/Поглед.инфо/ Михаил Горбачов почина. Последният съветски генерален секретар си тръгна, когато не беше останало нищо от политическото му наследство, за чието основно съдържание той смяташе края на Студената война. Дори и от добрата памет, защото накрая всички останаха обидени, огорчени, понякога до бруталност. Дори и тези, които трябва да са му благодарни до края на живота си.

Горбачов е подходяща фигура, за да му се стовари цялата вина - както за това преди него, така и след това. Особено сега, когато се развихря вакханалия, чиито преки корени са именно тогава - разпадането на СССР като единна държава и като системообразуваща част от света. Историята не се интересува какво е искал и към какво се е стремял държавникът, съдят го по практическия резултат.

Тези, които помнят атмосферата, която предшестваше пристигането на Горбачов, знаят колко омръзнало беше предишното до този момент и колко много искаха нещо друго. Може би не всички, но мнозина. Така че Горбачов се появи не от извънземни сфери и не от епруветката на ЦРУ, а от стремежите на едно уморено общество. И опитът да се хареса на това общество беше изключително желан за него, откъдето и феноменалната популярност на Михаил Сергеевич на първия етап от реформите.

Грешките на Перестройката, изострени от бойните му другари и от които се възползват неговите опоненти (или може би, напротив, използвани от бойните му другари и изострени от опонентите му), доведоха до краха на политическия курс на Горбачов. Но самото обръщане към обществото, което за известно време се възроди и изпита духовен импулс за промяна, остана уникален. Не се повтори. Тези, които застъпиха смята, усилено превръщаха импулса във власт и собственост за себе си, като доста бързо стигнаха до извода, че точно това общество е по-добре да се управлява в ръчен режим.

Махалото на руската история се люлее стабилно - от една крайност в друга. Ярки, с наивен трепет, често идеалистични до откровено невежество, но искрени мечти от втората половина на осемдесетте, превърнати в мрачна мизантропия на днешния социално-политически хипер-реализъм, помъдрял от опита на измаменото доверие и искащ разплата до край.

Тогава дишането определено беше по-лесно. Въпреки че това, което имаме днес, също са далечни дъхновения на това дишане.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели