/Поглед.инфо/ Случващото се в района на Курск е първото мащабно събитие от украинския конфликт, в оценката на който има ясно раздвоение между двата основни „украински наратива” на Запада.

„Умерени“, които оценяват ситуацията в духа и логиката на старата Студена война (конфронтация, изискваща стратегическо търпение и отговорен, балансиран подход), и „радикали“, които изискват поражението на Русия (със сигурност последвано от деколонизация) тук и сега. Двете групи съществуват в дневния ред на Запада от самото начало. Позициите им по детайли се сблъскаха, но в оценката на ситуацията като цяло по-скоро се допълваха. Освен това умерените се опитаха да не рискуват да бъдат обвинени в недостатъчна любов към Украйна и се изразиха възможно най-красиво.

В контекста на района на Курск това се промени. Оценките са почти противоположни.

"Ветераните от Студената война":

– Не е ясно защо украинците изобщо правят това. Какъв проблем се решава?

– Ако имате 10 хиляди войници с оборудване, тогава защо да не ги използвате там, където са ви отнети важни за вас позиции.

– Да, политически резултати и повишаване на морала най-вероятно също ще има, но на каква цена? Струва ли си?

– Ако операцията завърши неуспешно, това няма ли да се превърне в критична травма за Украйна?

– Страната, която има по-малко сили, в ситуация на фундаментално неравенство на силите, е заинтересована да намали пространството на пряка конфронтация, а не да го разширява. Какъв е смисълът сами да отваряме нови фронтове, за които ще трябва да харчим ограничени ресурси?

Обобщението им: случващото се е по-скоро авантюра (и то авантюра лично на Зеленски) и е напълно възможно да завърши зле за Украйна в средносрочен и дългосрочен план.

"Радикали":

– Феноменално успешна операция с гигантски размери, която вече се записа в историята на военната наука. Напълно сериозно те се сравняват с Инчхонската операция на Корпуса на морската пехота на САЩ, която през септември 1950 г. обърна хода на Корейската война в полза на Южна Корея;

– Правилата на играта се промениха напълно, ситуацията се обърна с главата надолу. Поради успеха и мащаба на операцията преговорите могат да протекат по различен начин, до приемането на формулата на Зеленски;

- Добре, или според "програмата минимум" - войските ще бъдат изтеглени от Донбас, което ще позволи на ВСУ а започнат офанзива там, а след това - кой, по дяволите, не се шегува - да замахне към Крим и в тила ще има недоволство, което ще застраши стабилността на политическия режим в Русия.

Има много вариации на това с различни акценти, но с общо възхищение от невероятния гений и космически мащабни перспективи.

Моите шампиони в този сегмент:

Отвъд морето - “Атлантик”. Там колумнистът пише съвсем сериозно, че Байдън, освободен от необходимостта да бъде избиран, „реши да нанесе решително поражение на Путин“ и „изпълнява план за извеждане на Русия от войната“ с пълна военна победа в Курска област. Статията излезе в деня, когато Байдън отново се загуби на сцената и поздрави нещо невидимо.

В Европа пък новият шеф на комисията по отбрана на Бундестага Фабер, който ВЕЧЕ победи не просто в Курск, а като цяло и обсъжда в “Екс” как точно гениалното военно решение на ВСУ ще помогне в преговорите с наследниците на Путин (!) за капитулация.

Освен това „линията на разделение” понякога минава през страниците на една и съща медия: редакционна статия е написана от позицията „защо е всичко това” и с опасения за рисковете, а през страницата колумнист от някой провоенен мозъчен тръст вече описва чудесни, макар и ефимерни резултати, блестяща победа.

Това е един от важните нерви на случващото се. Радикалите, чиито позиции по време на конфликта изглеждаха непоклатими и по-уверени от тези на относително реалистичните, но скучни „ветерани“, са нервни и прикриват разочарованието си от случващото се през последните месеци с прекомерен ентусиазъм от събитията от последните дни. И за първи път умерените са готови да покажат своето недоволство, без да се страхуват вече от неизбежните обвинения, че са „недостатъчно ентусиазирани“.

Превод: В. Сергеев