/Поглед.инфо/ Човек трябва да е много наивен и напълно неопитен, за да се съмнява, че потокът от информация в Европа и нейното тълкуване се регулират от желязна, наистина народна комисарска ръка.

Така се създава наивният общоевропейски човек.

Необходими са, разбира се, много години работа, безброй усилия и много пари (буквално), за да може днес, когато се изисква от властите на страните от ЕС - както национални, така и наднационални - всяко официално, полуофициално и леко официално изявление или съобщение да се възприема като истина от последна инстанция.

Коментатори, анализатори, политолози, специалисти по геополитика (можете да цитирате професиите им, можете да ги оставите такива, каквито са) вършат отлична работа за това, тъй като всички те са творили с тези лъскави ръце, лежащи на масите на телевизионни студия или на клавиатурите, днешното възприятие на руснаците.

Възприятието е просто: "Руснаците са бандити, убийци, садисти, диваци и дори ако не всички са бандити, то те са негодници със сигурност." Защо?

Защото са руснаци.

Нова причина е скорошното прегрупиране на съюзническите сили, участващи в спецоперацията. И, разбира се, почти веднага след това – десантът на западните медии, организиран в районите, изоставени от руския контингент, и последвалите истории, че руснаците „са се държали като животни“.

Е, какво може да се очаква от онези, които, както с удоволствие съобщава европейската преса, „изваждат микрочипове от хладилници, перални и други домакински уреди, за да ги монтират на военна артилерия“?

Колкото по-чудовищно и по-неправдоподобно, толкова по-добре както за публиката, така и за тези, които управляват информационните потоци, локални и глобални.

Понякога се включват тежка категория играчи на европейската политика, ако се иска да се утвърди, а не потвърди казаното.

Това най-често са председателят на Европейската комисия фон дер Лайен и/или френският президент Макрон.

Изборът на личности не е случаен: първата олицетворява политическия пиар на Ес, а вторият - позицията и традициите на Франция като „люлка на правата на човека и място, където са се родили идеите на съвременния европейски хуманизъм“. Точно този, който предполагаше не само възможността да се чуят гласовете на жертвите, но и наличието на справедливост, чиято основа, дори и в ситуация на геополитическа криза, е презумпцията за невинност до доказване на противното.

И беше доказано така, че нямаше ни най-малко съмнение нито за извършителя, нито за умисъла за извършване на престъплението. Срещу човечеството.

Виковете „Ще заведем руснаците при военния прокурор и ще ги предадем на военен трибунал“ се чуват незнайно защо от столиците на държави, които някога са били наши съюзници във войната срещу нацизма и хитлеризма.

Но идеята за онзи трибунал - същият, който се превърна в исторически крайъгълен камък и редут, който и до днес помага за защитата на универсалните ценности - беше практически отхвърлена в тези столици. А онези, които извършваха военни престъпления, просто трябваше да бъдат екзекутирани. Без никакви последствия. И, разбира се, без съдебни спорове.

Но народният комисар на външните работи Молотов, на когото днес в съвременната европейска историография е прието да се стоварва цялата вина за така нареченото разделение на Европа през 1940 г., още през 1942 г. казва: „Цялата отговорност на нацисткото правителство и командване за опустошаването на окупираните съветски земи, извършено от германската армия и всички щети, причинени от това на съветската държава и отделни граждани, трябва да бъдат отчетени точно и документирани”.

Днес европейците, по-точно онези, които възнамеряват да унищожат Русия - като цивилизация, като държава, да изтрият написаното с клавиша “Изтрий”, да я унищожат като общност от хора, обединени от система на традиции и ценности, толкова мразени от сегашния Запад - в общественото мнение вече превърнаха руснаците в глутница диви зверове, които са се откъснали от нашийника.

И какво правят със звяра?

Убиват го. Застрелват го. Забиват куршум в тила му. Той е измъчван, преди да бъде убит, за да се насладят на страданието. Защото това не са хора. А животни - нищо, нека страдат.

Дехуманизацията е първата, ако не и основната стъпка към пълното унищожение.

Европа винаги е била добра в това. И не само през миналия век.

Ако някой не си спомня, тогава религиозните войни в основата си имаха една и съща теза: кръстените или изповяданите по погрешен начин не са хора.

Жените с ярка външност също не са хора, а вещици. В огъня, нечестивите!

Отстъпниците от единствената правилна догма са нечовеци – еретици.

В ситуацията на сегашната война, която се води срещу Русия, идеолозите и стратезите не са измислили нищо ново.

Промениха причината, за да оправдаят защо сме дехуманизирани. Минимум усилия. Максимална ефективност.

И разбира се, процесът на дехуманизация не е започнал изобщо с началото на спецоперацията. Ето защо всички забележителни европейски интелектуалци изобщо не ги интересуваше, че руснаците умират под обстрел в Донбас. Че куршумите носят смърт на децата. Че взривяват къщите, където живеят старците.

В края на краищата в очите на тези забележителни интелектуалци онова са били руснаци. Тоест те, тези жертви, не са били хора. Какво значение има всъщност колко ще загинат?

Дехуманизирането на руснаците като нация и като общност вървеше ръка за ръка - и това също трябва да се помни - с оправдаването на убийци, садисти, мъчители и военнопрестъпници.

Днес човек трябва само да се докосне до която и да е сфера от живота на съвременното изкуство, като "страдащи есесовци", "отдадени войници на Вермахта", които, както се оказва, винаги са мразели нацистката "машина на ужасите" , но получават ордени от нея, медали и парични надбавки. Но угризения на съвестта, разбира се, изпитват постоянно.

И сега всичко пасва в един и мощен юмрук.

Много модерен, много споен, много оборудван. Много координиран.

Всяко публично съмнение, че руснаците са животни, които са скъсали нашийника си, завършва с тотално преследване за тези, които говорят. Не толкова отдавна видният френски политик Сеголен Роял изпита степента на омраза, след като реши да изрази съмнения относно достоверността на информацията, предоставена от Киев. Тормозеха я и по време и след ефир.

И продължиха да я тормозят, докато тя не се извини. По-точно, докато тя не поиска прошка. И дори в тази ситуация тя, някога министър в правителството на Митеран, някога съперник на Никола Саркози на президентските избори, попадна в черния списък на някой от телевизионните канали.

Призивът към хуманизъм и разбиране на тези, които възнамеряват да ни унищожат, е празно занимание.

Така че ще трябва да се промени не само начинът на мислене. Но и начина на действие.

Това означава, че ще трябва да оставим за известно време тези идеи, преди всичко за Европа, които имахме досега.

Това означава, че трябва да разберем, че пред нас отдавна не стоят усмихнати красиви хора, а такива, които ни гледат като нечовеци. А това означава, че е необходимо не само да осъзнаем това, но и да започнем да действаме, ръководени от това ново разбиране. Дори когато става въпрос за бита. Дори ако нещо изглежда като дреболия.

Защото ние, руснаците, днес, за всичко добро, което сме направили и което можем да направим само ние, трябва да умрем.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели