/Поглед.инфо/ Голямо постижение за руската дипломация. С тези думи чуждестранната преса оценява резултатите от кратките посещения на външния министър в Алжир и Оман. Защо Сергей Лавров посети тези страни, защо те са от ключово значение за сегашната конфронтация между Русия и САЩ - и какво точно беше постигнато в резултат на преговорите?

На 10-11 май руският външен министър Сергей Лавров направи кратка обиколка на две страни от Близкия изток. Първо ръководителят на руското външно министерство посети Алжир, а след това посети Султаната Оман.

На пръв поглед географията на посещението е странна. Между столиците на Алжир (едноименния град) и Оман (Мускат) лежат почти 5500 километра. За сравнение, между Москва и Алжир са 3400 километра, а между Мускат - 4000 километра. Освен това и двете страни в никакъв случай не са лидери на арабския свят. Така че защо точно там?

Въглеводороди

На първо място, защото тези държави са сред най-важните износители на въглеводороди за европейските и световните пазари. Не е тайна, че сега американците и европейските бюрократи, които упорито се опитват да организират ембарго върху износа на руски нефт и газ за ЕС, се опитват да намерят алтернативни доставчици - или по-скоро да постигнат рязко увеличение на износа от съществуващи доставчици и/или да пренасочват търговските им потоци към Европа.

И така, онзи ден се проведоха преговори между Германия и Катар - и резултатът им беше незадоволителен. Емирът на Катар поиска дългосрочен договор, но германското правителство (“Зелената” част на което мечтае за пълен отказ от гориво) не можеше да му предложи такива условия. Освен това се оказа, че Германия няма достатъчно терминали за ВПГ, за да получава катарски газ. Западът ще има приблизително същите проблеми с Оман, което в никакъв случай не означава, че Западът ще се откаже от опитите да убеди султаната.

Уж щеше да им е по-лесно и по-изгодно да убедят Алжир. Днес той изнася газ за Европа както чрез ВПГ, така и по тръби, положени по дъното на Средиземно море. Алжир доставя 11% от газа, консумиран от Европа (за сравнение, Русия - 47%). В редица медии започнаха да се появяват материали, че в рамките на пет години Алжир е в състояние да удвои доставките на газ за Европа – до 80 милиарда кубически метра – и по този начин да заеме една четвърт от европейския пазар. Компенсирайки по този начин поне част от руския газ.

Съответно европейски и американски политици сега се опитват да влияят на Алжир – и Москва логично се включи в този процес. Противно на първите впечатления, удвояването на износа на алжирски газ може да не е толкова полезно за Алжир. Всъщност за това, според арабиста Сергей Балмасов, трябва да бъдат изпълнени редица условия, включително увеличаване на цената на газа на вътрешния пазар на Алжир, което ще предизвика вълна от недоволство от страна на и без това бедното население. Освен това са необходими мащабни инвестиции в проучване и добив (които са възпрепятствани както от спецификата на местното законодателство, така и от общата криза в света).Най-вероятно руският министър е дошъл да оцени перспективите.

„Може би Лавров се опитваше да разбере дали Алжир има възможност да увеличи доставките на газ за Европа и най-важното дали има желание“, обяснява Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет, експерт във Фонда за национална енергийна сигурност. „Алжир може да увеличи доставките по тръбопроводи за Европа, но не много и само в ущърб на износа на ВПГ. Тоест тръбопроводният и втечнен природен газ като варианти за износ се изключват взаимно. За Русия сега е по-изгодно за Алжир да изпраща повече газ под формата на ВПГ на азиатските пазари, за да сведе до минимум алтернативата на руския газ в Европа”, допълва той.

Суверенитет

Разбира се, чисто теоретично логиката може да отстъпи на западния натиск – САЩ и Европа имат способността да принудят други държави да извършват самоубийствени действия (виж Украйна). Тук обаче се появяват още три важни характеристики на Алжир и Оман.

