/Поглед.инфо/ Разговорите за деноминацията отвориха кутията на Пандора, народът започна сериозно да се опасява от деноминацията на рублата. Има някои причини за това, но основната причина, разбира се, е друга. Работата е, че нашите хора са много по-образовани и много по-реалистични от хората на Запад, те не вярват във възстановяването на икономиката (както нашата, така и световната) до есента.

На първо място, защото виждат, че правителството не предприема никакви мерки за това. Всъщност 7 години икономическа рецесия (скоро 8, от 4-то тримесечие на 2012 г.) и съответно повече от 6 години рецесия в реалния разполагаем доход на гражданите ще доведат всекиго до състояние на недоверие към правителството. И тъй като не се виждат основания за промяна, хората усещат, че идват неприятности.

Нещо повече, парите, които бяха дадени на банките за подкрепа на икономиката, не влязоха в нея. Затова народът разумно смята, че те ще се изхарчат за валута. Имайки предвид, че правителствената антикризисна програма предвижда либерализиране на валутния контрол, тези долари ще напуснат страната и няма да се върнат в икономиката. Но в процеса на конвертиране на рублите в долари деноминацията е неизбежна, което означава спад в стандарта на живот на населението, тъй като повечето потребителски стоки се внасят.

Теоретично би било възможно с издадените на банките пари да се започне процеса на замяна на вноса, но за това е нужно банките да издават кредити на малкия и средния бизнес за проекти. А банките не искат да правят това, тъй като тази работа е сложна и трудна (в повечето банки няма съответните отдели), а Централната банка изисква банките да приемат гаранции, които малките и средни предприятия нямат. Ако нямат, тогава няма и кредит ... Следователно, няма заместване на вноса.

И така обществото вижда, че няма замяна на вноса, изнасянето на парите (чрез доларите) се стимулира и разбира се, достига до изводи.

Тези изводи далеч не винаги се формулират ясно, защото нормалният икономически дискурс в страната така и не се е сформирал, всички говорят на либерален “новговор”, на който не може нищо да се формулира. Носители на нормален икономически език във властта няма (имаше го Глазев, но той сега се занимава с въпросите на Евразийския съюз, той няма отношение към икономиката на Русия), така че за всички е видно, че не само нищо не се прави, но и няма хора, които да разбират как това нещо да се направи.

Няма съответните институции. Всички правителствени министерства говорят на един и същ либерален език, за "законите на пазара", за "структурните реформи", за "либерализацията на валутното законодателство". Дори за забрана за увеличаване на данъците. В същото време данъците непрекъснато растат (и няма смисъл да обясняваме на народа, че това не са "данъци", а "социални осигуровки", че "законите не се променят", а само системата на администрацията е променена и така нататък, хората разбират правилно всичко, данъците непрекъснато растат!), глобите растат, а печалбите падат, както и търсенето ... И само продажбите на имения скачат нагоре, веднага щом бъде обявена следващата програма за "стимулиране" за нещо.

Особено смешно е с институциите. Въпреки че рецесията е от близо 8 години, в правителството няма нито една институция, нито административна (министерства и ведомства), нито образователна и научна, която би казала това на глас. Има омагьосан кръг, в който всички се подпират, единна либерална стена посреща всички нелиберални икономисти, които се осмеляват да говорят истината и най-важното – да пишат гадни неща по всичките им характеристики. Така че, не дай Боже, никой от тях да успее да се изкачи на позиции, където реалното състояние на нещата може да се обясни на глас и публично.

Неотдавнашната истерия на Набиулина по отношение на Глазев беше причинена от обичайно обстоятелство: той насочи критиката си към политиката на паричните власти в официален документ! Наруши либералния монопол върху истината! А Набиулина поиска цялото правителство незабавно да защити либералната идея! В противен случай може да възникне ужасна ситуация, при която те ще започнат да уволняват „достойни и уважавани“ либерали заради факта, че вече 10 години водят Русия по пътя на постоянната икономическа рецесия! Не, помислете как това може да се допусне!

Обърнете внимание, че ситуацията в Хабаровск показва не само политическите грешки на конкретни служители, но и най-важното - степента на раздразнение на народа стигна до критична точка. Мога да ви уверя, че ако страната имаше икономически растеж, реакцията на хората би била напълно различна. А сега, когато икономическата ситуация се влошава пред очите ни, когато стандартът на живот непрекъснато пада, а служителите демонстративно не правят нищо, никакви обяснения не работят. Е, по-точно, те все още могат и да сработят, но през есента ситуацията може да се промени.

В същото време претенциите към Путин нарастват бързо. Никой не го принуждаваше да показва правителството на живо, но го показа и хората стигнаха до заключението, че правителството е неспособно и игнорира народа по принцип и възприема Путин като досадна пречка. Ако Путин беше започнал да ги уволнява масово, променяйки системата на управление и да поставя нови хора, които ще говорят съвсем различен език (и биха направили нещо за страната), тогава ситуацията може да се промени! Но не става! И хората започнаха да възприемат недвусмислено всички думи на Путин: прикрива онези, които крадат парите на народа (и откъде идва либерализацията на валутното законодателство и изтеглянето на физическо злато от банките?) и крадат пари, отпуснати за народа (и откъде идва продажбата на именията)?

Не напразно казах, че преди началото на есента трябва да настъпи радикална промяна в политиката. Имам дълбоко убеждение, че всичко с Хабаровск ще се успокои по един или друг начин, но на есен вече може да има много пламъци. И - не в рамките на разрушителен „Майдан“, а в рамките на конструктивен протест. Въпреки че няма съмнение, че много изключително високопоставени служители активно стимулират този "Майдан" (вече писах за това), тъй като в противен случай не е много ясно как ще успеят безопасно да прекратят своята кариера.

Като цяло ситуацията изглежда доста сложна и най-важното - остава много малко време. Гласуването за Конституцията беше последният кредит, предоставен от обществото на властта и би било изключително глупаво просто да се изяде за добруването на крадци и некомпетентни служители. Но в заключение, не мога да не кажа важно за мен, икономиста, нещо: дори и най-гениалните политически ходове няма да имат положителен ефект, ако икономическият спад продължи! Финансовият и икономически екип трябва да бъдат сменени на всяка цена, в противен случай ще бъде невъзможно да се поддържа социално-политическата ситуация!

Превод: В. Сергеев