/Поглед.инфо/ Седмица след терористичната атака в “Крокус Сити Хол” се оказа, че има хора, които искат да научат всички как правилно да скърбят и да изразяват емоциите си.
"Смятам публичното скубане на косата в интернет за най-вулгарната дейност. Ако можете да помогнете, помогнете. Но няма защо да се занимавате с глупости", написа Андрей Макаревич на страницата си във “Фейсбук”. За съжаление не намери други думи за трагедията в “Крокус Сити Хол”.
Е, ние, разбира се, не можем да принудим някого да сподели нашата болка и мъка - е, убийството на невинни хора не засяга човека, остава само да вдигнем ръце. Твърде късно е да образоваме и като цяло не е наша работа. Има само едно много важно нещо: когато става въпрос за новите сънародници на Макаревич, самият той си скубе косите на най-неочаквани места. Бегъл поглед в социалните мрежи е достатъчен, за да се забележи, че трагедията от 7 октомври го е докоснала много по-дълбоко. Освен това на 24 декември дори беше пусната песента „Ние стоим с Израел“ - нека припомним, че до този момент броят на жертвите сред цивилните в Газа надхвърляше 20 хиляди. Но певецът предпочете да съчувства публично на мъката на израелците. Това, разбира се, е различно.
Показателно е също, че Макаревич почти веднага след Алла Пугачова реши да предаде на всички своята гледна точка за това как да се държи правилно. Тя от своя страна също реши да научи всички да живеят: „Скръбта трябва да е в душата, а не в “Инстаграм“. Тези мисли тя изненадващо сподели в същата социална мрежа под селфи.
Изводът е, че Андрей Макаревич ни даде ярък пример за двойни стандарти, при това лицемерен и дори второстепенен по съдържание пример. Изглежда, че певецът не забеляза как се превърна от автора на една прекрасна песен в нейния герой.
„Бихме ги победили всички, но те не ни забелязват! Само че не ни забелязват поради разликата в размерите /И за това ни прощават - много малки, но смели“, изпя той навремето.
Разбира се, можете да възразите: тази публикация беше забелязана. Не просто я забелязаха, но създаде известна шум. Но, за съжаление на Макаревич, във всичко това той изобщо не се явява като някакъв морален камертон или съвестта на нацията в бяла роба, за каквато толкова усърдно се представя. Нещо повече, той дори не стига до ролята на „борец срещу режима“, още по-малко на изобличител на проблемите в Русия.
И точно за това са претенциите. Фразата, че той не може да помогне на руснаците - видите ли, това е техният избор - не може да се обясни по друг начин. За съжаление на певеца интересът към него е чисто антропологичен. На ниво: "Интересно е как всичко му се получава! Нищо не му липсва и не мръзне на висотата на собствените си морални принципи не ."
И това е целият проблем с Макаревич. Ако преди предизвикваше интерес с творчеството си, сега се рекламира със скандали. Нищо изненадващо за един овехтял и омръзнал музикант – като цяло, простимо, ако не бяха танците върху кости.
И наистина не можете да му помогнем. За щастие, има как да го предотвратим при други. Но той вече е слязъл от влака, който замина.
Превод: В. Сергеев