/Пглед.инфо/ Работна група за борба в корупцията във висшите етажи на властта и Съюз „Антитерор“ предоставя на Президента, Правителството, правоохранителните органи и обществеността на РФ информация затова, че бивши и някои действащи и днес висши държавни чиновници, влизащи в така наречена група „Z“, под управлението на масонски орден и тайното световно правителство и ФР, са изнесли от СССР и Русия и са концентрирали в ръцете си активи, обемът на които многократно превъзхожда бюджета на Русия.

Тези средства във всеки момент могат да бъдат използвани за провокиране на социален взрив в страната или в отделни региони, както и за извършване на други действия насочени и застрашаващи националната сигурност на РФ и сваляне на властта в Русия.

В първата половина на 1982 г. от западните лидери e разработена стратегическа програма. Нейните цели изглеждат по следния начин:

- Да се работи за осигуряване разпадането на съветската икономика;

- Да се отслабят контактите и връзките на Съветския съюз с неговите партньори от Варшавския пакт;

- Да се прокарат реформи в рамките на съветската империя.

В изпълнение на тази програма, на 7 юни 1982 г., в библиотеката на Ватикана се срещат и разговарят президентът на САЩ Роналд Рейгън и римският папа Йоан Павел II. Те приемат стратегическо решение насочено срещу СССР, Полша и другите страни на Източна Европа, а именно да бъде проведена тайна кампания с цел ускоряване процеса на разпадане на комунистическата система. Ричард Алън, по това време съветник на Рейгън по национална сигурност, по-късно изказва мнението, че това съглашение представлява един от най-великите тайни съюзи на всички времена.

В самото начало за провеждане на операцията е избрана Полша. Римският папа и президентът на САЩ са убедени, че Полша може да бъде изтръгната от обятията на Москва, ако Ватикана и САЩ обединят усилията си за падане на правителството и за продължаване живота на обявеното за незаконно движение „Солидарност“. В този период „Солидарност“, начело с Лех Валенса, общо взето процъфтява под контрола и покровителството на Рейгън и Йоан Павел II. По контрабандни канали в страната са доставени тонове техническо оборудване и компютърна техника. Посоката на паричните потоци се определят от църквата и американската агентура. Парите за забранената „Солидарност“ пристигат от фондове на ЦРУ, Националния фонд за демокрация на САЩ и от тайни сметки на Ватикана. По-късно държавният преврат в Полша се осъществява от ЦРУ и Ватикана.

В този период СССР е въвлечен от западните страни в надпреварата във въоръженията (т.нар.програма „Звездни войни“). Провеждат се тайни операции за активиране на реформаторски движения в Унгария и Чехословакия, уточнява се финансовата подкрепа за държавите-членки на Варшавския договор, в зависимост от тяхната позиция по отношение на човешките права, от степента на готовност за политически промени и за реформи към пазарна икономика.

Буди учудване, че Рейгън и Йоан Павел II сякаш са предполагали или още в 1982 г. са знаели, че властта в СССР, след три години, ще попадне в ръцете на ръководител като Горбачов, който ръководен от своите користни и предателски идеи, ще подкрепя напълно тяхната програма за разпадане на комунистическата система.

В началото на 80-те години Михаил Горбачов, още в качеството на член на Политбюро на КПСС, заедно с А. Яковлев (също член на ЦК на КПСС), посещава за втори път Лондон (първата му визита е с Раиса Максимовна). При срещата с лидерите на западните страни той показва на Маргарет Тачър секретна военна карта с обозначения на местата, в които при избухване на война, ще бъдат нанесени ракетно-ядрени удари по Великобритания. Тачър е във възторг от откровенията на забележителния си партньор и веднага установява с него по-приятелски отношения като подпомага включването на чакащия това Горбачов в състава на лидерите на Новия световен ред.

Веднага след избирането му на поста Генерален секретар на КПСС Горбачов, по предложение на Тачър и други западни лидери, се включва активно в разработване на концепцията за Нов световен ред заедно с най-богатите хора на планетата и бивши президенти на много страни: баща и син Буш, Клинтън, Рокфелери, Морган, Тачър, Ротшилди и др.

