесен диапазон от години. Текущите тенденции могат да доведат цените в номинално изражение до други нива. Краткосрочните сценарии са различни. Например повишаване на основните лихви, рецесия и срив на търсенето, което означава, че цените ще паднат. Но новопостроеното скъпо производство тогава ще се окаже нерентабилно.

За нас сега е важно как да предотвратим навлизането на тази инфлация на руския пазар. Не е трудно да се направи това на теория, като се има предвид, че Русия е износител на повечето стоки. Имайте предвид, че всичко това не означава, че нямаме собствени инфлационни проблеми – има, но причините са различни. И във всеки случай би било погрешно към специфичната руска инфлация да се добавя и глобалната инфлация на основните стоки.

Най-лесният начин е с газа, където както населението, така и по-голямата част от индустрията имат регулирана цена. Зависи от региона и потребителската група, но средно е около 5000 рубли на хиляда кубически метра. Между другото, при сегашните цени на газа в Европа от около 1000 долара за хиляда кубически метра, това означава, че паритетът на покупателната способност (разбира се, само за газ) е само пет рубли за долар. И ако през зимата цената в ЕС се повиши до 5000 долара, както предполагат най-радикалните прогнози, то като цяло такъв курс ще се окаже едно към едно! По един или друг начин сега световните цени на газа не влияят на цената в Русия. Въпреки че по едно време се обсъждаше концепцията за еднаква рентабилност на доставките.

При нефтопродуктите всичко е по-сложно поради факта, че нефтът е основният продукт, а след това рафинирането на нефт е свързано с много свои собствени характеристики. Въпреки това е изградена сложна система, включваща експортно мито, Данък добив на полезни изкопаеми и допълнителни корективни механизми.

И тук, разбира се, не може да не се припомни така наречената данъчна маневра, която стартира още през 2019 г. и ще продължи до 2024 г. То се състои във факта, че делът на Данък добив в общата данъчна тежест върху петрола и нефтопродуктите постепенно нараства, докато делът на износното мито намалява. В конкретния "нефтен" случай това не би трябвало да води до повишаване на цените на петролните продукти поради други корекции.

Но като цяло противопоставянето между митото за износ и данъка за добив на полезни изкопаеми (или други вътрешни данъци, които позволяват извличането на свръхпечалби от производителите на суровини) е интересна тема за дискусия. Всъщност при същото общо ниво на данъчна тежест няма разлика за производителя. Има обаче голяма разлика за домашния потребител. В един краен случай с данък под формата на експортно мито вътрешният потребител получава стоките много по-евтино - на световна цена минус митото (ще пренебрегнем разходите за доставка), а в краен случай на данъчната тежест в форма на Данък добив - на същите световни цени. В последния случай допълнителните приходи отиват в държавата, но сега нямаме проблеми с пълненето на бюджета.

Не може да се каже, че не използваме механизма за износно мито. Митото за износ вече съществува и в други сегменти, например в износа на храни. Да, има 30% мито на пазара на газ, но то просто не се отразява на вътрешните цени поради тяхното регулиране. През 2021 г., на фона на покачващите се световни цени на металите, експортните мита също се появиха като временно решение.

На фона на курса към интеграция на руската икономика в световната икономика този механизъм се счита за остарял. Сега има всички основания да го използвате отново по-активно. Правилно избраните първоначални стойности на митото и други коефициенти ще позволят ефективно да се регулира цената на стоките не в ръчен режим и без вреда за компаниите. Между другото, прозрачните дългосрочни данъчни правила са удобни и за самите компании, които не винаги разбират какво да очакват от новите ръчни корекции.

Например в сектора на торовете, от една страна, има замразяване на цените за вътрешния пазар, а от друга страна, експортни квоти. Това, разбира се, е непазарна конструкция . Между другото, дори в този сегмент преди година правителството повдигна въпроса за въвеждане на система от износни мита.

Разбира се, невъзможно е да се опишат в малък материал всички тънкости във всички индустрии. Особено когато се появят още по-сложни производствени вериги, като например в нефтохимическия сегмент. Тук производителите на полимери са се договорили с местните купувачи на пластмаси да определят цените, но за това се нуждаят от гаранции за цените на преработените петролни суровини, които често се купуват на световни цени.

Силните колебания в обменния курс на рублата допълнително усложняват ситуацията. Например доскоро се обсъждаше свръхпечалбите на металурзите на външния пазар, но при сегашния обменен курс и предвид някои трудности на външните пазари, това вече е изключено. Между другото, на фона на временните проблеми с износа в някои сектори вътрешният пазар може да не усети ръста на световните цени дори без допълнително регулиране. Но когато износът се възстанови, ако глобалните цени се задържат или се повишат, проблемът ще ескалира отново.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?