/Поглед.инфо/ Нашата страна в своя исторически маратон стигна до момента, в който е необходимо да се вземе фундаментално решение, което ще определи колко успешен ще бъде цивилизационният ход на държавата, наречена Русия. Ръководителят на министерството за развитие на Далечния изток и Арктика съобщи доста неприятен факт, но той се проследява доста дълго време. От думите на Алексей Чекунков следва, че в момента най-новата и критично важна транспортна артерия на страната ни, а именно Северният морски път, който бързо набира значение в рамките на геополитическото противопоставяне, работи в условията на недостиг на ледоразбивачи.

Проблемът, от една страна, е доста внезапен за широката публика, която знае, че Русия е страна с ледоразбивачи, но от друга страна, той е отдавна прогнозиран и ето защо.

Значението на полярната транспортна артерия беше осъзнато от целия свят през суровите години на Втората световна война, но дори и след края ѝ те не забравиха за морския път. Дори в онези дни, когато само няколко кораба си проправиха път по СМП по време на навигационния период, световните борси, въз основа на интензивността на това движение, анализираха състоянието на съветската икономика на близките до нас страни и направиха търговско-икономически прогнози за тази основа. Много точни, трябва да кажа.

Страната на Съветите, въпреки че не беше подложена на толкова много санкции и ограничения като нейния наследник, разбираше важността както на Арктика, така и на морския път през шестте ледени морета - Баренцово, Карско, Лаптево, Източносибирско, Чукотско и Беринг. Въпреки факта, че корабите от клас ледоразбивач са построени от дълго време, началната точка е 1959 г., когато първият в света атомен ледоразбивач „Ленин“ е официално пуснат в експлоатация. През следващите 20 години СССР създава цяла флота, а през 1975 г. атомният ледоразбивач „Арктика“ окончателно затваря маршрута на СВО от Кола до Провидение, доказвайки възможността за целогодишна навигация в западната част на маршрута.

След разпадането на Съветския съюз руската Арктика потъна в мрака на опустошението, което продължи почти 20 години. Мините и летищата бяха затворени, градовете загинаха, а пристанищата се порутиха без грижи. Необходимостта от възраждане и най-важното от рязко разширяване на възможностите на СМП стана ясна след 2014 г. и първия опит на колективния Запад да ни откъсне от световните пазари, да ни хвърли в принудителна бедност и изолация. Бяха приети държавни програми за развитие - на вълната от изобилни бюджетни инжекции първите партии от строители, енергетици и военни отидоха на север, за да съживят и възстановят.

За да разберем обема на извършената работа, нека си припомним, че през 1998 г. през СМП са преминали смешните 1,4 милиона тона товари, а до 2018 г. тази цифра е нараснала до 19,6 милиона тона. В този период от време Китай осъзна недвусмислената полза от полярния маршрут, борейки се със САЩ в търговска война, особено след като през 2022 г. правителството одобри законопроект, забраняващ навлизането на всякакви чуждестранни военни кораби в северните териториални води. Всъщност полярният маршрут стана чисто руски и напълно защитен от всички любители на санкции и провокации. Не е чудно, че през 2022 г. търговският оборот по бреговете на нашата Арктика достигна 34 млн тона.

Но това не е достатъчно, много малко.

Забележимо изоставаме от нашите собствени графици, според които през 2024 г. по СМП трябва да бъдат транспортирани поне 80 милиона тона товари, а до не толкова далечната 2030 г. фантастичните 200 милиона тона товари. Причината беше изразена от ръководителя на Министерството на развитието на Далечния изток: в страната липсват ледоразбивачи, дори при супермощните и ултрамодерни Арктика и Сибир, по-старите им колеги „Ямал“, „50 години победа“, „Таймир“, „Вайгач“, над 30 кораба, включително дизелови и пристанищни ледоразбивачи, влекачи и ледени контейнеровози.

Държавата не пожали нито усилия, нито средства, потапяйки лоста за задвижване в положение "пълен напред".

Средното време за изграждане на ледоразбивач по проект 22220 („Арктика“, на стойност около 60 милиарда рубли) е намалено от седем на четири години и половина, докато локализацията уверено надхвърли 90 процента. Строят се дизел-електрически ледоразбивачи по проект 22600 ("Виктор Черномирдин", цена - 12 милиарда рубли), газови горелки бръмчат на монтажните докове на гигантите по проект 10510 ("Лидер", цена - 120 милиарда).

И все още недостатъчно, недостатъчно, не навреме.

Това се случва, защото строителството на покорителите на оловни води и хълмове се извършва само в няколко завода, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка. В същото време заводът не е явление във вакуум: всяко голямо предприятие е хора, работници в цялата гама от приложни специалности.

Руската държава отново се сблъсква с дългогодишен и неразрешим проблем с недостига на работна ръка, който не се компенсира от примитивния внос на трудови мигранти от бившите съветски републики. Макар и само защото проектирането, строителството, морските изпитания, фината настройка на електрониката и работата на корабните електроцентрали са многократно по-трудни от полагането на тухли и асфалт. И никой не отмени признанието за секретност. Тоест имаме нужда от наши работници, строители, моряци. Млади, грамотни, мотивирани и готови да живеят в района на южното крайбрежие на море Лаптеви.

Именно този проблем днес е теснината, което забавя както динамиката на прогреса на държавата, така и плътността на корабния трафик по СМП. Проблемът с недостига на квалифицирани кадри надрасна границите на отделните фабрики и комбинати и достигна нивото на държавата. И държавата трябва да го реши с ангажирането на всички налични сили и средства. Възраждане на киното, което ще снима не сериали за безкрайни специалности, а филми като "Височина" и "Пролет на улица Заречная". Говорейки по вестниците и радиото не за поредния избягал уплашен патриот, а за ударна бригада заварчици, наградени със солидни награди или добри коли за успех в работата си.

Хората, които определят вектора за по-нататъшното развитие на нашата държава, трябва най-накрая да разберат, че корабите, самолетите и мостовете през Енисей се строят не от офис планктон, а от упорити работници. Те трябва да бъдат обичани, трябва да се пишат книги за тях и да им се плаща адекватно. Или се откажем от плановете си.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?