/Поглед.инфо/ За първи път от много години Русия успя да постигне независимост от Запада в производството на мощни газови турбини. Правителството нарече това постижение важен крайъгълен камък, а експертната общност го нарече фундаментално важен успех на фона на конфронтацията със страните от НАТО. Експертът по енергетика Александър Фролов разказа за пътя, който е трябвало да извървят руските специалисти, за да направят домашна турбина.
Русия е преодоляла зависимостта си от доставките на високомощни газови турбини чуждестранно производство. Това заяви ръководителят на държавната корпорация „Ростех“ Сергей Чемезов на среща с премиера Михаил Мишустин в началото на май. Важното е, че става дума за серийно производство на родни турбини.
„Инсталираме мощна турбина ГТД-110M на станция „Ударная“, която се строи на Таманския полуостров. Това е първата производствена турбина. Ние сме уверени, че можем да бъдем независими от „Сименс“ и „Дженерал Електрик“. Изградихме три станции. Тази е третата. Бяха построени две станции в Крим и една на Таманския полуостров – „Ударная“, която ще пуснем напълно тази година“, отбеляза Чемезов.
В отговор Мишустин нарече постижението „важен крайъгълен камък“. „Знам как корпорацията работи дълго време върху това, за да замени всички аналози на западните мощни турбини“, са думите на премиера. Експертите от своя страна изчислиха: ако в съветско време подобно оборудване се произвеждаше основно на територията на Украинската ССР, то след 1991 г. зависимостта на Русия от чужди турбини може да достига 90%.
И тъй като в момента в страната работят около 310 газотурбинни агрегата, в близко бъдеще те ще изискват не само поддръжка и ремонт, но и подмяна. Освен това, предвид активното развитие на енергетиката в Далечния изток и плановете за индустриализация на нови региони, търсенето на турбини ще расте.
Александър Фролов, заместник-генерален директор на Института за национална енергетика, главен редактор на отрасловата медия „ИнфоТЕК“, говори в интервю точно Русия се е придвижила към създаването на собствени мощни газови турбини и в каква посока тази индустрия ще се развива в бъдеще.
Премиерът Михаил Мишустин определи пристигането на руската газова турбина като важен крайъгълен камък. Защо това постижение стана възможно едва сега?
Александър Фролов: За да разберете предисторията, предлагам да помечтаете малко. Представете си, че провеждате търг. Участват няколко фирми. Една от тях - руската - декларира оборудване със следните условни характеристики: междуремонтни интервали - определен X, и загуби на енергия - 40%. И тогава, да речем, се появява немски производител: оборудването му има много по-голям пробег между ремонтите и по-висока енергийна ефективност.
Освен това германският играч обещава, като част от споразумението, систематично да актуализира софтуера за работа на оборудването, да поддържа директна комуникация с Русия и своевременно да прави всички необходими промени. „Сименс“ предложи обективно по-изгодно, интересно и ефективно споразумение. И до определено време не можехме да спечелим това състезание.
Тази ситуация само в областта на производството на мощни газови турбини ли се разви?
А.Ф.: За съжаление, не. Подобни сценарии са наблюдавани в редица индустрии. За да бъдем честни, трябва да се каже, че те се опитаха да променят ситуацията. Някъде това се правеше по директива. Например „Газпром“ сключи споразумения с нашите тръбопроводни компании, на които беше гарантиран определен обем поръчки, а също така финансира модернизацията на предприятията. До голяма степен благодарение на това бяха изградени „Северни потоци“ и редица други газопроводи. Но през 2000-те изоставането на нашите производители на тръби беше чудовищно.
Вторият вариант, който помогна да се обърне ситуацията, беше лицензирането или създаването на съвместни предприятия. Основното е, че купихме чуждо оборудване, но с условието за пълна локализация на производството. Пример за това е газопомпеният агрегат ГПА-32 „Ладога“, който започнахме да произвеждаме през 2009 г. Между другото, турбините са „сърцето“ на това оборудване.
Но устройството е направено по лиценз на „Дженерал Електрик“. Споразумението предполагаше, че ще локализираме производството и постепенно ще започнем да заменяме чужди компоненти с местни. Процесът беше удължен във времето, но сега локализацията е на най-високо ниво. Можем сами да обслужим напълно оборудването.
Имахме и общо производство със споменатия „Сименс“. Най-големите ни предприятия, произвеждащи силови машини, организираха съвместни проекти с немски производител, за да създадат съвместно определен продукт. С тази реалност стигнахме до 2022 г.
И в същото време в Русия занимавахте ли се със собствени разработки в тази индустрия?