“На бъдещите историци няма да е лесно да се ориентират в масовото предателство на националните интереси от страна на управляващата класа, добрала се до властта посредством разпадането на СССР. В историята няма нито един подобен случай на самоунищожаване на страна и култура. Има примери на изчезване на държава в резултат на загубена война. Или в резултат на присъединяване към държава с по-силна, организирана и развита култура. Но няма случай, в който велика сила, в известен смисъл империя, притежаваща култура и наука на световно ниво, да признае поражението си без бой и само за няколко години да достигне до безпрецедентно самоунищожаване. Никога победен не е превъзнасял (при това искрено) своя победител. Как беше възможно да се случи всичко това? На първо място вината е в ликвидаторите, от които се състои днешната управляваща класа в Русия. Те ограбват страната си като царските чиновници, те пазят своите банкови сметки и дворци, те горят от желание за членство в СТО и ЕС, те разчитат помощ от НАТО в случай на нужда…”

Джулието Киеза (Италия)

Един път станал Генерален секретар на КПСС Горбачов от една страна издига лозунги като „перестройка“, „гласност“, „откритост“, „многопартийност“, а от друга – създава, по поръчка на своите вече избрани „партньори“, тайни търговски структури на невидимата партийна икономика. Той провежда подготовка и започва изнасяне на капитали на Запад, по-точно в банковите сметки на доверени и лично предани на него партийни членове.

Горбачов поставя задачата за материалното обезпечаване на дейността на Партията чрез създаване на стабилни финансови източници в съветска и чужда валута. Крайната цел на попадналия под влиянието на чуждестранните лидери на САЩ, Англия, Германия и на агенти на влияние Горбачов, е разрушаване на могъщата държава, личното негово и на приятели и съратници обогатяване, за сметка на народите на СССР, ликвидиране на Съветския съюз като суверенна държава и осигуряване на Запада със суровини от природните богатства на Русия.

Горбачов върви към властта не с желание да реформира и модернизира съветската икономика, а обладан от плановете за погребване на комунизма и ликвидиране на СССР. Сам той признава това, но не в Родината, а в Американския университет в Анкара (в-к „Дуел“,№ 47, 2000 г.).

Ето какви са неговите слова:

„Целта на моя живот беше разрушаване на комунизма, който представлява непоносима диктатура над народа. В това отношение имах подкрепата на моята съпруга, отдавна завербувана от Лондон, която беше стигнала до същото прозрение по-рано от мене. Най-успешно можех да действам, изпълнявайки висши (държавни) функции. Затова моята съпруга ме съветваше постоянно да се стремя към висши длъжности. И когато лично се запознах със Запада, моето решение стана необратимо. Аз трябваше да отстраня цялото ръководство на КПСС и СССР. Предстоеше ми да разчистя и ръководството във всички социалистически страни. Моят идеал е пътят на социал-демократическите партии. Плановата икономика така блокира енергията на народите, че тя не може да бъде достатъчно ефективна. Само свободният пазар може да и осигури разцвет…

За горните цели аз се нуждаех от съмишленици. На първо място това бяха Яковлев и Шеварнадзе, чиито заслуги за падането на комунизма са огромни…“ (Това е пряк замисъл за държавна измяна на Родината).

За реализиране на този престъпен замисъл (разпадане на СССР), Горбачов създава организирана престъпна групировка – нещо като клан Горбачов. Така от 1985 г. започва създаване на структури на „партийна икономика в сянка“, както на територията на СССР, така и в чужбина, чрез приемане и изпълняване на различни решения на Партията и правителството. За изпълнение на поставените задачи Горбачов лично определя списъка на хората, допуснати в специалната група. Това са доверени нему хора от средите на членовете на ЦК на КПСС, ръководството на КГБ, Министерството на финансите и Централната банка, а именно: Ивашко, Деминцев, Шенин, Фалин, Дзасохов, Лучински, Манаенков, Веселков, Кручина, Крючков, Геращенко, Павлов, Орлов Гидаспов и др. Пред участниците в създадената престъпна групировка Горбачов поставя следните задачи:

