/Поглед.инфо/ През последните години либералният Запад (по-точно елитите на “Западния” глобален проект) усещат сериозни проблеми. Понеже не могат по идеологически причини да признаят реалната им същност (изчерпване на парадигмата на икономическото развитие, на което се гради могъществото на този проект), те започват да търсят врагове. Външни врагове станаха Русия и Китай, но натискът срещу тях пак не води до успех. Ясно е защо - проблемите на “Западния” проект носят чисто вътрешен характер - но трябва да се прави нещо! И в тази ситуация започва работа по “разчистване на редиците”.

Някои работи се правят публично, например атаката срещу консервативните ценности на САЩ. В много отношения това е свързано с “феномена Тръмп”, който съм описал неколкократно, включително и преди изобщо да се появи на политическото поле (в частност на Дартмутската конференция от 5 ноември 2014 година). Но има и други прояви на тази дейност, в частност преди няколко седмици излезе доклада на Кралския институт за международни отношения на Великобритания, наричан “Чатъм Хаус”.

Документът е много интересен, защото явно е предназначен за вътрешно ползване (от гледна точка на външното - там има много откровено лъгане. То както е известно, което може за “своите”, не трябва за “чуждите), при това в класическия англосаксонски стил “двумисъл” (терминът е на британския писател Оруел). Още по-интересно става да го анализираме.

В доклада се разглеждат 16 така наричани “митове” за Русия, които уж пречат на западния елит не само да предприема, но дори и да разработва спрямо Русия “правилните” мерки. При това трябва да се вземе предвид, че “правилните” са такива, които ще позволят на Запада да доминира над Русия и да ѝ ограничава възможностите да взема самостоятелни решения в свои интереси. Във връзка с това дори не трябва да разглеждаме сериозно тази аргументация, но е много важно да видим що за логика британските интелектуалци се опитват да внедрят в мозъците на своите елити.

Обсъждайки тезите на доклада, ще ги преразказвам, а цитатите ще бъдат в кавички и с курсив.

01. Русия и Запада “са еднакво лоши” и стоят едни срещу други

Въпросната заблуда игнорира важно различие. Условният “Запад” е общност от единни интереси и ценности. Именно нуждата и потребността от тях водят до разширяването на НАТО и ЕС. Докато Русия се стреми да налага “твърдо добросъседство” на другите държави, независимо дали те са или не са съгласни с нея и счита за свое право “сфера на привилегировани интереси”. Затова дискусиите за мотивираността на западните военни намеси не трябва да се съпоставя с “двуличието, отсъствието на дипломация и пълно изкривяване на договорите от страна на Москва, което предшества нахлуването на Русия в Грузия и Украйна”.

Това е въведение. Има ги “добрите ние”, които са за “ценности” (неясно защо се пише за интереси, тук явно се бъркат) и “лошите те”, които искат “твърдо да доминират”. Тук няма никакъв съдържателен смисъл, това е просто ясно описване на позициите: ако вие, момчета, сте на наша страна, забравете някому, включително Русия, да има значими за нас интереси. Интересите могат да са единствено наши, всички останали имат една-единствена цел - да ни отнемат “нашето”.

Според “правилата на общежитието” такава позиция означава категорично нежелание за договаряне за каквото и да е. Такава позиция прави невъзможна всяка договореност. Нека си спомним поне за Чърчил с операцията му “Немислимо” (плановете да нападне СССР лятото на 1945 година). Но отново повтарям - този текст не е за външна употреба, а е опит да се заздравят собствените елити.

02. Русия и Западът искат едно и също

Както стратегически, така и в детайлите на по-тесните въпроси целите на Русия и нейната представа за междудържавни отношения са несъвместими с това, което западните държави и общества смятат за приемливо”, смятат авторите на доклада.

Вариации от първи принцип. Те отричат позициите на феодализма (всякакви сблъсъци и войни са просто кървав спорт), че всички участници в геополитическите сблъсъци са равноправни. Всъщност позицията на “Западния” проект (по-точно на неговите елити) е, че не трябва да се признава никакво равноправие. Фактически това дори не е възраждане (тя не е изчезнала никога в англосаксонския елит), а поредния опит публично да се съживи фашистката идеология хората да се делят на “чисти” и “нечисти”. Мнението на вторите може да се игнорира, защото те дори не са хора от гледна точка на този подход.

03. Обещават на Русия, че НАТО няма да се разширява

Въпреки наратива за “предателството на Запада”, който сега се култивира в Русия, на СССР след 1990 година никога не са давали формални гаранции за пределите на разширяване на НАТО. Москва просто изкривява историята, за да запази в страната антизападния консенсус”, подчертава се в доклада.

