Всичко това причинява, честно казано, смущение. Там какво, полудели ли са, или? В края на краищата, вече нали минаха времената, когато олигарсите правеха така. Тогава и миньорите тропаха с каски в центъра на Москва, куфарите „с компрометиращи материали“ били влачени от една служебна сграда в друга, а Транссибирската железница беше блокирана, и първата Чеченска война, има такова мнение, също не е организирана току така. И тогава те решиха, че такова безобразие не може да продължи повече, вътрешно-елитните конфликти трябва да бъдат решени в рамките на елита! И дори съдия си намериха! Владимир Владимирович Путин беше неговото име.
И сега сме изправени пред повторението на този изключително неприятен ефект ... И защо? Много просто. Позволете ми да ви припомня, че Путин беше призован през 1999 година. Когато с усилията на Маслюков и Геращенко темповете на растеж на икономиката станаха по-високи от 10%, а след това цените на петрола започнаха да нарастват. Тоест се появи ресурс, който може да запуши дупките в икономиката и социалната политика. И стана възможно да се намали донякъде скоростта на кражбите, с които се прославиха олигарсите от 90-те години.
И нека да видим какво става сега. В съответствие с тези споразумения, Путин, въпреки че той създава свои собствени групи във властта, но въпреки всичко той не наруши правилата : всички елитни групи останаха на местата си, с функциите си. По-специално, „либералните” групи продължават да водят финансите и икономиката. Разбира се, под стриктното ръководство на техните външни старши партньори.
И както винаги, те получават феноменални резултати. Освен краткия период на „възстановителен ръст” през 2009—2011 г., ние наблюдаваме значителен спад от 2008 г. насам. И през последните шест години, от IV тримесечие на 2012 г., той е непрекъснат. Не се заблуждавайте от безсмислиците, с които либералното правителство прикрива това.
Очевидно е, че всичките им грешки отдавна са дисектирани. Вярно е, че няма смисъл, тези грешки са имманентна част от политиката, която глобалният финансов елит е наложил на тази група, който все още я подкрепя. И тъй като те не могат да откажат тази подкрепа (само тя им позволява да твърдят, че могат да осигурят приток на чуждестранни инвестиции), тогава ще продължат тази политика без значение какво се случва в страната. Битието определя съзнанието.
Така че в страната за седма година се наблюдава икономическа рецесия. А това означава, особено като се има предвид трудната ситуация извън нейните граници (което ограничава нашия ръст), че напълно нормалният конкурентен процес между големите корпорации (и силовите групи) непрекъснато нараства и започва да придобива изключително остър характер. Всъщност от средата на миналата година, според мен, съдейки по всичко, тя се изостри крайно.
Какво означава това? Че обичайните арбитражни въпроси не могат да бъдат решени. Само защото във всеки по-голям или по-малък конфликт е невъзможно да се запазят двете конкурентни страни, само една може да оцелее. За сметка на другата. И решението за това трябва да бъде взето лично от Главния съдия, и това решение очевидно ще надхвърли самия консенсус, по който той дойде на поста си и под който е дал честното си слово.
Така че той избягва проблема. И именно поради това неговият рейтинг пада, абсолютно по същата причина, поради която рейтингът на Елцин пада в края на 90-те години. А страните в конфликта започват да нажежават ситуацията. Как е най-лесно да се направи това? Конфликтът да се доведе до политическа ситуация, след което противоположната страна трябва да бъде обвинявана не само за некоректно поведение в търговския спор, но и за започване на опасно „разбиване на лодката“. Какви са възможностите за това? Има три.
• Първият е да се излее кал по враговете на Запада.
• Вторият е да ги обвинят в планове за завземане на властта.
• Третият е да изхвърли негативната информация за тях „пред хората” и да се стимулират масовите демонстрации.
Както виждаме, всички възможности са очевидни, с изключение на масовите демонстрации от масите. Но, както писах, те се планирани за пролетта. Да, либералните групи във властта се занимават предимно с това (с помощта на западните си „партньори“), но е възможно и други да ги провокират малко. Разбирането на това е деликатен въпрос и не е много интересен за мен, тъй като ние се интересуваме само от общия процес на увеличаване на напрежението.
Отбелязваме, че либералите имат сериозен проблем - те наистина не могат да осигурят спиране на санкциите (и това е тяхната роля в рамките на междуелитното разделение на функциите) и нищо не им се получава в икономически план. И, разбира се, като се има предвид тяхното приватизационно минало, те не могат да спрат нито кражбите, нито изтичането на капитали към Запада. Тоест те са в слабо обществено положение. Въпреки че ролята им в елита, като се вземат предвид активите, откраднати по време на политическото им господство, е много голяма.
Путин има трудна роля. Да, либералите трябва да бъдат отстранени от правителството, Централната банка и основните експертни икономически институции. Но това означава да се наруши (едностранно) споразумението от края на 90-те години. И такава ситуация неминуемо ще предизвика масов поток колосални атаки от страна на либералните властови групировки. И от гледна точка на Путин е възможно това далеч да не е най-безопасния сценарий. Защото той едва ли ще може да се контролира.
От друга страна, икономическият спад продължава. Новите Маслюков и Геращенко не се допускат до финансовите и икономически лостове, следователно температурата в котела нараства. И рано или късно той ще се взриви (просто няма да има повторение на такива трикове като бомбените атентати в Москва и масовия терор по улиците). Да се толерира икономически спад вече не е възможно, но либералният екип не може да го спре по никакъв начин. Това е просто невъзможно, той го показа с цялата си история, провалени са всички (за всеки случай отново повтарям: ВСИЧКИ) проекти - социални, организационни и икономически, с които те са се заловили. Няма нито един пример за успех.
А това означава, че страната ни неминуемо я чака междуелитна революция. В която една от елитните групи (либералите) трябва доброволно да си тръгне. И колкото по-дълго това решение се отлага, толкова по-скъпо ще струва на другите елитни групи. И отново, нищо лично, просто температурата на социалното недоволство от икономическия спад расте. Природните закони не могат да се игнорират.
Превод: В.Сергеев
