Уважаеми читатели и автори на „Завтра”!
Студената, „гола“, безснежна московска зима ме кара да мисля изобщо не за прословутото „глобално затопляне“, чиито перспективи са мъгливи в буквалния и преносния смисъл. Тук по-скоро виждам знамение! Пряко указание, че тази година ще ни донесе яснота, прозрачност и откровеност. Тайната ще стане очевидна, скритото ще се покаже. Политическият карнавал ще завърши с разкъсването на маските и с каскада от парадоксални открития.
Всяка година, всеки час, всяка секунда много неотчетени, неназовани, неоткрити фактори щурмуват реалността, дискретно се променят и подкопават обичайните ѝ очертания. Нещо се случва и какво точно не е ясно, и защо също не е ясно! Има намек, че под натиска на това „множество неизвестни“ бастионите от стария световен ред частично ще се сринат. Сигурен съм, че факторът “двадесет-двадесет” ще превърне бавното плъзгане в бързо падение. Тук не става въпрос за така наречения „либерализъм“ - политически, икономически, социокултурен.
Как всички ще живеем на руините на глобализма? Трудно е да се каже. Както художникът Алексей Беляев-Гинтовт обича да казва в такива случаи: "Ще бъде весело и страшно!"
Тази година много адепти, слуги и лакеи на съществуващия световен ред в сърцата си ще възкликнат: „Либерализмът е мъртъв, но аз не съм ...“.
Не, свръх-новият свят все още няма да се роди. Едно различно съзнание, което означава различно общество през тази година, няма да се появи нито в Китай, нито в САЩ, нито в Русия. Защото времето за отговори все още не е дошло. Но е дошло времето за въпроси. Може би най-директният и най-трудният. Западният свят, а след него цялото човечество, пред очите ни, напуска зоната си на комфорт. Новите условия ще изискват нови решения. И е напълно безсмислено да се вкопчваме в формулите от миналото - те няма да помогнат. Това ще е загуба на време, интелект и социални енергии.
Тук няма да изпаря течността на националната идея. Нека опитните алхимици, създатели на доктрини, генератори на значения направят това. Но за да премине нашето общество в нашето бъдеще, трябва да определим константите си. Тоест, с това, което не може да се раздели при никакви цивилизационни завои, бури и наводнения.
За мен тези константи са очевидни. Те са три.
Първият е свързан със запазването на Човека като такъв. Радикалният екологизъм, дигитализацията, генното инженерство, теорията и практиката на „трансхуманизма“ се стремят да заровят човека в асфалта на „прогреса“. Покушението срещу човека трябва да бъде отблъснато. Бъдещето се нуждае от човека като вид, като тип, като образ и подобие на Бога.
Втората константа - ясно показва необходимостта от възстановяване на Велика Русия. Счупената „Чаша на руското пространство“ трябва да бъде пресъздадена, вероятно в някои нови политически форми, но в предишните - исторически - граници. Голяма Русия е колбата, в която свръх-новото общество ще узрее. Без това голямо единство на народи и плацдарми няма да можем да издържим на жестоката световна конкуренция.
Третата константа за мен е под въпрос. Мнозина ще кажат, че това е справедливостта. Но в настоящия контекст развитието е по-важно от справедливостта. Разпределителната система, прогресивният данък, националната рента от експлоатацията на природните ресурси - уви, няма да доведат до социален подем. Много по-важно е да се създадат оптимални модели на образование, управление и подбор на персонал. Не е нужно общество на благосъстоянието, а общество на всеобщия подем. Напрежението и развитието ще ни превърнат в ракета, летяща вертикално нагоре. Защото само такова движение ще ни позволи да достигнем до нов цивилизационен етап.
Това са моите мисли в тази новогодишна нощ. Не са тъжни, не са весели. Но, надявам се, навременни.
Честит празник, другари!
Ще запълним следващото десетилетие с победи, успехи и големи постижения.
Честита Нова година!
Превод: В.Сергеев
