/Поглед.инфо/ В четвъртък, 27 май, руските власти обявиха, че създадените хуманитарни коридори за излизане на чужди кораби от украински пристанища ще бъдат разширени

Има два коридора. Корабите, които преди това бяха държани за заложници от екстремистите в Мариупол, ще заминават един по един. Няма информация за техните товари. Да, и почти не е останал товар. Вторият е създаден за корабите, заседнали в Одеса, Николаев, Иличевск и други пристанища на Югозападния бряг на Украйна. Именно тези кораби интересуваха най-много западните ни „приятели и партньори“.

Те обвиниха Русия, че блокира украинските пристанища, предотвратява износа на украинска пшеница, провокира покачване на цените на храните в ЕС и недостиг на зърно в света.

Европейците се оплакаха, че нямат време да изнасят зърно по шосе и железопътен транспорт, а натоварените зърновози не могат, според тях, да напуснат украинските пристанища поради руската морска блокада. Имаше дори слух, че положението с храната в ЕС е толкова лошо, че Великобритания дори събира международна ескадра, за да „прекъсне руската блокада“ и да ескортира зърновозите до Средиземно море. Лондон отрече този фалшификат след известно време, но вкусът остана.

Между другото, трябва да се каже, че зърното наистина не може да остане дълго време в трюмовете дори на специални кораби, без да рискува загуба на качество. Така че купувачите имаха за какво да се притесняват.

От друга страна чистият износ на зърно, за който Западът е загрижен, не е от полза за самата Украйна, защото провокира глад в страната. В условията на военни действия, недостиг на горива и смазочни материали, масова емиграция и тотална мобилизация, провеждането на нормална сеитбена и жътвена кампания от Украйна е изключително съмнително. Освен това тези 21% от нейната територия, която Русия вече контролира, се падат именно на районите с най-голямо производство на зърно. Освен това след няколко месеца Русия може да контролира 30%, 40% и 50% от територията на Украйна.

Така че новата реколта е под въпроса. Украинските експерти вече казват, че страната ще пропусне около 40% от миналогодишния обем на зърното. Но украинските експерти, както знаете, са големи оптимисти, а в централните райони на Украйна (все още под контрола на Киев) много ферми отново сеят зимни култури, които поради метеорологичните условия дадоха лоши издънки.

В този случай Русия направи същото, което направи в Мариупол. Да припомня, че Киев и Западът се опитаха да обвинят руските войски, че не пускат цивилни от „Азовстал“. В резултат Москва за няколко седмици, в определени часове, осигури прекратяване на огъня и отваряне на хуманитарни коридори. Но бойците от „Азов“ и ВСУ, които седяха в мазетата на завода, не позволяваха на цивилните да се оттеглят, без да ги информират за отварянето на коридорите и стреляха в гърбовете на тези, които случайно разбираха за тази възможност и се опитаха да я използват.

В крайна сметка бойците трябваше да освободят заложниците и да се предадат, тъй като обвиненията срещу Русия в нечовешко отношение звучаха все по-измислено.

Има само една разлика в ситуацията около украинските пристанища: украинският флот не стреля (все още) по кораби, които се опитват да напуснат, но никой не се опитва да напусне, защото украинският флот е минирал всички подходи към пристанищата. След като отвори коридорите, Русия предлага на Украйна да изчисти минираните води, за да могат чужди кораби да напуснат териториалните ѝ води. Украйна не бърза да пуска чуждестранните зърновози.

И не става дума за грижа за собствените граждани. Както и да е, те няма да видят натовареното на кораби зърно: то или ще отплува, или ще изгние.

Първо, украинците нямат достатъчно специални кораби или обучени специалисти, които да извършват разминиране. По очевидни причини те не могат да използват услугите на руския Черноморски флот, а Москва едва ли ще пусне чужди военни кораби в зоната на военни действия, за да избегне провокации.

Второ, Украйна дори не рискува с изтеглянето на търговски кораби по коридора, който във всеки случай трябваше да бъде оставен за преминаване на катери на украинските военноморски сили. Минирането беше извършено хаотично, прибързано, от неподготвени екипажи, част от мините бяха откъснати от котвите. Някой от цивилните съдове може да бъде взривен и Киев ще трябва да отговаря.

На трето място, украинските власти се страхуват, че манипулациите с добив/разчистване ще отслабят противодесантната защита на Одеса. Въпреки че опитът от минали войни показва, че нито мините, нито крайбрежните батареи никога не биха могли да спрат десант, Украйна все още много се надява на мините като универсално средство за отбрана. Поне докато не пристигнат противокорабните ракети „Харпун“, които Дания обеща да достави след месец и половина.

Четвърто, чуждестранните търговски кораби в украинските пристанища играят ролята на жив щит, което затруднява извършването на ракетни и бомбени атаки срещу войски и военна техника, съсредоточени в пристанищата, както и прикриват разтоварването и разполагането на западна военна техника, доставена в Украйна.

Като цяло няма причина да пускаме зърновози в Украйна по своя воля. Но Западът изисква и Русия отваря хуманитарни коридори. Нека видим колко дълго ще издържи Киев в тези условия.

Естествено възниква въпросът защо Москва трябва да улеснява износа на украинско зърно от Запада, особено от региони, които в близко бъдеще може да бъдат окупирани от руски войски, а в бъдеще да станат част от Русия?

