/Поглед.инфо/ Белоруската поляна е гъсто обрасла със слухове, версии, предположения, препоръки. Някои смятат, че Лукашенко е загубил битката и трябва незабавно да си тръгне. Други изискват Русия да изпрати войските си и да спаси Беларус като преден пост на руската отбрана на запад. Други пък вярват, че поляците ще организират провокация на белоруската граница, ще преминат границата, което ще даде основание на Лукашенко да се обърне към ОДКБ, а в Беларус ще влезе обединен контингент от пет държави, както някога по време на чехословашките събития. Четвърти препоръчват Лукашенко незабавно да се преизбере, да проведе предсрочни избори. Десети настояват за повторно броене на гласовете. Сто двадесет и пети считат, че Координационният комитет, създаден от опозицията, трябва незабавно да обяви съществуването на втори - алтернативен президент, призовава за активни насилствени действия по улиците на Минск и други градове.
Всички тези съждения се основават на информация, идваща от официални и неофициални източници, те не вземат предвид, че наред с тази открита, добре разбрана дипломация, има тайна, затворена, в чиито дълбини на тази тайна дипломация ежедневно се провеждат много преговори между държавни ръководители, представители на специални служби, дипломатически ведомства, има невидими големи дипломатически битки, ако желаете - най-сложно дипломатическо договаряне. Не е далеч денят, когато ще научим резултатите от това договаряне и тогава много от представените версии и препоръки ще звучат просто нелепо.
Не съм експерт по белоруските въпроси. Считам, че нямам право да се изразявам, да правя категорични преценки, за качеството на които не нося отговорност. Не познавам и не разбирам тънкостите в белоруското общество, тънкостите на отношенията между Беларус и Европейския съюз и Русия, както и с Китай. Друго обстоятелство ме измъчва.
Искам да разбера и не мога да разбера защо Беларус: процъфтяваща страна, в която всички гигантски фабрики са оцелели и работят, продължават да се модернизират, подобряват производството, страна, в която селото е спасено, селският ред е запазен, където има дълбок дух, защо Беларус е обхванат от вълнения? Защо белорусите, които живеят задоволително, сито, не се задоволяват с това, а са готови да се откажат от всичко това? Те пренебрегват опита на Русия и по-късния опит на Украйна, където либерали и олигарси, западники и милитаристи, дошли на власт, започнаха да унищожават голямата техносфера на Съветския съюз както на територията на Русия, така и на територията на Украйна. Когато хиляди и хиляди фабрики бяха затворени, които създаваха не просто работни места и осигуряваха на народа доходи, но и създадоха голямата, уникална съветска цивилизация. Защо тези трагични уроци не се възприемат от белорусите? Защо се разбунтуваха срещу Батька, който през всичките тези години, показвайки чудеса на дипломацията, спаси независимостта и суверенитета на Беларус, бидейки между два гиганта - Европейския съюз и Русия? Това, което враговете на Лукашенко наричат маневриране, е дипломатическо изкуство, желание на държавен лидер, който управлява малка държава, да запази тази държава, да осигури нейния просперитет, почетно място в семейството на световните нации.
Защо белорусите излязоха срещу Лукашенко? Защо белорусите се противопоставиха на днешен Беларус? Защо се опълчиха срещу работещите си фабрики, срещу чудесно обработените, засети ниви? Защо не виждат линията, разделяща Беларус от Псковска област, линията, разделяща проспериращата страна от пустинята, обрасла с бурени? Това е въпросът. Това е мистерията, отговорът на която може да послужи като урок за съвременна Русия. Разсъждавайки, скърбейки за съвременен Беларус, мислим за нашата мила Родина, за Русия, страхуваме се от повторение на белоруските сътресения. Вече виждаме как Хабаровск се превръща в малък Беларус. Виждаме как умовете са възбудени.
Как да разреша тази загадка? Оказва се, че на човек не му стигат обилните вечери, солидна къща, която няма теч на покрива. Малко пари, малко доходи. Притежавайки всичко това, той се стреми към нещо друго - понякога неизказано,не намиращо пряко проявление, несвързано с ежедневния му хляб, насъщния. А свързано с нещо възвишено, мистериозно, надвиснало над всеки човек: и обикновения, и просветления. Защото всеки човек, независимо дали е селянин или професор, си мисли: защо е създаден той, човекът, защо е създаден народът, защо е създадено човечеството? Какви цели изпълняват всички във Вселената? Какво иска Вселената от хората и от човека, за които природата и историята са изразходвали толкова много енергия? Човек иска възвишени значения, той иска властите да говорят с него за възвишеното, така че да звучат не само думи за рентабилност, за валутен курс, за данък върху добавената стойност. За да успеят хората да открият висши значения, тайнствена възхитителна цел, към която се стремят народите. И онези народи, които са открили тези значения, стават велики, правят големи открития в технологиите, философията, науката и изкуството.