Неговите автори напомнят, че когато през 1990 година Михаил Горбачов се съгласява обединена Германия да се включи в НАТО, той не иска и не получава никакви гаранции относно по-нататъшното разширяване на Алианса. А в Основополагащия акт Русия-НАТО (1997 година) се признава “неотменимото право” на всички държави да “избират средствата за осигуряване на собствената си сигурност”. При това разпадът на ОВД и СССР променят ситуацията със сигурността в Европа и влияят на желанието на много страни да се присъединят към НАТО, напомнят анализаторите от “Чатъм Хаус”.

Този въпрос вече е обсъждат нееднократно в рамките на дебатите по Мюнхенската реч на Путин през 2007 година. И точка по въпроса беше поставена от президента на Франция Макрон, който публично заяви, че е имало задължения от страна наъ Запада и те не са били изпълнени. Освен това, в своята реч на Валдайската конференция през октомври 2014 година Путин отправя последно предупреждение към Запада, че Русия ще прекрати задълженията си в рамките на това споразумение, ако Западът не промени позицията си. Съответно успехите на Русия по отношение на изграждането на армията са свързани именно с това, че свалихме от себе си тези ограничения.

Отбелязваме, че отказът от изпълняването на своите задължения (и дори признаването на съществуването им) е типичен пример за осъществяването на практика на принципите, изложени в първите две точки. И изводът е прост: с елита на “Западния” проект не можеш да се разбереш, той може единствено да се принуди. С други думи, претенциите на Запада към Русия, споменати в т.1 (че Русия нещо там “налага) са просто отговор на действията на Запада.

04. Русия няма конфликт със Запада

"Политиците от евроатлантическата общност може да откажат да признаят това, но естественото състояние на Москва е конфронтация със Запада", твърдо заявява Британският кралски институт за международни отношения.

Експертите обясняват, че признаването на този факт е възпрепятствано от факта, че Руската федерация използва нестандартни враждебни мерки - „над прага на приемлива дейност по стандартите на мирното време, но по-долу според стандартите на войната“.

Такива инструменти на Кремъл включват намеса в избори и информационна война, а също “целенасочени, наредени от държавата убийства”.

Ако Западът не е готов да се разберем, то не остава друго освен конфронтация. Що се отнася до намеците за убийство - в устата на представителя на Великобритания, за когото тайните убийства са политическа норма във всички времена, това звучи най-малкото неприлично.

Трябва ни нова общоевропейска архитектура за сигурност с участието на Русия

Идеята на Москва да замени структурите на НАТО с някаква “общоконтинентална система за европейска сигурност” е проблематична, защото игнорира основните разногласия между Русия и западните страни по въпроса на суверенитета. Русия иска за себе си привилегията на “велика държава”, ограничавайки суверенитета на съседните страни и се съгласява с това, че държавата не може да бъде обект на критика, ако вътрешната ѝ политика нарушава ценностите на демокрацията, правата на човек и върховенството на правото. Тази гледна точка противоречи на основните западни интереси и ценности”, настояват авторите на доклада.

Именно затова, поясняват те, функционирането на подобна “общоевропейска” система за сигурност с участието на Русия е обречено на провал.

Понеже заради позициите на Запада сигурност в Европа не може да има (първите две точки предполагат, че елитът на “Западния” проект няма да се договаря за нищо с Европа, в това число и за сигурността), то това значи само едно: за да бъде Европа в сигурност, трябва да се откажат от доминирането в нея на “Западния” глобален проект. И това не е заплаха за Европа, това е просто следствие от политиката на самия Запад. И елитът на “Западния проект” е доста незначително количество лица и тяхното желание да налагат своите собствени интереси на цялото интереси на история изглежда някак си грозно от гледна точка на принципите, които уж защитават.

Малките страни от Европа днес са лишени от суверенитет в полза на елитите на “Западния” проект и НАТО и ЕС са само инструменти за това ограничение. Всички вопли на Запада по повод на това, че Русия уж иска да лиши съседните страни от суверенитет, са свързани именно с това, че там започнаха да повдигат въпроса за отсъствието на същия суверенитет във връзка с политиката на Запада. Това несъмнено е чиста пропаганда, опит за манипулиране на интересите на малките страни от Европа.

06. Трябва да подобрим отношенията с Русия, дори и да не отстъпва, защото е важно.