Първата причина вече беше очертана по-горе: с напускането на чуждестранни търговски кораби изчезва живият щит над украинските пристанища, който след приключване на операцията по унищожаване на групировката на ВСУ в Донбас, която се приближава до своя край, става, заедно с Харков, непосредствена цел на руската армия.

Втората причина е, че не просто договореното, а вече закупено и заредено зърно е почти невъзможно правилно да се изтегли. Можете, разбира се, да плюете върху върховенството на закона и по примера на „приятелите и партньорите“, водени от „законите на войната“, просто да конфискувате всичко. Но „приятелите и партньори“, практикуващи беззаконие и опитвайки се да дразнят Русия, многократно се прострелваха в крака, после в главата, разрушавайки механизмите на собственото си дългосрочно глобално господство в името на ефимерни моментни ползи.

В този случай Русия, като основен продавач в продължение на много години, изобщо не се интересува от унищожаване или изкарване от баланс на световния пазар на зърно, върху който доминира, и след края на специалната операция ще укрепи позицията си, като комбинира собствените си и бившите украински способности.

Последно, но според мен най-важното е, че не знаем точно къде и кога ще приключи спецоперацията, но знаем със сигурност, че много ще зависи от отношението на населението на окупираните райони към руските власти.

Още сега фермерите около Николаев и Днепропетровск гледат със завист колегите си от Херсон и Запорожие. Докато дестабилизацията и беззаконието се засилват в контролираните от Киев територии, стабилността идва заедно с Русия, властите възстановяват монопола върху насилието, загубен от украинските лидери. Най-важното е, че контролираните от Русия територии бързо преодоляват недостига на гориво и торове и получават държавна подкрепа за подготовка за работа в полето. А цените на консумативите (семена, горива и смазочни материали, торове, оборудване и резервни части), както и комунални услуги, данъци и други, са по-ниски там, отколкото в Украйна.

Западните и украинските експерти са единодушни в оценката си: след износа на зърното, останало в Украйна, страната е заплашена от глад, който може да започне още през есента и да се засили през зимата, до пролетта ще се превърне в това, което украинските учебници наричат „Голодомор”. Едва тогава териториите, контролирани от киевския режим и западните му господари, ще умрат от глад. Там, където е установена руската власт, глад няма да има. Контрастът между двете Украйни само ще се засилва.

Бандата на Зеленски вече е изправена пред факта, че армията не иска да се бие, мотивираните и обучени части са разбити, а стотици мобилизирани резервисти и бойци от териториалната отбрана се предават, изоставят позиции или дезертират. Бойните и небойните загуби нарастват като снежна топка, боеспособността пада пред очите ни. А сега нека си представим как семействата на войниците, които вече не искат да се бият, гладуват в тила.

Такава армия ще сложи ли костите си, за да спре настъплението на руските войски, последвани от зърнен конвой за семействата им?

За американците е важно на всяка цена да проточат специалната операция на Русия в Украйна до следващото лято, за да се опитат отново да консолидират съюзниците, да разширят зоната на конфликта и да я прехвърлят в самоподдържащо се състояние през това време. При сегашния темп на настъплението, дори и да се ускори два пъти, до настъпването на есенната безпътица Русия ще контролира само левия бряг и Херсонския плацдарм.

Украйна има най-малко шест месеца, за да укрепи линията на Днепър. Има голяма част от резервите на кадровата армия, които все още не са изчерпани, масово се въвеждат териториална отбрана и резервисти. Ако фронтът може да бъде спрян на Днепър, САЩ ще се опитат да изтеглят там полската и румънската армия, за да блокират възможността за по-нататъшно настъпване на руските войски.

Все още няма гаранция, че фронтът ще се разпадне, преди да имат време да направят всичко това. Но дори и да успеят да спрат нашето настъпление до есента, армията на една гладна страна може просто да се предаде до пролетта, за да спаси близките си от глад (контрастът между руските и неруските територии ще бъде очевиден и в ерата на мобилните комуникации и интернет, ще е невъзможно да се скрие). Западът, загрижен за собствената си продоволствена сигурност, няма да помогне на Украйна. Хората, които си крадоха медицински маски и гумени ръкавици един от друг, няма да споделят хляб в гладна година.

Остатъците от Украйна (ако останат до зимата) ще са изправени пред лош избор - или да умрат от глад, или да приветстват руската армия.

Така че съюзниците на Украйна изнасят зърно с активната подкрепа на украинските власти. Потенциалният предвидим глад, за който са виновни САЩ, ЕС и бандата на Зеленски, улеснява Русия да постигне целите на специалната операция в Украйна. Защо трябва да възпрепятстваме действията на Киев и Запада, които са обективно изгодни за нас, като същевременно създаваме допълнителни проблеми за себе си на глобално ниво? По хуманитарни причини ли?

Хуманната политика е преди всичко рационална. В регионите на Украйна, над които Русия няма да може да поеме контрола, САЩ ще продължат да осигуряват масовото изчезване на украинците, като им предават картечници и ги изправят срещу руската армия. В същото време ще ни обвинят в геноцид. Но ние ще имаме ситост и ред, а те война и „глад“.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?