- Разхищаване и таен експорт на нелегално добити суровини на страната;

- Разхищаване на добиваните благородни метали и диаманти, на златните и диамантените запаси на страната и изнасянето им на Запад;

- Разхищаване на държавните валутните резерви и превеждането им в свои банкови сметки в чужбина;

- Отпечатване на нови емисии от рубли и тайното им изнасяне в чужбина за обмен във конвертируема валута, която да захранва личните им банкови сметки в офшорни зони и западни банки;

- Разхищаване на спестяванията на населението, включително и тези на пенсионерите;

- Прехвърляне на бюджетни средства на страната в създадените от престъпната групировка банки и търговски структури както в СССР, така и в чужбина (напр. фонд „Култура“);

- Оказване на финансова подкрепа на съмишленици и приятели по цял свят за сметка на съветската държава и нейните народи;

- Неплащане на данъци на държавата за дейността на стотици издателски и други структури, подотчетни само на партията;

- Тайно използване на бюджетните средства на държавата за нуждите на КПСС и световното комунистическо движение;

- Прехвърляне в лични банкови сметки на средства на КПСС под форма на валута и благородни метали, на движимо и недвижимо имущество в страната и чужбина.“

Начало на дейността на Горбачов по изнасяне на парични средства

За изпълнение на поставените задачи в началния етап на своята престъпна дейност Горбачов, под влияние на президента на САЩ Рейгън, министър-председателя на Англия М. Тачър и агента на влияние Робърт Максуел (собственик на много вестници, издателства и информационни центрове), издава строго секретна директива, която е разпратена до всички републикански, областни и районни ръководители.

В директивата се нарежда срочно:

„Да се извърши инвентаризация на партийната собственост от гледна точка възможното и използване за търговски цели…. и да се пристъпи към създаване на малки гъвкави стопански организации, функциониращи под формата на съвместни предприятия и акционерни дружества с участие на фирми на „приятели “ и на партньорски партии.“

През този период на фирмите на т.нар. „приятели“, създадени на Запад по разпореждане на Горбачов, Външнотърговска банка на СССР прехвърля като материална помощ (т.е. безвъзмездно) големи парични средства. По такъв начин на чуждестранни компании са преведени милиони конвертируеми рубли.

За решаване на неотложни реформи в икономиката на СССР под ръководството на Горбачов през януари 1988 г. е приет новия Закон за държавното предприятие. Съгласно този закон държавата се освобождава от отговорност по задълженията на предприятието, а то от своя страна не отговаря за задълженията на държавата. Този закон внася хаос и дезорганизация в стопанската дейност на предприятията. В същото време, в условията на все още действаща планова икономика, фондовете се разпределят централизирано. Министерствата са длъжни да снабдяват предприятията с всичко необходимо, а предприятията могат да се разпореждат с това имущество по свое усмотрение. Икономиката на страната се превръща в еднопосочна улица.

През май 1988 г., под диктата на Горбачов, Върховният съвет на СССР приема Закон за кооперативите. Зад общите фрази на многобройните членове и параграфи на този закон прозира главното – към предприятията се разрешава създаването на кооперативи с право на ползване на централизираните държавни ресурси. Само че за разлика от самите предприятия, на кооперативите се разрешава да извършват експортни операции, да създават търговски банки, а в чужбина – собствени фирми. При това печалбата в чужда валута на кооперативите не се иззема в полза на държавата. Съветът на министрите в периода 1988-1989 г. приема решение отменящо държавния монопол на външната търговия и забранява на митницата да конфискува стоки на кооперативите, които са оставят печалбата си в чужбина.

По такъв начин, използвайки административната си власт, Горбачов разтваря широко границите на СССР.

