/Поглед.инфо/ Валутната структура на руската търговия се промени драматично през последните години. Централната банка отчете нови рекорди за рублата и приятелските валути във външната търговия. Тази пролет те поставят нови рекорди почти всеки месец. В същото време делът на токсичните валути във външната търговия остава на минимално ниво през всичките три пролетни месеца. Как изглежда търговията сега и защо други страни започнаха да се доверяват повече на рублата?

Валутната структура на разплащанията във външната търговия продължава да се променя в полза на рублата. Сега Русия купува рекордните 41,8% от вноса за рубли (данни на Централната банка за май 2024 г.). За сравнение: през 2021 г. плащахме основно долари и евро за внос, през 2022 г. делът на рублата се увеличи до 28,1%, а през 2023 г. – до 30%. Тази година вносните покупки за рубли могат лесно да достигнат половината или дори повече.

Делът на рублата нараства особено при плащане на внос от азиатски страни: тук той достигна нов максимум от 37,7%. През 2023 г. делът на рублата достигна 22,3%. В същото време делът на валутите на недружелюбни страни (долар и евро) във вноса падна до ново дъно от 25,6%.

Нови рекорди бяха поставени и при експортните договори. Така делът на приятелските валути в износа се увеличи до 45,4%, докато делът на токсичните валути постави нов рекорд, спадайки до 17,6%. Ако погледнете назад, валутите на приятелските страни като цяло бяха практически невидими във външната търговия на Русия до 2022 г. През 2021 г. делът им е едва 1–1,3%. През 2022 г. делът им нарасна до 8,6%, а през 2023 г. имаше колосален ръст: почти 3,5 пъти - до 29,4%, а още през първата половина на 2024 г. - до 45,4%.

Азиатските страни активно плащат за руския износ в приятелски валути. В края на май 2024 г. за първи път повече от половината плащания, получени от Азия, са извършени във валутите на приятелски страни - 52,9%. Европейските страни плащат все повече и повече рубли за руския износ. Новият максимален дял на рублата е 62,7%. Това вече е значително повече от половината.

Ако сравним с показателите за 2021 г., можем да видим колосален ръст на дела на рублата. За сравнение: през 2021 г. делът на рублата за износа на стоки и услуги от Русия е бил едва 14,3%, през 2022 г. е нараснал до 27,8%, през 2023 г. – до 39%, като през тази година тенденцията на растеж продължава.

Делът на токсичните валути – долара и еврото – в износа продължава да намалява. Ако през 2021 г. той достигна 84,6%, то през 2022 г. вече беше 63,6%, а през 2023 г. падна повече от половината - до 31,5%. И през трите пролетни месеца делът на плащанията в токсични валути във външната търговия остава на минимални нива - под 21%.

„Делът на рублата и валутите на приятелски икономики във външната търговия на Руската федерация до пролетта на 2022 г. наистина беше изключително нисък. Делът на рублата за внос не надвишава 10%, за износ – 5–7%. Юанът практически не участва в плащанията за руски износ, а при плащанията за внос делът на юана не надвишава 5%. Но с установяването на нови търговски връзки делът на валутите на приятелски страни също нараства“, отбелязва Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел на “Зенит Банк”.

Но особено важен показател, според него, е увеличаването на дела на рублата в изчисленията както за износа, така и за вноса. „Тъй като плащанията в рубли частично неутрализират ефекта от външните ограничения и отрицателното въздействие върху взаимната търговия, а също така намаляват зависимостта на платежната инфраструктура от валутите на недружелюбни икономики“, казва Евстифеев. От очевидните проблеми той посочва спецификата на страната на редица валути, по-специално постоянното обезценяване на турската лира или, например, слабата конвертируемост на индийската рупия.

Защо точно през пролетта на 2024 г. рублата постави рекорд след рекорд за дела си в търговските разплащания в чужбина всеки месец?

„Тази пролет търсенето на плащания в рубли се увеличи, най-вероятно поради санкциите на САЩ срещу руски банки и финансова инфраструктура, което доведе до затруднения при плащането на внос дори в националните валути на руските контрагенти. Следователно има още по-голямо търсене на рубли, тъй като плащанията в рубли са по-трудни за проследяване от САЩ и Европа“, казва Наталия Милчакова, анализатор.

Тя посочва три причини, поради които други страни се съгласяват да приемат плащане за доставката на своите стоки в рубли. „Първо, защото те са заинтересовани да доставят стоките си на огромния руски пазар, второ, защото има възможност да се правят пари от паралелния износ на стоки от неприятелски страни, трето, и това е най-важното, защото приятелските страни за Русия, на първо място от целия ЕАЕС и БРИКС, доверието в рублата се е увеличило значително. Русия е четвъртата икономика в света и дори показва по-високи темпове на растеж от световната икономика. Въпреки че инфлацията расте, тя е доста контролирана, не като в Турция. Затова партньорите от БРИКС и други приятелски страни се доверяват на рублата“, казва Наталия Милчакова.

От друга страна, в света нараства недоверието към щатския долар, което също допринася за увеличаване на търсенето на плащания в рубли и национални валути. „Доверието в щатския долар в света пада преди всичко поради ограниченията, но и поради огромния държавен дълг на САЩ и опасенията, че след време САЩ може да изпаднат в неплатежоспособност по държавния дълг и тогава доларът да се срине“, казва Милчакова.

Експертите са убедени, че тенденцията към увеличаване на дела на рублата и приятелските валути във външната търговия няма да изчезне. „Основните страни - контрагенти на Руската федерация във външната търговия - декларират намеренията си да заменят долара във външната търговия с местни валути. Това означава, че все още има потенциал за актуализиране на рекорди“, казва Евстифеев.

„Докато ограниченията остават, според нас търсенето на плащания в рубли между страните от БРИКС и ЕАЕС определено ще расте. Но може би до няколко години ще се появят други форми на плащане - в цифрови валути, включително държавни цифрови валути. Поне в БРИКС вече се работи по обща платформа за трансгранични плащания и е напълно възможно след известно време тя да стане основа за принципно нови форми на разплащания между страните във взаимната търговия“, заключава Милчакова.

В Русия очевидно разбират много добре важността на развитието на посоката на цифровата валута, която може да помогне за заобикаляне на финансовите ограничения на Запада. На среща за икономиката на 17 юли президентът Владимир Путин даде указания „да не пропускаме момента, да създадем законовата рамка и регулациите своевременно, да развием инфраструктурата, да създадем условия за циркулация на цифрови активи, както в страната и в отношенията с чуждестранни партньори“. В Русия вече е стартиран пилотен проект, в който участват 13 банки, 600 души и 30 юридически лица в 11 града на Русия. Повече от 27 хиляди превода и 7 хиляди плащания за услуги вече са направени с помощта на цифровата рубла. От септември беше решено пилотният проект да се разшири, за да се включат нови банки.

Превод: В. Сергеев