/Поглед.инфо/ Най-голямата атака на украински дронове на руска територия в последно време се проведе в неделя. Въпреки това тя беше успешно отблъсната - 158 украински БПЛА бяха унищожени или прехванати. Какви мерки са приложени в Русия за противодействие на подобни атаки и как тази система за защита може да бъде допълнително подобрена?

Руското министерство на отбраната съобщи в канала си в “Телеграм”, че през изминалата нощ руската противовъздушна отбрана е унищожила и прихванала 158 украински БПЛА от авиационен тип. По-конкретно, 46 безпилотни летателни апарата са били унищожени и прехванати през нощта над района на Курск, 34 над Брянск, 28 над Воронеж, 14 над Белгород, осем над Рязан, два над Москва, седем над Московска област.

Един свален дрон е попаднал отделно техническо помещение на Московската петролна рафинерия, след като пада, но няма щети и жертви и няма заплаха за работата на Московската петролна рафинерия. Също така три дрона са се опитали да атакуват територията на Каширската районна електроцентрала в Московска област, каза ръководителят на Каширския градски окръг Михаил Шувалов. „Няма пострадали. Атаката не е причинила пожар или щети. Абонатите продължават да получават ток”, отбеляза той.

158 БПЛА е най-значителният брой безпилотни летателни апарати, използвани от ВСУ наведнъж за атака на руска територия. Обикновено Министерството на отбраната съобщава за унищожаване само на няколко устройства на нощ, понякога десетки. Масираната атака е обичайна и обикновено ефективна тактика за използване на ударни дронове. Този път обаче почти всички вражески апарати бяха извадени от строя.

„Честно казано, не си спомням удар на ВСУ с такъв мащаб и дълбочина. Ясно е, че атаките са насочени предимно към енергийна инфраструктура. Затова видяхме опити за атака на рафинерии и те дори атакуваха московската рафинерия в Капотня. Врагът очакваше, че ще има масово прекъсване на тока и пожари“, обясни Вадим Козюлин, изследовател от Дипломатическата академия на МВнР.

„Освен това днес е 1 септември. Атаката на украинския БПЛА трябваше да помрачи Деня на знанието. Киев разчиташе на информационния и пропаганден терористичен ефект. Но очевидно нашето разузнаване е работило добре, пристигащите са били известни предварително, затова руските системи за противовъздушна отбрана успяха да свалят толкова много вражески БПЛА“, добави той.

Това обаче не е единствената причина за успешното отблъскване на въздушно нападение на ВСУ. „Русия отблъсна безпрецедентна атака на украински БПЛА благодарение на значително подобреното проследяване на въздушни цели, дори на тъмно. Тук играе роля не само техническият компонент, но и персоналът“, обясни Дмитрий Афанасиев, ръководител на калужския клон на фондация „Защитници на Отечеството“, бивш преподавател в Републиканския център за безпилотни системи.

„Съответно, ако сме се научили да ги придружаваме по-добре, тогава можем по-вероятно да предвидим къде ще лети дронът и да изградим маршрут. Това не е лесно, тъй като дроновете маневрират, да летят до една точка и след това да се върнат. В крайна сметка нашата противовъздушна отбрана получи повече възможности да сваля вражески безпилотни самолети над безопасни зони“, уточнява анализаторът.

„Освен това наземните служби за спешна помощ започнаха да действат по-бързо. Мисля, че свършиха отлична работа при ликвидирането на последствията от атаките. Никога досега не съм виждал такава координация“, призна събеседникът.

Вече се правят предложения с какви методи може да се подобри системата за противодействие на атаките на украинските БПЛА. По-специално, Русия трябва да засили мерките си за противовъздушна отбрана с мобилни групи, оборудвани с ПЗРК „Верба“, изрази мнение Иля Крамник, изследовател от Центъра за изследване на стратегическото планиране към ИМЕМО на РАН.

Той също така посочи в канала си в “Телеграм”, че отбранителната система на Москва работи с минимални недостатъци. Според Крамник Москва е осигурила изграждането на вишки за огневи инсталации, а след това е организирала мини-градове зза зенитчиците със съответната битова поддръжка.

Според експертите във всеки случай няма смисъл да се отпускаме, дори само защото тази атака едва ли ще е последната. „Мисля, че ВСУ ще засилят подобни атаки - съдейки по информацията, идваща от Украйна за броя на произведените дронове и паричните потоци, идващи в Киев. Освен това става въпрос просто за наличието на тези средства. Украйна, за разлика от Русия, може просто да закупи необходимите компоненти за производството на дронове от каталозите на производителите във всяка страна“, казва Вадим Козюлин.

„В допълнение, Западът също се интересува от доставка на БПЛА в Украйна - производителите и военните ведомства тестват и изпитват технологии и компоненти в битка за надеждност и точност. Но нашата страна създава и нови структури за разработване на средства за борба с дронове, за събиране на най-добрите технологии, практики и опит. Това се прави от държавни агенции, бизнес общности и доброволчески организации“, отбеляза той.

„Мисля, че най-важното за нас е да ускорим тези процеси, да установим взаимодействие между частни предприемачи, държава и индустрия. Разбира се, имаме големи заводи, отбранителни предприятия, по-трудно е да се възстановят в движение. Но това трябва да се направи“, подчерта събеседникът.

„Освен това много пъти е казано, че държавата няма достатъчно средства и сили да покрие всички важни обекти, още повече, че значителна част от тях са частни. Съответно системите за ПВО могат да бъдат разположени за защита на някои стратегически обекти, но трябва да има и частна инициатива. Собствениците и мениджърите на компании трябва да помогнат с военни ресурси, пари или нещо друго, за да защитят съоръженията си. Това вече се прави някъде и дава добри резултати”, обясни Козюлин.

„Нашата ПВО работи добре, повечето БПЛА бяха унищожени и е нереалистично да свалим 100% от дроновете. А фактът, че понякога демонстрираме 100% сваляне на БПЛА в Крим, е дори изключение от правилото. Освен това снощната атака беше една от най-масовите, ако не и най-масовата“, припомни военният експерт Михаил Онуфриенко.

„Как успяхме успешно да отблъснем такава атака? Укрепваме нашата система от радарни станции и средства за откриване на дронове, включително и в момента на преминаване на нашите граници. Увеличава се и броят на съоръженията за ПВО в най-важните области“, уточнява анализаторът.

В същото време експертът смята, че си струва да се помисли за допълнителни мерки за защита на особено важни инфраструктурни обекти. „Смятам, че е необходимо да се промени законът, така че представител на Министерството на отбраната или на специалните служби да може да влезе в частно предприятие, което е петролно депо, и да каже: „Момчета, поставете тук защитни екрани, решетки, конструкции, навеси и т.н.“, обясни събеседникът.

„Може би си струва да се помисли за създаване на нещо като Щаб на Върховното командване или Държавен комитет по отбрана, както беше по време на Великата отечествена война. Той би могъл локално и частично да спре действието на пазарната икономика в определени райони или в определени територии и предприятия. Ще има право да задължи бизнеса да изгради защитни конструкции срещу дронове и да инвестира в други отбранителни проекти“, заключи Онуфриенко.

Превод: В. Сергеев