За няколко седмици към повечето държавни предприятия са регистрирани като кооперативи, собственици на които стават роднини на директорите, на секретарите на областните комитети и на членовете на ЦК на КПСС. В същото време фабрики и заводи получават ресурси за производство на продукция от държавните фондове, но сега съгласно закона директорите са тези, които се разпореждат с продукцията. Те започват да прехвърлят тези ресурси на „семейните“ кооперативи, а последните ги изнасят в чужбина. Цимент и метал, петролни продукти и газ, памук, дървесина и минерални торове, гума и кожи – всичко, което държавата даваше на предприятията за преработка и задоволяване на вътрешния пазар, поема с влакови композиции за чужбина през зелените зони на границата. Ръководителите на кооперативите и чиновниците започват да трупат капитали в частни сметки зад граница.

По плана на Горбачов след време в часа „Х“ тези средства трябва да бъдат върнати в страната за закупуване на същите предприятия. Горбачов и неговата престъпна групировка още тогава, много преди 1992 г., се е готвела за „прихватизацията“. Начинът на прихватизация проведена в 1992-1995 г. от членовете на престъпната група А. Б. Чубайс, П. А. Авен, Е. В. Кох и др., доказва това твърдение.

През 1988-1989 г. създадените по „решение на Партията“ кооперативи изнасят от СССР половината от произведените потребителски стоки и активи. Вътрешният пазар се срива и в страната настъпва период с тежък дефицит на промишлени и продоволствени стоки. По заповед на Горбачов и Рижков, за закупуване на продоволствени стоки от чужбина, се посяга на златния запас на Съветския съюз. Златото потича зад граница. При това често като вносна стока се представя „отечествено“ продоволствие, придобито на вътрешния пазар. Така например в пристанищата на Ленинград, Рига и Талин танкерите се товарят с евтино фуражно зърно, обикалят цяла Европа и пристигат в Одеса с „импортна“ пшеница на цена 120 долара/тон. Така държавата закупува своята пшеница, но вече по завишени цени.

С напълно секретно разпореждане на Горбачов и Рижков за сътрудниците на ЦК на КПСС, е установен специален курс на американския долар. На ръководната върхушка се разрешава курс 1 долар за 62 копейки, докато за всички останали граждани обменният курс възлиза на 6 рубли и 26 коп. за 1 долар. На членовете на ЦК на КПСС и на партийната номенклатура се разрешава без ограничения да теглят кредити, да купуват валута и да я изнасят в чужбина в техните новооткрити банкови сметки.

Всичко това се случва във време, когато на съветските работници, учени, военни чиновници, колхозници, не се изплащат редовно заплати. Като следствие на това започва масова безработица, стачки, митинги, изчезват стоките от първа необходимост и промишлените стоки, нарушават се стопанските и финансови връзки между предприятията. С бързи темпове се развиват корупционни процеси, компартиите в републиките се настройват за постигане на „национален суверенитет“, създават се народни фронтове.

В този период ръководителите на другите републики и техните народи, наблюдавайки корупцията, в която са затънали Горбачов и неговите съучастници и бездействието на правоохранителната система, започват да провеждат антируска кампания. Ръководителите на отделните републики в Кавказ, Прибалтика и Средна Азия, в стремежа си да станат президенти на самостоятелни държави като Горбачов, организират противопоставяне на централната власт. Чуват се първите изстрели в Приднестровието. Руските бежанци тръгват от републиките на СССР към Русия, но се оказва, че там не са нужни на никого. По всички СМИ се отправят призиви към руските хора да помогнат на своите съотечественици, които са изпаднали в небивала беда. Съобщават се номерата на банкови сметки с молба за преводи „Кой колкото може“. Но излишни пари няма никой, защото заплатите не се изплащат по няколко месеца. Започват масови митинги в различни отрасли на народното стопанство. Стачкуват 166 мини, това са 180 000 души. Вестник „Вашингтон пост“ тогава пише, че „Правителството на СССР начело с Горбачов иска с ръцете на миньорите да разруши Съветския съюз“.

На Веселовски е поставена задача от Кручина, Ивашко и ген. Бобков да създаде специални финансово-икономически структури съвместно с чуждестранни организации, посредством които да се превеждат финансови средства в личните сметки на номенклатурата, определяна от Горбачов.

Робърт Максуел, използвайки връзките си със западни банки помага на групата на Горбачов да печели валута с помощта на т.нар. „трансферни операции“. Същността на тези операции се състои в продажба на Запад на големи суми съветски рубли за долари. И тъй като печатната машина се намира в ръцете на Горбачов и Геращенко, то проблем с недостиг на рубли не съществува.

Чрез Максуел от СССР на Запад се превеждат милиарди рубли. Лично той, Горбачов, министърът на финансите Павлов и управителят на Централната банка на СССР Геращенко, привличат швейцарския финансист Шмид от фирма „Бюрогемайншафт“, който се занимава с широк спектър непрозрачни бизнес дела. Швейцарецът пристига в Москва и води преговори с Павлов и Геращенко. Те се договарят да отклонят от паричната маса в обръщение на СССР 280 млрд рубли, които  да продадат за долари. Шмид като опитен финансист знае много добре, че в момента в парично обръщение има само 139 млрд рубли и задава въпроса. „Наистина ли искате да извадите от обръщение 280 млрд рубли?“, пита Шмид. „На части“ – отговаря финансовият министър Павлов. И добавя: „Но не мислете, че сме идиоти. Ние сме богати, не се безпокойте за нас. Ще напечатаме още.“

За 280 милиарда рубли са получени всичко 12 млрд. американски долара. Сделката е финализирана в навечерието на авгувстовския пуч в 1991 г. Продажбата на съветските пари е ръководена лично от бившите министри на финансите В. Павлов и В. Орлов. В края на 1990 г. Павлов лично пътува до Швейцария с подправен паспорт. Той не осъществява никакви контакти нито със съветското посолство в Берн, нито с швейцарските власти. В Цюрих стават тайните срещи на Павлов с Шмид и с директори на швейцарски, германски, френски и британски банки. След него, в края на 1991 г., новият министър на финансите В. Орлов също посещава Цюрих с подправени документи за самоличност и се среща с представители на американските и европейски финансови кръгове. Орлов ги информира, че Горбачов и правителството му биха желали да продадат значително количество злато, диаманти и платина, но се безпокоят, че при изтичане на информация, цените на международния пазар могат да се понижат.

При подписване на тази престъпна сделка, по думите на свидетели, Павлов предупреждава Шмид: „Тези, които са Ви изпратили знаят номерата на банковите сметки, на които тези пари трябва да бъдат преведени. На заключителния етап господин Орлов ще проконтролира сделката“.

Съгласно споразумението сумата на 4 транша (в еквивалент от рубли ) се доставя от СССР в Швейцария. Шмид впоследствие се хвали, че е „купил Съветския съюз само за 12 млрд. американски долара“.

Разхищаването на паричната маса съветски пари от международната престъпна група в лицето на Горбачов, Павлов, Геращенко и Орлов, довежда страната до пълен крах, хаос и сгромолясване на банковата система на СССР. Загубите на държавата не подлежат на точна оценка. Напълно се обезценяват 360 млрд рубли трудови спестявания на съветския народ в спестовните каси, напълно се разрушава финансовата система на страната. В края на краищата тази сделка води до пълното разпадане на СССР.

За разпадане и ограбване на Русия кланът Горбачов девалвира рублата до изключително ниски нива (от 0.6 руб. в 1990 год. до 18 рубли за 1 долар в 1991 г.), за да стане възможно членовете на това престъпно общество, в сговор с чуждестранните банкови магнати, да закупят (след разпадане на СССР) на смешни цени гигантите на нашата промишленост и най-големите находища на суровини. Така 80% от всички богатства на нашата страна се оказват в ръцете на чужди граждани.

Този материал е глава от доклад на държавната служба „Союз Антитерор“ изпратен до президента, правителството, правоохранителните органи и обществеността на Руската федерация, който се отнася за дейността на бив­ши и сега действащи висши държавни чиновници, участници в т.нар. група „Z“.

Източник: http://soyuz-antiterror.blogspot.ru/p/blog-page_29.html

Превод от руски Румен Воденичаров