Авторите на доклада опровергават представата, че “нормализирането” на отношенията с Русия е нужно заради нейната геополитическа тежест, уж взаимните икономически интереси със Запада и заради компенсация за загубата в Студената война. Всъщност и досега усилията на западните страни да си сътрудничат с Русия по най-острите въпроси, сред които киберсигурността, търговията, конфликтите в Близкия изток и в Северна Африка - “засега се провалят заради нелибералния подход на Русия към всяка тема”. Също така експертите от “Чатъм Хаус” напомнят, че Москва почти никога не изброява възможните сфери на сътрудничество - като правило такива теми неизменно са резултат от търпеливата работа на западните политици и дипломати”.

Последното вече е смешно: Западът открито говори, че е готов да обсъди с Русия единствено темите, които са му изгодни. Интересите на Русия при това се игнорират. Това, без съмнение, класически либерално-фашистки подход (виж точки 1 и 2), но е странно при това да се предявяват претенции към Русия, че тя не е съгласна с тях. Накратко, в този смисъл Русия просто изпълнява изискванията от първите точки в примата на това, че има собствени интереси. Но тогава се оказва, че малката ефективност на взаимодействието с Русия е вътрешен проблем на Запада.

07. Русия има право на “отбранителен периметър” - сфера на свои привилегировани интереси , където влиза и територията на другите държави.

Неспособността критически да се преразгледат геополитическите доктрини по този въпрос означава риск от възраждане на концепциите от Студената война”, посочват заплахата от този мит в “Чатъм Хаус”.

Неговите експерти напомнят, че самата идея за изключителната сфера на влияние на Русия (особено в държавите от Източна Европа и Централна Азия) е несъвместима с евроатлантическите ценности за суверенитета на държавите и правото им на самоопределяне. “Подобна заблуда нанася вреда на геополитическия ред и международна сигурност, защото дава на Русия правото на действия, пораждащи нестабилност в съседните страни и Европа като цяло (такива като териториална агресия, анексия и пряка война. Това практически дава на Русия правото да доминира в съседните държави и да нарушава териториалната им цялост”, пише в доклада.

Тук дори не може да коментирам. “Ние може, те не”. Това, разбира се, е позиция, но ако вече няма сили за нея, то трябва да се откажат от нея, иначе ще струва много на самия Запад.

08. Трябва да се забие клин между Русия и Китай, за да се попречи на вероятните им съвместни действия срещу интересите на Запада.

Този мит отразява невярното разбиране на характера на отношенията между двете страни и изкривява възприемчивостта им към външни лостове. Но Западът не може да “раздалечи” РФ и КНР, както не влияе и на тяхното сближаване, напомнят авторите на доклада. Сътрудничеството на Москва и Пекин се основава на тяхната “естествена идеологическа съвместимост, допълващи се взаимно икономика и интереси в различни сфери, които включват в себе си технологиите, киберсътрудничеството и отбраната”. Британските анализатори не смятат за възможно възникването на “ос на авторитаризма” в лицето на Китай и Русия, защото всяка от страните се стреми да запази пълна автономия при вземането на решенията, а скритото сега напрежение между тях “може да излезе на преден план в бъдеще заради ръста на Китай”.

Значи, те нищо не разбират всъщност от темата. Или не искат да говорят за това. Според мен вторият вариант е слабо вероятен, защото по повечето теми те нямат разбиране, а изведнъж в тази да имат.

09. Отношенията между Запада и Русия трябва да се нормализират, за да се противостои на засилването на Китай.

Вярата в този мит значи, че жертва на сближаването на Запада и Русия заради стратегическото противодействие на Китай, най-вероятно ще се окажат постсъветските държави и техният “с труд завоюван суверенитет”, констатират от “Чатъм Хаус”. Още по-лошо е, че дори такава цена “няма да помогне много за предотвратяването на по-нататъшния ръст на влияние на Китай и неговите възможности”. Освен това подобен съюз с Кремъл “против Китай” може по подразбиране да изключва възможността за устойчиви отношения между Китай и Запада в дългосрочна перспектива. (Макар нарушенията от Китай на международното право и правата на човека да заслужават също толкова осъждане, колкото и нарушенията от страна на Русия, напомнят британските анализатори)”.

По-добре би било да мълчим за нарушенията на правата на човека, всички незаинтересовани наблюдатели отбелязват, че през последните години в Русия има в пъти по-голяма свобода, отколкото в страните от Западна Европа и САЩ. Основната тема на този "мит" е опита за спиране на процеса на връщане на страните от Източна Европа към системата за разделение на труда на Евразийския икономически съюз, която е свързана не с политиката, а с икономиката ( това е обективен процес).