Първо, и двете страни имат висока степен на независимост и суверенна политика. Така Алжир не само не приветства намеса във вътрешните му работи, но и изисква от Европа да уважава собствените му национални интереси. По-специално той заплаши Испания да наруши договора за газ поради факта, че испанците искат да изпращат алжирски газ по реверс към Мароко (с което алжирските власти имат конфликт за Западна Сахара и към което самите алжирци спряха да изнасят газ). Алжирските власти смятат (и не без основание), че западните страни мечтаят да организират преврат в страната.

Що се отнася до Оман, на страната вече е даден статут на „Близкоизточна Швейцария“. Султан Хайтам, управляващ в Оман, продължава линията на своя предшественик, султан Кабус, към неутралитет и ненамеса в делата на другите. Оман принципно се опитва да не участва в разправии, например в тази между Иран и Саудитска Арабия. Това означава, че той има още по-малко желание да взема страна в американско-руската конфронтация. Особено всобствен ущърб.

Второ, и двете страни имат регионални амбиции и възможности. „Алжир е мощен държавен играч в Северна Африка, в Магреб. Има оръжеен пазар. Ето защо координацията на нашите отношения с Алжир е изключително важна. Султанатът Оман, още повече. Той не само заема ключово място сред арабските монархии. Заедно с Иран, ако е необходимо, може да блокира Ормузкия проток. Газът тече през Оман, петролът тече от Оман към световния пазар. Много наистина интересни неща съществуват в Султанат Оман“, казва Евгений Сатановски, президент на Института за Близкия изток.

Сътрудничество

И накрая, трето, всички тези държави зависят от Русия и сътрудничеството с нея. Ако вземем Алжир, тогава не говорим само за износ на оръжие. Сигурността на страната до голяма степен зависи от стабилността в съседните Мали и Либия, където тази стабилност се осигурява от Руската федерация.

Що се отнася до Оман, султанатът се нуждае от баланс на силите в Близкия изток, както и от стабилизиране на ситуацията в Сирия. И Москва е в състояние не само да осигури това, но и да привлече Оман към процеса на стабилизиране. На среща с оманския си колега Саид Албусаиди Сергей Лавров каза, че Москва подкрепя „обективния и балансиран“ подход на Мускат към сирийската криза и Султанатът може да изиграе своята роля за „връщането на Сирия към арабското семейство“.

Всъщност тези три характеристики (както и зависимостта на двете страни от руските доставки на зърно) определят руското предложение. Москва, очевидно, e поискала от Алжир и Оман да продължат да се придържат към политиката на неутралитет, както и да спазват задълженията си към Русия.

„Алжир и Оман са членове на ОПЕК. За Русия е важно всички участници в споразумението ОПЕК+ да спазват задълженията си, така че никой да не се поддаде на убеждаването на САЩ и Европа и да не увеличава производството над квотата. Защото може да провали цялата сделка на ОПЕК+. А Русия изобщо не се нуждае от това сега“, казва Игор Юшков.

Освен това изглежда, че Москва е обещала различни форми на икономическо сътрудничество в замяна - от минни проекти в Алжир до петролни договори. „Сега се изпълняват интересни схеми. Руският петрол се купува от други износители на петрол. Те консумират руски петрол и изнасят освободените количества от своя петрол. Тъй като руският се търгува с отстъпка, а те продават своите на пазарна цена, тази схема им позволява да печелите пари. И Оман изглежда участва в подобни операции.

И ако се съди по факта, че и в Алжир, и в Оман министър Лавров се срещна не само с колегите си, но и с държавните глави (съответно президента Абделмаджид Тебун и султан Хайтам), преговорите са били успешни. Британското издание на арабски език “Рай Ал Юм” твърди по-специално, че „Русия възстановява влиянието си в арабския регион. Това е голямо постижение за руската дипломация, която исторически е подкрепяла арабите и се е опитвала да разрешава техните проблеми.

Очевидно думите на Дмитрий Медведев, заместник-председателя на Съвета за сигурност на Русия, че в света ще се формират „нови международни съюзи на държави, основани на прагматични, а не идеологически англосаксонски критерии“, получиха още един практически пример.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели