/Поглед.инфо/ Първото посещение в Русия на новия израелски министър-председател Нафтали Бенет (ПП "Новите десни") премахна много опасения, че след оттеглянето на Нетаняху (рекордьор по срещи с Путин - 15 пъти) руско-израелските отношения могат сериозно да се влошат.

Идеологически Бенет принадлежи към "религиозното ционистко" движение. Произхожда от семейство американски имигранти в Израел, чиито предци са дошли в Съединените щати от Руската империя. Благодарение на това Бенет може да каже в Америка, че корените му са от там, а в Русия - че от тук. Политически той смята отношенията на Израел със САЩ за приоритетни, но счита за необходимо да ги поддържа на добро ниво и с Москва, като в този смисъл продължава линията на Нетаняху. От последния той дори взе "по наследство" ключов съветник - "кремлинолог" и преводач от руски Зеев Елкин (родом от Харков). При Бенет Елкин заема поста министър на жилищното строителство, но именно той продължи да превежда и тълкува разговорите лице в лице с В. Путин.

Разбира се, многочасовите преговори на лидерите от самото началото на съботния ден, което за Бенет е отклонение от присъщото му стриктно придържане към религиозните традиции, засягаха преди всичко ситуацията в Близкия изток. Малко експерти обаче обърнаха внимание на предишния детайл, свързан с интересите на Киев.

Преди Бенет да замине за Русия, Владимир Зеленски му се е обадил според доклада на канцеларията на президента на Украйна и, ако се съди по този текст, е изразил определени пожелания към израелската страна по дневния ред на преговорите ѝ с руския президент. Както беше посочено, „президентът на Украйна благодари на Нафтали Бенет за последователната подкрепа на Израел за суверенитета и териториалната цялост на нашата държава“. Едва ли това са били исканията за някакъв натиск върху Москва, с които Зеленски непрекъснато досажда на западните лидери. Това не е така. Много по-разумно е да се предположи, че разчитайки на етническата близост с Бенет, той е помолил последния да посредничи при организирането на среща с Владимир Путин, което се е превърнало във фиксидея за Зеленски. Помощта на "харковчанина" Елкин би била полезна в случая.

Изобщо не е трудно да се предвиди възможния отговор от руска страна. Няма какво да се говори с онези, които, флиртувайки с носителите на фашистката идеология, не само потъпкаха общото историческо минало на руснаци и украинци, включително паметта на Великата отечествена война, но и предадоха собствения си еврейски народ. Зеленски едва ли ще може да чуе нещо успокояващо от израелците след посещението им в Русия.

По отношение на основните теми – опасенията на Израел относно ситуацията в Сирия и Иран, изглежда, че е постигнат известен компромис. Във всеки случай Бенет изрази задоволството си от резултатите от обсъждането на тези проблеми. Най-вероятно става дума за определени гаранции за сигурността на Израел в отговор на обещанията му да прояви сдържаност по отношение на съседите си, особено Сирия. Още през септември тук възникна значително напрежение, когато сирийските ракети "Бук" и "Панцир" свалиха 21 от 24 ракети, изстреляни от четири тактически изтребителя F-15 на израелските ВВС от въздушното пространство на Ливан, уж по ирански военни цели в Сирия.

Според пресата на арабските страни Израел е дълбоко загрижен за значителното повишаване на ефективността на сирийската противовъздушна отбрана, постигнато със съдействието на руски инструктори. Те смятат, че е близо точката, когато рано късно някой израелски самолет ще бъде свален. Логично това би довело до общо влошаване на ситуацията в региона и скъсване на отношенията с Москва. В същото време израелското ръководство не иска напълно да се откаже от правото да нанася удари по позициите на иранците в Сирия, ако прецени, че те застрашават сигурността на Израел.

Израел обаче трябва да разбере, че колкото по-силни стават позициите на Башар Асад, толкова по-малко ще има нужда от присъствието на иранските военни на негова територия и обратно. В интерес на израелците е не да отслабват сирийското правителство, а да го укрепят. Все още не е необходимо да се разчита , че която и да е власт в Дамаск някога ще признае анексирането на Голанските възвишения.

Очевидно е необходимо да се вземе предвид, че успоредно с продължаващия „Авраамов процес“ за нормализиране на отношенията между Израел и арабските страни, се развива и линия за връщането на Дамаск в Лигата на арабските страни. Много външни министри на страните-членки вече тайно или открито са посетили Асад и признаването му от тях за легитимен ръководител е въпрос на близко бъдеще. Ако Израел предприеме подривни действия срещу Сирия, това само ще подкопае „Авраамовия процес“, от който той отчаяно се нуждае.

Нетаняху, който многократно се опитва да омаловажи Бенет и новото му правителство, дълго време твърди, че само личните му отношения с Путин предпазват Израел от сблъсък с Русия в Сирия.

Оказва се, че е възможно да се преговаря с наследниците на Нетаняху, което също е важен резултат от преговорите в Сочи. Русия, според медиите в Близкия изток, вече е обещала на Израел, че в замяна на неговата сдържаност ще настоява пред сирийците да не разполагат "ирански доброволци", включително от КСИР, близо до границите с Израел (не по-близо от 80 км) , а да изпраща там единствено правителствени войски. Очевидно на Бенет е станало обяснено, че това споразумение по същество се изпълнява и отделните му нарушения могат да бъдат отстранени.

По отношение на опасенията на Израел относно ядрената програма на Иран, изглежда, че е извършена известна успокояваща терапия с разкриването на перспективите за ограничаване на тази програма. Според дипломатически източници във Виена, в резултат на усилията на Русия Иран се въздържа от изключване на камерите, инсталирани от международни инспектори в ядрените съоръжения на Техеран. Това е добра новина за Израел в ситуация, в която мнозина предричат почти неизбежно начало на мащабна война с Иран.

В противен случай израелците нямаше да реагират толкова спокойно на информацията, че буквално преди дни Москва и Техеран са постигнали споразумения за екстензивни доставки на военна техника от Русия за Иран. Началникът на Генералния щаб на иранските въоръжени сили генерал Мохамед Хосеин Багери, който посети Москва, се е договорил там за многомилиардна верига от оръжейни сделки, включително за руски военни кораби, изтребители и различни ракети. При завръщането си у дома на 22 октомври Багери каза на държавното радио: „Сключването на оръжейни споразумения с Москва и тяхното прилагане в близко бъдеще значително ще задълбочи нашите отношения“.

Вашингтон наблюдава с повишено внимание изграждането на конструктивно взаимодействие между Русия и Израел. Американски политици и експерти се опитват да убедят израелците, че "не трябва да се преувеличава влиянието на Русия в Близкия изток". Според тях при по-внимателно разглеждане се оказва, че Русия е “Държава на Потьомкин”, която иска да изглежда по-страшна, отколкото е в действителност.

В Израел обаче са свикнали да мислят със собствените си глави. Президентът на Йерусалимския институт за стратегия и сигурност Ефраим Инбар призовава например Бенет при контактите с Путин да избягва американските либерални клишета. "Днес Русия все още е много важна страна. Тя притежава голям ядрен арсенал и не се колебае да използва сила във външните работи. „В Сирия руските военновъздушни сили се борят за запазване на режима на Башар Асад, доказвайки на всички, че Русия не изоставя съюзниците си, за разлика от САЩ”, отбелязва Ефраим Инбар.

Съдейки по това колко високо Бенет оцени посещението си в Русия, тази логика му е близка и понятна.

Превод: В. Сергеев