Лукашенко, силен стопанин, енергичен организатор, волеви политик, гъвкав, изискан дипломат, не можеше да постави тази висока небесна цел за собствения си народ. Не успя да пренесе зад стените на краварници и фабричните конвейери разговора на тема душата, човешката надежда, човешкото призвание.
Хората, не намирайки тези думи, но виждайки вместо тези думи едномерно мислене на лидера, което сега е придружено от натиск - понякога много жесток натиск, понякога безпощаден - излязоха на улицата. Те искат да отстранят Лукашенко, те не знаят как да кажат, че, желаейки да отстранят Лукашенко, искат да видят изображение на бъдещето за себе си и за своя народ. Бъдеще, за което си заслужава да дадеш живота си.
Следя събитията в Беларус, но мисля за Русия, за моята Родина. В Русия, както и в Беларус, има много възли на напрежение и тези възли могат да се превърнат в катастрофа във всеки момент. Разбира се, външните сили натискат тези възли. Днес Русия има много врагове - сръчни и проницателни. Тези врагове са както в Русия, така и в чужбина. Те ще се възползват от всякакви трудности, всякакви икономически и политически спазми, за да предизвикат вълнения, да предизвикат бунт.
След 2014 г., след завръщането на Крим, Русия спря не само в своето икономическо и техническо развитие, но и в духовното си самопознание. Руските политици никога не са разработили и един образ на смислено, привлекателно бъдеще. Съвременният руски елит е обвързан не с бъдещето, а с настоящето. Той е затънал в корупция и подкупи. Този елит е крадлив, безсрамен, измамен и следователно неумел, безсмислен - елитът, който не знае как да управлява държавата. Да управляваш държавата не е просто да се подчиняваш на заповедите на президента, използвайки хазната или силите за сигурност, прокуратурата или безкрайни предавания, развлекателни събития, забавни, често скандални, телевизионни програми за целта. Да властваш над народа означава да контролираш това, което е дълбоко закодирано в нацията, което води народа хиляди години през всички препятствия, катастрофи и пожари, води го до заветната цел, до заветната мечта. Руската мечта за мощна процъфтяваща държава, която е изградена според закона на божествената справедливост, където цари хармония, вижда се целта в познаването на големите вечни космически тайни. Такава мечта ще спаси народа от униние, ще ги спаси от смут и въстания.
Депутатите от Думата, оживените политолози или всезнаещи експерти не са в състояние да изразят тази мечта. Тази мечта, този образ на бъдещето може да се изрази от призраци, художници, поети, божествено разкрити мистици. В днешна Русия те имат незначително място. Литературата беше свалена от сцената, писателите водят жалко съществуване и вече не говорят с народа. А идеите и прозренията, които възникват в душата на поета или великия музикант, не достигат до обикновените хора, които са отровени от билето на телевизионните сериали, както и от всякаквите държавни събития, имитиращи социален и духовен живот. Е, това, което следва, няма да бъде избегнато. Съветският съюз не падна заради недостиг на колбаси и липсата на автомобили по московските улици. Той падна от огромна идеологическа безизходица, възникнала след краха на комунистическата идеология. В тази празнота се роди тумора на Перестройката.
Днес Русия е бременна с нова либерална Перестройка, която означава крах, което означава повторение на разпада. Сега вече окончателният, който ще отнесе изразходваните исторически сили на съвременна Русия.
Съвременна Русия има два пътя. Или държава, с помощта на най-добрите и най-надарени представители, ще извърши развитие на Русия под знака на ясно формулиран образ на бъдещето. Или меланхолията, натрупана сред хората, ще се превърне в омраза, която ще бъде използвана от дебнещите врагове на Русия. И вместо развитие, първо ще получим многохилядни тълпи, които ще се разхождат по улиците на Хабаровск, Красноярск, Иркутск, а след това ще горят автомобилни гуми и ще стрелят от картечници.
Велики и безсмъртни са хората, които са вкусили хляба небесен. Победата на 1945 г. е победата на небето над ада, това е потъпкване на ада от небесните сили, които водят съветските разделения и фронтове напред. Руският рай все още витае над Русия. Просто трябва да вдигнем очи, да отворим сърца. И ще опитате хляба небесен.
Превод: В. Сергеев