/Поглед.инфо/ Все по-често започват да се появяват оплаквания от руски вносители, че почти всички китайски банки са спрели да приемат плащанията им след новите санкции на САЩ през юни. Това заплашва рязък спад на вноса и покачване на цените. Експертите обаче посочват, че мащабът на проблема може да бъде преувеличен и да се говори за възможни грешки в транзакциите.

Проблемите на вносителите с плащанията започнаха през декември 2023 г., когато бяха въведени вторични санкции на САЩ, но през юни ограниченията бяха разширени. САЩ добавиха нови параметри, при които могат да бъдат наложени вторични санкции, включително разширяване на определението за военно-промишлена база на Русия.

А от юли, както уверяват вносителите, ситуацията се е влошила: плащанията вече не минават дори през малките регионални банки в Китай и именно чрез тях руският бизнес започна да извършва плащанията си с Китай през май. Това води до намаляване на обема на вноса и повишаване на цените на стоките, казват вносителите.

Както Екатерина Кизевич, генерален директор на вносителя “Атвира” (доставки на оборудване от Китай), каза, през май-юни местните банки са работили с руския бизнес, „плащанията бяха повече или по-малко стабилни“, но от 20 юли плащанията са спрени.

“Импая” заяви, че повече от 98% от китайските банки, включително регионалните, отказват да приемат директни транзакции от Русия. Ситуацията се влошава от седмица на седмица, уверява Георгий Властопуло, старши партньор на компанията “Оптималог”. Според него физическият внос намалява, а увеличението на вноса в пари се обяснява с факта, че сега в сделката участват агенти по плащанията, веригите за доставки са се усложнили, а китайците увеличават продажните цени. Вносител на промишлено оборудване от Турция казва, че са се опитвали да плащат по този начин за турски стоки, но пак не се получава.

Основателят на руско-китайската платформа за дигитална търговия КИФА, Сун Тяншу, обаче смята, че увеличаващите се съобщения за блокиране на плащания от китайски банки са донякъде преувеличени. „КИФА работи с широка база от банки в Русия и Китай, а също така има дългогодишен практически опит в извършването на трансгранични транзакции между двете страни. Цитираните от медиите цифри за над 80% от връщанията на плащания според нашата практика на ежедневно взаимодействие с банките са силно преувеличени. Да, може да възникнат изолирани закъснения или връщания, но те често се дължат на специфични оперативни причини“, казва Сун Тианшу.

Според него забавянията на плащанията са причинени до голяма степен от затягането на процедурите за съответствие в китайските банки - нито една китайска банка не е обявила официално, че отказва да работи с руски контрагенти.

Според него банките имат допълнителни въпроси във връзка с плащанията за доставка на тези стоки, които могат да бъдат класифицирани като продукти с двойна употреба, като това може да са дори позната електроника, домакински уреди и други, поради особеността на кодовете ТН ВЕД.

„За да се гарантира, че китайската банка няма допълнителни въпроси, е необходимо да се представи най-пълният пакет документи за трансгранична транзакция и в пълно съответствие с изискванията на всяка конкретна банка. Освен това може да възникне известно недоверие или дори страх от страна на китайска банка по отношение на нови участници във външнотърговската дейност - тук се прилагат същите принципи, както при кредитната история на обикновен купувач“, препоръчва Сун.

Доцентът от катедра "Международен бизнес", в РИУ “Плеханов” Анастасия Прикладова обяснява: дали плащането ще премине или не зависи от три фактора - от вида на продукта (от кода по ХС до описанието на продукта), от използваната схема с посредници и от способността на руските банки да използват цифрови финансови инструменти. „Най-големи трудности възникват при стоките с двойна употреба поради пряката забрана за доставката им в Русия. Освен това, когато описвате продукт, трябва да избягвате военни думи, например, не посочвайте „каки“ като цвят на продукта, дори ако това е детска играчка. Някои банки предлагат схеми, които използват криптовалута за междубанкови плащания, като жителите плащат във валутата, както обикновено. От 1 септември плащанията в цифрова валута ще станат достъпни за самите участници в външната търговия“, споделя Прикладова лайфхакове.

