/Поглед.инфо/ Днес е Великден, празник, който символизира Възраждането. Русия и целият православен свят живеят в рамките на тази логика и без нея не може да се обясни защо толкова пъти в историята те са се е възстановявали от на практика пълно небитие. Основният въпрос днес е кога ще започне това възстановяване и дали е изобщо възможно.

Вторият въпрос е напълно адекватен - работата е там, че съвременната Руска Федерация - това образование, създадено в рамките на западната парадигма - Възраждането е невъзможно (макар и католици и протестанти също да празнуват Великден). Отбелязваме, че ние вече сме приемали западната парадигма, през октомври 1917 година. И тя ни струва много скъпо. Комунистическият модел, въведен през октомври 1917 година е напълно западен (макар и формално отрицание в рамките на формулата “теза-антитеза-синтез”), изграден в рамките на същата система на прогресивизъм, която се формира в Западна Европапрез XVIII век заедно с идеите на “Червения” глобален проект.

И в рамките на тази система тази катастрофа, която ни застига в Гражданската война, от гледна точка на западната парадигма означава смърт. На Запад признаха именно тази смърт и започнаха да делят нашата територия (с хората на нея). И през 20-те години тази ситуация беше само леко отложена с НЕП. И единствено принципното изменение на парадигмата в края на 20-те години (първоначално като съвършено нов прочит на “Червения” проект с цел да се изгради социализма само в една отделна страна) започна да променя ситуацията.

А Великата Отечествена война (с възраждането на идеята за Православието) ни връща окончателно в рамките на парадигмата на възраждането. Със съответните резултати. За жалост, за кратко, защото върхушката в елита на нашата страна е завзета от хора, които отново я върнаха към старата формула, само че не във втория, а в третия ѝ член. Именно синтезът между капитализма и социализма се планира в рамките на идеята на конвергенцията, абсолютно невъзможна от гледна точка на нейното осъществяване, което се обяснява добре в рамките на теорията на глобалните проекти.

Може много да се спори, кой ни я натрапва, възможна ли е конвергенцията, ако социализмът е бил строен на основата на западната цивилизация и така нататък. Нека разсъждават културолозите и социолозите - може би, ако ГДР не беше анексирана, а имаше обединение между двете Германии, то е можело да се пробва. Но историята не се връща назад, немците не са руснаци, няма да успеят да възродят ГДР. По-точно, няма да успеят сами. С наша помощ - да, но трябва да почакат дотогава.

И така, завръщаме се към първата част от въпроса, зададен в самото начало на текста. И макар и да няма пълен отговор на този въпрос, то може да се каже нещо частично. В частност, че нашето общество е напълно готово за това, процентът на хората, които са готови да защитават западната парадигма , в която днес живеем, не е повече от 10% от населението (тоест по-малко, отколкото през 1917 и 1941 година). Но има и принципна разлика, днес всички институции на управление в нашата страна са формирани именно според западната парадигма. И в тях делът на хората, които искат да запазят въпросната парадигма, е съществено по-висок, отколкото в обществото като цяло.

Не, това не значи, че всички чиновници са задължително западници, мнозина от тях наистина искат да направят нещата добре. Но моделът на управление е чисто западен и затова могат да се борят с него, единствено ако рискуват силно. В това число своите кариери и благополучието на семействата си. Разбирам това много добре, но аз се изправих срещу тази система на много млада възраст и общо взето можех да си позволя нещо такова (макар и за възстановяването на нормалния живот да ми бяха нужни близо 20 години). Повечето чиновници не са способни на такъв подвиг, времената са различни, а и няма концептуална основа (все пак много добре ме изучиха при социализма) .

Това, че управленческите институти носят още съветски форми, не трябва да ни лъже, вътре те са абсолютно западни. Напомням, че в края на 90-те години, началото на века много от министрите, встъпващи в длъжност, започваха с това, че започваха чистка на подчинените си. С предложение или да си платят, или да си ходят. Всички, които можеха да работят, си тръгваха.

Според мен, това много добре се вижда по развитието на финансово-икономическия блок в правителството. Той вече съществува 20 години “увиснал във въздуха”: в страната няма никаква програма за действие. И това не е случайно - самите институции са устроени така, че дори и ако им напишеш най-гениалната и дори напълно осъществима програма за действие, в процеса на адаптацията към действащите институции от нея ще изчезне всичко “разумно, добро и вечно”. Ще останат само тезите за количеството приети документи, буквите в тях и мащабите на бюджетите “за пръскане”. Няма да има и дума защо, с каква цел и какъв резултат.

Ясно е, че такава ситуация е безизходна от гледна точка на стратегията. Напълно. Няма бъдеще. Изходите са два: или пълно разпадане (както през 1917 година) и създаване на нещо от нулата, или създаване на нови институции, паралелно със старите (за да не се вземат хора от там) с последното им отписване. Във връзка с пълната безсмисленост на тяхното съществуване. До известна степен именно така прави Сталин, макар и технически тази процедура да е доста сложна.

Как може това да се направи при настоящите условия? Например да се създадат структури-”шапки” на основата на ЕАИС и в рамките на обединението, например, с Беларус. Като се вземе предвид, че на Запад също има сериозни проблеми, това е напълно възможно теоретично. Има само един проблем - няма хора за това. Цялата система за подготовка на кадри при нас е абсолютно западна, при това се контролира от откровени врагове на Русия (да вземем например Мау, която е излязла от котилото на Гайдар). По-точно те искат западна Русия, а ние, наша си, нужна ни е Възродена Русия, а не “конвергирана” или още повече “колонизирана”. Такава, в която на тези 10%, които са за Запада, ще им е добре, но за Русия и патриотите ѝ ще бъде не просто зле, а много зле.

Общо взето, все по-ясно и ясно става, че ще ни се наложи да се възраждаме, но мащабите на преобразуванията няма да са по-малки, отколкото в началото на 30-те или във втората половина на 40-те. Няма как, Възраждането изисква огромни усилия.

Превод: В. Сергеев