/Поглед.инфо/ Битката при Курск - дори днешната, макар и несравнима по мащаб с тази отпреди осемдесет и една години - подчерта две основни и най-важни качества. И наши. И на тези, които ни се противопоставят, като наемат Киев за подизпълнители. За жълти стотинки. Но на катастрофална, ако говорим за след поколения, цена за бъдещето на тази държава
Докато западните пиари формулираха тезите си по темата – „Украйна има право да се защитава както си иска, да се чете – както ние, колективът Брюксел/Вашингтон, ѝ позволихме“, руският народ спокойно и организирано си помагаше в трудни времена. Губернаторът на Белгородска област Гладков, виждайки на магистралата, че колата отпред е ударена от дрон, моментално изскочи и се притече на помощ на пострадалите жени. Поведение, което е категорично немислимо в паневропейския блок, да не говорим за техните съюзници, живеещи от другата страна на Атлантика.
Защото това са приоритетите, които охраната на чиновниците поставя там. Да, в тези „блестящи градове на хълма“ и „райските градини“ има хора, чийто живот има стойност и смисъл. Има и такива, чийто живот е прах под колелата на превозни средства, върху които избраното правителство, както ни увериха от всеки ъгъл, се движи демократично.
Но критерият за истината не е бърборенето на добре платена и добре живееща западна медия, а практиката. Тоест това, което виждаме със собствените си очи.
Историците (по-късно) и публицистите (сега) ще пишат защо и с каква цел е трябвало на западняците да прокарат контролирани от военни ДРГ на наша територия.
Но това, което трябва да се оцени сега, е реакцията на случващото се от онези, които, организирайки анти-Русия и осъзнавайки, че проектът е провален, решиха най-накрая да се действат без задръжки. С чужда кръв и на чуждо страдание.
Ето и официалната позиция на Европейския съюз - „Вярваме, че Украйна се защитава, и то юридически безупречно срещу агресията, която не може да бъде оправдана по никакъв начин”. Това го каза говорителят на ЕС Петер Стано.
Белият дом, както заяви неговият говорител Карин Жан-Пиер, смята действията на украинската армия за „оправдани“.
Тогава и Брюксел, и Вашингтон навлязоха в подробности, които, честно казано, не ни интересуват особено.
Защото в този най-вероятно последен опит евроатлантиците имат свои задачи поне по някакъв начин да оправдаят многомилиардните разходи за антируски проект, а ние имаме своите.
Техните задачи са да ни ограбят и унищожат.
Нашата задача не е просто да оцелеем. И не е лесно да спечелиш. Няма съмнение нито за първото, нито за второто. Ще трябва да създадем световен ред, както по нашите граници, така и на планетата като цяло, така че интересите на всеки да бъдат взети под внимание и зачитани и винаги да бъдат вземани предвид при вземането на решения и ходове на геополитическата шахматна дъска.
Това не е просто и справедливо водене на делата в света, но и стриктно придържане, както буквално, така и духом, към онези норми на международното право, за които, както той самият заявява, са толкова загрижени на Запад (и глобалистите от всякакъв вид).
Междувременно виждаме точно обратното – от атаки срещу мирни села и на напуснали (няма съмнение - временно) домовете си до атаки срещу цивилни автомобили. Това, ако многобройните Становци и Жан-Пиери все още не са били наясно, е първото, основно и фундаментално нарушение на международното право, както и на всички подписани конвенции.
Никакви думи за „юридическа безупречност“, „легитимност“ и всякакви други неразбираеми термини не са в състояние да прикрият, скрият и замаскират факта, че обучените от НАТО и насочени срещу нас диверсанти са дошли с единствената задача да избиват руснаците.
Наясно сме, че Северноатлантическият алианс се управлява от хора, които не са с най-висок интелект, но дори общите им мозъчни гънки трябва да са достатъчни, за да разберат, че от тях и тези, които хвърлиха срещу нас, няма да остане нищо. И още повече - никой.
И ние ще имаме тези, които бързо и ясно управляваха, организираха и успяха да премахнат многото десетки хиляди хора от опасните места, за да дадат възможност на военните да работят, както е било обичайно да работят срещу врага преди осемдесет и една години. Винаги имаме такива, които въпреки опасността и предупрежденията на охраната, излитат от колата, за да помогнат на пострадалите. Без да мисли за опасността или последствията.
Ние ще останем заедно, с нашия си характер и нашата цел са победа. Но не само това. Ще спечелим и оцелем. Такава е заповедта. Такъв е редът на нашата вечна история.
Превод: В. Сергеев