Тя говори за още един напълно законен начин за заобикаляне на санкциите. Вносителите използват схеми, които помагат да се скрие присъствието на руска компания във веригата за доставки, докато всички документи от името на посредника се изготвят правилно и според изискванията. Засечка може да възникне на етапа на чуждестранен партньор износител, който може просто „автоматично“ да подаде всичките си документи в китайска или турска банка, включително директно споразумение с руска компания. И сега банката не може да пропусне плащане.

„За да се заобиколят санкциите при транзакции в Китай, се използват фиктивни компании от бивши съветски републики, но понякога това води до факта, че чуждестранната валута, включително юана, не достига до Русия, тъй като много страни посредници имат свои собствени ограничения за кръстосаното гранично движение на валутата ”, отбелязва Александър Потавин, анализатор във Финансова група “Финам”. Понякога криптовалутите се използват за извършване на плащания, заобикаляйки санкциите, но това все още не е помогнало фундаментално за изравняване на санкциите, тъй като се правят само малки плащания, добавя той.

Въз основа на наличната търговска статистика също все още не се забелязва широкомащабен проблем със свиването на вноса, но спадът му е забележим. Федералната митническа служба на Русия в момента не публикува данни за търговията на Русия с отделни страни. Но китайската митническа статистика показва некритичен спад на вноса на китайски стоки в Русия. От януари до юли 2024 г. доставките на китайски стоки за Русия са намалели с 1,1% до 61,64 млрд. долара. За сравнение: през седемте месеца на 2023 г. те са нараснали със 73,4%, но тогава сравнението беше с колапса от 2022 г.

„Това, за съжаление, не означава, че заместването на вноса работи много добре в Русия, а само показва намаляване на обема на вноса от Китай в Русия, най-вероятно поради проблеми с плащането в юани от руска територия“, казва Наталия Милчакова, анализатор.

За Турция има данни само за първото полугодие и само за взаимния стокообмен без разделяне на внос и износ. Търговският оборот за шестте месеца е намалял с 1% до 28 милиарда долара. Милчакова предполага, че спадът в общия стокообмен с Турция може да е повлиян от спада на вноса и по същата причина - поради проблеми с плащанията.

„По принцип намаляването на вноса с 1,1% от Китай и с 1% от Турция на годишна база наистина не е сериозен проблем за Русия и е трудно да се говори за заплашителен дефицит на вносни стоки или рязкото им поскъпване ”, смята Милчакова.

„Като цяло сега няма срив, но тенденцията на спад на вноса продължава. Има различни начини да се опитате да заобиколите санкционните бариери и в някои случаи те като цяло работят. Използването на всички тези „криви“ схеми обаче неизбежно води до удължаване на сроковете на търговските операции, увеличаване на търговските рискове и увеличаване на разходите, което от своя страна се отразява в крайната цена на вносните продукти“, казва Сергей Циплаков, професор във ВШИ.

Плащанията стават по-скъпи поради заобиколни решения, плюс вносителите трябва да купуват повече юани. „Търговската дейност с юан в Руската федерация вече се премести от борсовия пазар към извънборсовия пазар. Но извънборсовият пазар предполага по-голяма волатилност на обменния курс на рублата. Мнозина забелязаха, че скокове в обменния курс на долара започнаха да се наблюдават точно след като търговската статистика беше класифицирана. Следователно закупуването на чуждестранна валута (юани) от вносителите сега често е с 5-6% по-скъпо, отколкото би било в спокойна ситуация. И вносителят определено ще включи всички валутни курсове и други разходи в цената и ще ги прехвърли на крайния купувач“, отбелязва Потавин.

Русия ще реши проблема чрез създаване на единна платежна система за страните от БРИКС, както и чрез плащане в държавни цифрови валути.

Превод: В. Сергеев