Проблемът е, че ЕС няма какво да предложи на тези страни в условията на задълбочаваща се криза, а политиката, предложена в доклада, просто означава, че хората в Източна Европа ще живеят много зле. Това, разбира се, е проява на високия морал на авторите на доклада (в името на демокрацията, разбира се, човек може да гладува), но би било хубаво да попитаме жителите на тези страни какво мислят за днешния „суверенитет“ и тяхното икономическо положение.

10. Евразийският икономически съюз е истински и важен партньор на ЕС

Москва се опитва да представи този проект като партньор на Европейския съюз в предложената зона за свободна търговия „от Лисабон до Владивосток“. Всъщност Евразийският икономически съюз (ЕАИС) е „политически проект, лишен от характеристиките на истински свободен общ пазар“, се подчертава в доклада.

Търговската политика не е отделна независима насока на руската външна политика, а е подчинена на нея, напомнят в “Чатъм Хаус” “Следователно ЕАИС не може да бъде средство за икономическа интеграция между Руската федерация и Европа, особено след като Москва не се интересува от цялостна либерализация на търговията - нито в рамките на ЕАИС, нито чрез зона за свободна търговия с ЕС "

Това е просто нелепо. Позволете ми да ви напомня, че „реалната либерализация“ е процес на прехвърляне на печалби в полза на елита на „западния“ глобален проект. А всичко останало е „ограничаване на правата и свободите“. От гледна точка на авторите на описания доклад, разбира се. Тъй като ЕАИС не се интересува много от интересите на собствениците на авторите на доклада, неговата дейности, разбира се, по никакъв начин не може да се нарече либерална.

11. Народите на Украйна, Беларус и Русия са единна нация

Кремъл изкривява историята на региона, за да узакони идеята, че Украйна и Беларус са част от „естествената“ сфера на влияние на Русия”, “Чатъм Хаус” развенчава пропагандата на Руската федерация “Исторически неправилно се твърди, че Русия, Украйна и Беларус някога са съставлявали единно национално образование (въпреки че последните две страни всъщност имат политически и културни корени в изконни европейски структури, като Великото Литовско княжество) "

В същото време този наратив за Кремъл все още служи като оправдание за Русия за претенциите ѝ за статут на „първа сред равни“, което уж ѝ дава право да се намесва във вътрешните работи на съседите си и до днес.

Освен това усилията на Москва да постави под въпрос националната идентичност на украинците и белорусите имат за цел да изкоренят подобни стереотипи на международно ниво, за да попречат на европейските интеграционни стремежи на Украйна и Беларус, пишат авторите на доклада. "

Тук няма какво да се коментира, тъй като авторите на доклада не знаят нищо за нашата история. Основното е да забиете клин между славянските народи, нищо друго не ги интересува.

12. Крим винаги е бил руски

Анализаторите от “Чатъм Хаус” изчисляват, че Крим е бил част от Русия само 168 години, “или по-малко от 6% от писмената история“ (от 9 век преди Христа) Откакто Украйна получи независимост през 1991 г., „в Крим не съществува нито едно голямо сепаратистко движение“. Украинци, руснаци и кримски татари съжителстват мирно на основата на широка автономия, предвидена в Конституцията на Автономната република Крим.

Референдумът“, организиран от Русия и проведен под натиск на 16 март 2014 г., всъщност е само прикритие за легализирането на руското въоръжено завземане на полуострова „- подчертават авторите на доклада“.

Е, това е просто глупава демагогия и гола пропаганда. Не представлява интерес, дори няма какво да се обсъжда.

13. Либералните пазарни реформи през 90-те са били лоши за Русия

Мит е, че пазарните реформи от 90-те години доведоха до продължителна рецесия в Руската федерация. В действителност тези събития не са пряко свързани помежду си, напомнят експертите от “Чатъм Хаус”, тъй като първоначално планираният либерален курс в Русия никога не е бил изпълнен правилно. Това се случва, наред с други неща, поради корупцията и слабостта на властите, които не успяват да постигнат икономическа стабилизация - за разлика от Полша, където спадът в производството след реформите е краткотраен.

Фалшивата вяра, че добре функциониращата пазарна икономика по някакъв начин е несъвместима с Русия, отслабва западната политика“, подчертава докладът.

Полша получи колосални субсидии и за нея са отворени западните пазари, което никога не е направено за Русия. Освен това руската либерална система за финансово управление води до инвестиционни ограничения. В действителност либералите в Русия не позволяват на пазарните реформи да се влеят в конструктивен канал. Авторите на доклада очевидно не са запознати с темата (или просто лъжат, знаейки, че техният собствен елит не е много запознат с темата). Между другото, мнозина честни представители на Запада, които са работили в Русия през 90-те години, не са съгласни с тези методи (най-известният от тях е лауреатът на Нобелова награда Джоузев Стиглиц), а някои дори са осъдени в самите САЩ.

