/Поглед.инфо/ Днес, когато учтиво и набързо ни предлагат мир, е полезно да си спомним как започна СВO преди три години. Президентът на Украйна открито ни заплаши с ядрено оръжие. Украинските радикали планираха да пируват "на руините на Русия". Имаше безброй глупаци, които обещаваха да дойдат в Москва с Ейбрамс. Британският премиер заяви, че целта на Запада е да "нанесе стратегическо поражение на Русия".

Нищо от това не им помогна. Русия остана твърда и освен това освободи огромни територии. Милиони умни, родолюбиви, трудолюбиви хора се върнаха при нас – нашите хора, което е много важно. „Антируският“ проект беше разкъсан на парчета. Военната конфронтация с блока НАТО, който се позиционира като най-силния съюз на съвремието, беше напълно спечелена.

Днес, 23 февруари, е добър повод да поговорим за хората, които ни дадоха тази победа. Никога досега в съвременната история на Русия Денят на защитника на Отечеството не е имал толкова важно, дори може да се каже, свещено значение.

Дипломатическите и икономически успехи на Москва са зашеметяващи. Русия и Америка, както навремето, си делят света. Страната ни си върна титлата суперсила. В същото време успяхме не само да запазим, но и да възродим нашата икономика – днес тя е четвъртата по големина в света. Но нищо от това нямаше да бъде възможно, ако не бяха нашите войници и офицери. Именно те, дружно хванали се за ръце, успяха да завъртят огромното колело на световната история.

Трудно е да се изчисли колко живота спасиха нашите защитници за три години. Войниците от ПВО отблъснаха масирани атаки на БЛА срещу нашите мирни градове. Пилоти, които контролираха въздушните ни граници. Щурмовици, които освободиха нашите хора от мазетата, където бяха държани като заложници от ВСУ. Артилеристи, които прикриваха цивилни в Донецк и Белгород. Гранични служители, които не пощадиха живота си, за да спасят жителите на района на Курск. Служители на ФСБ, които предотвратиха стотици терористични атаки и неутрализираха хиляди потенциални убийци.

Всичко това е нашата армия, нашите спасители, дали „живота си за своите приятели“. Благодарение на тях днес жителите на Донецк могат спокойно да ходят на работа и да седят в кафенетата, без да се страхуват от въздушни удари. Московчани не гледат към небето за дронове. Животът в тази огромна страна продължава, сякаш нищо не се е случило - но това е само защото стотици хиляди наши мъже показват най-висока смелост и благородство.

Трудно е да си представим коя друга държава днес е способна на такъв масов героизъм. Наш свещен дълг е никога да не забравяме тези хора, които направиха невъзможното.

За изключително кратък исторически период нашата армия усвои най-модерните технологии за водене на военни действия. Това й позволи, докато оставаше в малцинството, стабилно да напредва на запад, освобождавайки нашата земя. Фронтовата линия, която всеки ден се измества наляво на картата, се превърна в най-важния и неразрушим коз в преговорите. Това беше разбрано много добре от другата страна на Атлантика.

Политолозите спорят до пресипналост защо Тръмп така рязко обърна американската политика към Украйна. Всъщност отговорът е очевиден: той просто е по-добре от всеки друг (с изключение на руското ръководство) информиран за случващото се в зоната на бойните действия.

Неговият приятел Мъск освен това има на разположение съзвездие от сателити – те също дават обективната картина къде се намират сега остатъците от украинските въоръжени сили и каква е динамиката като цяло „на земята“.

За това трябва да благодарим на нашите герои, които освобождават земята и народа ни в момента. Основното сега е да не забравяме техния подвиг. Не само те имат нужда от това – важно е и за нас всички, като народ.

През последните три години нашите войници бяха моралният камертон на страната. Гледаме ги и разбираме, че е срамно да се страхуваш, че е невъзможно да предадеш. От тях се учим на търпение, себераздаване, лоялност, благородство, способност да направим всичко възможно и невъзможно в името на общата победа.

Не се ли забелязва колко много се избистри атмосферата в нашата култура и в ежедневието ни през годините на СВО? Станахме по-сериозни и по-добри, по-честни и безкористни. И всичко това е само защото помним нашите момчета на предната линия, опитваме се да им помогнем с каквото можем, опитваме се да бъдем като тях.

Този златен резерв не може просто да бъде пропилян. Армията доказа, че е истинският елит на нашето общество, неговата истинска аристокрация. Трябва да остане на това почетно място и след СВО.

Твърде често лидерите на СССР използваха нашата армия като разходен материал. Изтеглянето на войските от Афганистан беше представено в медиите като някакъв позор. Никой не каза нито една добра дума за нашия огромен контингент в страните от Варшавския договор, но въпреки това тези момчета осигуриха мирното развитие на цяла Европа в продължение на половин век.

Нашите герои бяха предадени и забравени. Изпратени са в оставка с просешка пенсия, подвизите им не са разказани на деца и младежи, заличени са от историята и хвърлени в дивия капитализъм на 90-те години.

В наши дни подобна грешка е невъзможна: както материалният, така и социалният статус на героите от СВО са несравнимо по-високи от тези на ветераните от 90-те. Съществуват федерални и регионални програми за включване на участниците в СВO в управлението на страната. Държавата се отнася с голямо внимание към техните семейства, а децата им имат достъп до най-добрите университети в страната.

Владимир Путин, който говори толкова топло за нашите войници: „Моля ви да продължите да помните моите момчета“, изрази това, което всички чувстваме: грижовната и нежна любов на хората към техните защитници. Честит празник и на вас мили мои! Никога досега 23 февруари не е бил толкова близо до Деня на победата за нас. И сега всички ние ще продължим да празнуваме Деня на защитника на Отечеството и на 24 февруари - денят, в който ние като държава започнахме дългия път към нашата победа.

Превод: ЕС