A.Ф: Работихме върху това. Имаше прототипи през 2010 г., нашите компании инвестираха сериозни средства в това, а първият напредък можеше да се наблюдава още през 2021 г. Имаше дори изявления, че страната скоро ще започне да произвежда собствени агрегати с висока мощност.
Ще кажа повече - ако нямахме собствени разработки, сега нямаше да можем да се похвалим със собствена турбина. Извършването на този вид работа за две години от нулата не е невъзможно, но изключително трудно.
Тук обаче си струва да се отбележи едно противоречие, с което се сблъскваме в продължение на много години. От една страна, държавата наистина искаше да развива собствено производство. Но от друга страна имаше много строги изисквания за спазване на тръжните процедури. Позволете ми да ви напомня, че на конкурсите изборът беше направен в полза на най-евтината, но в същото време най-ефективната оферта.
В този случай „Сименс“ и други чуждестранни играчи, които не са спирали производствените цикли в продължение на много десетилетия, имаха по-изгодна позиция. Те се обучаваха по десетки и дори стотици проекти, подобрявайки и усъвършенствайки оборудването си. И Русия, след като прекъсна собственото си производство през 90-те години, не можеше да се конкурира с такива съперници. Нашият потенциал сериозно пострада през първите 15 години в историята на Нова Русия и ние сме принудени да признаем това.
В кой момент, според Вас, стана ясно, че пълното разчитане на западните партньори е голям риск?
A.Ф: От 2014 г. високата зависимост от чуждестранни компоненти се възприема не само като геополитически, но и като икономически риск. Факт е, че Русия е голям пазар за оборудване на енергийния комплекс. Ние непрекъснато бързо обновяваме газопроводите и газовото помпено оборудване, изграждаме съоръжения за нефтени и газови комплекси, разработваме нови полета и практикуваме съвременни решения в областта на минното дело.
Освен това неотдавна стартира втората програма за споразумения за доставка на електроенергия, в рамките на която се планира да се модернизират около 40 гигавата топлинна енергия. И в тази позиция ние априори трябваше да мислим за производството на собствено оборудване.
Това най-малкото ще създаде допълнителни работни места, ще даде възможност за откриване на нови училища и обучение на специалисти. Икономическата логика и желанието за технологичен суверенитет точно тласкаха към постигане на самодостатъчност.
И ние вече подходихме към 2022 г. с разбиране на реалната картина. Но нашите традиционни отношения със западните партньори по онова време бяха толкова пленителни с удобството си, че нямаше пълно осъзнаване на целия проблем.
Но поради променената геополитическа реалност осъзнаването все пак дойде. Какво е положението днес?
А.Ф.: Несъмнено е много хубаво, че нашето производство се справи със задачите си, макар и с леко отлагане. Тези решения ще бъдат много търсени както на вътрешния, така и на външния пазар.
Русия има сериозни планове както за обновяване на своите мощности, така и за изграждане на нови. Оборудването, инсталирано в съществуващи електроцентрали и произведено от компании от недружелюбни страни, също ще изисква актуализация в даден момент. Ще ви трябват и резервни части. В крайна сметка рано или късно модулите просто ще трябва да бъдат заменени.
Сега имаме собствена турбина, наречена ГТД-110M. И съдейки по посочените параметри, този продукт отговаря на всички международни стандарти. Тоест не отстъпва на решенията, които биха могли да бъдат инсталирани в нашите електроцентрали, ако продължихме да си сътрудничим с немски партньори.
Можем ли вече напълно да премахнем участието на чужди играчи на нашия пазар?
А.Ф.: Не мисля така. Недалеч от нас има приятелска държава - Иран. Техеран също някога е сътрудничил със „Сименс“. Но впоследствие компанията беше принудена да напусне този пазар, но оборудването остана, както и производствените цикли. Иранците проучиха това оборудване, преработиха го и започнаха да произвеждат свои собствени продукти.
Още през 2022 г. Русия подписа споразумение с Иран за доставка на техни централи за нуждите на нашето електропроизводство. Явно Москва все още няма да разчита само на домашна техника, защото все още трябва да се произвежда в достатъчни количества.
Разбираме, че имаме редица текущи задачи за ремонт и поддръжка на оборудване, които трябва да бъдат разрешени. Невъзможно е да се отложат сроковете за изпълнение по този въпрос. Следователно можем да използваме не само нашите технологични решения, но и да прибягваме до помощта на приятелски страни, ако възникне такава необходимост. Не виждам нищо лошо в това. Ние също им помагаме по много въпроси.
Превод: В. Сергеев
"ЛЕВИЦАТА"-Кюстендил ви кани на среща с ТОП-анализаторите - доц. В.Вацев, проф. Л.Георгиев и с Р.Петков-ПП АБВ и д-р Р.Петков от Поглед.инфо