14. Санкциите са неверен подход

Икономическите санкции като отговор на неприемливите действия на Русия вече демонстрираха практическата си стойност, убедени са авторите на доклада и тяхната ефективност ще нараства с течение на времето. По-важното е, че санкциите демонстрират единството и колективната ангажираност на западните държави с нормите и принципите на международния ред. "

Санкциите казват само едно: че елитът на „западния“ глобален проект (засега) контролира политическите елити в много страни. Ефективността е отделна тема, тъй като критериите за тази ефективност не са много ясни.

15. Всичко е за Путин: Русия е ръчна централизирана автокрация

Противно на стереотипите за властта на Владимир Путин, управленската система в Руската федерация „не е театър на един актьор“, подчертават авторите на доклада. „Личната роля на президента често е преувеличена“, добавят те. „Външните наблюдатели пренебрегват или не разбират ролята на колективните власти (например президентската администрация и Съвета за сигурност), надценяват степента на управленска компетентност и дисциплина (например президентските укази често не се прилагат) или игнорират егоистичните мотиви на длъжностните лица различни от Путин.

И въпреки че Путин може да има способността да се намесва във вземането на решения на всички нива, това не означава, че той винаги прави това или иска, обясняват британските експерти. Анализаторите от “Чатъм Хаус” прогнозират, че мощта и сложността на руската бюрокрация само ще нарастват, което е важно да се разбере, за да се разбере системата на властта в Руската федерация "

Не разбрах съвсем какво е „централизирана автокрация“, но като цяло по тази точка те отговарят на реалността. Трябва само да се добави, че в елита на Русия има много силна група, която отразява интересите на „западния“ глобален проект, който активно и целенасочено възпрепятства всяка дейност, насочена към развитието на страната ни.

16. Каквото и да се случи след Путин, ще бъде по-добре от Путин

Този мит отразява триумфа на надеждата над опита и анализа“, твърдят експертите от “Чатъм Хаус”. Според тях Русия страда от структурни проблеми, които надхвърлят спецификата на режима на Путин. „Шансовете за изграждане на жизнеспособна демократична политическа система в Русия след Путин са по-ниски, отколкото през 90-те години“, убедени са авторите на доклада.

След оттеглянето на Путин страната ще се нуждае от нови професионални кадри за ефективно управление, но „условията за обучение на такива кадри не съществуват в днешна Русия“.

"Независимо кой в крайна сметка наследи Путин, руската политическа култура без съмнение ще продължи да възпрепятства развитието на по-конструктивни отношения със Запада", заключават анализаторите от Британския кралски институт за международни отношения.

И това изглежда е ключовият елемент на доклада. Няма нужда да се опитват да свалят Путин, защото след Путин ще дойде още по-враждебен за Запада човек. Като цяло можем да се съгласи с това. Но трябва да сте наясно, че това не е въпрос на политическа култура, въпросът е, че всяка държава, която иска да запази поне минимум суверенитет, трябва активно да се бори с хегемонията на либералната идеология. Кой не е съгласен - да види точки 1-2.

Всъщност анализът приключи, можем само да направим изводи. Те се оказват много прости и ясни: елитът на "западния" проект, на фона на нарастващата криза, се опитва да обедини редиците си. От това няма смисъл, тъй като кризата не е субективна, а обективна и колкото по-твърдо се държи елитът на „западния“ проект, толкова по-лоши ще са нещата за тях. Но е невъзможно да чу се обясни това, както поради присъщата му месианска идеология, така и поради липсата на алтернативни икономически школи.

Разбира се, някой ще приеме този доклад като ръководство за действие. Нещо повече, от гледна точка на руските интереси, това е добре - колкото повече време минава, преди западните елити да започнат сериозно да разбират какво се случва с тях и как може да реагира, толкова повече шансове имаме ние. Но в същото време трябва ясно да разберете, че тези персонажи (трудно е да ги наречем хора, тъй като самите те са привърженици на сегрегацията и дори не расова, а идеологическа) никога не могат да бъдат партньори на никого и никъде. Засега трябва да ги търпим, но тъй като те сами разбиват системата си, истината за нея трябва да бъде посочвана на всички от ранна детска възраст. За да знаят хората: докато по света съществуват поддръжници на такава идеология, те няма да оставят другите хора на мира!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели