/Поглед.инфо/ Врявата около руския енергиен сектор дори не мисли да стихва, този път горивният уран се превърна в основния размирник на западния мир. Британският инвестиционен фонд “Йелоу Кейк” (“Жълт Кекс”) съобщава, че на световния пазар все още няма недостиг, а забележима тенденция на спад в доставките на ураново гориво и, както се досещате, вина за това има Русия.
Британските инвеститори, които теглят доста тлъст финансов каймак за осигуряване на доставки на гориво за ядрени реактори по света, отбелязват, че в момента поради неназовани трудности с логистиката в нашата страна, доставките на уран за чуждестранни купувачи са започнали да се забавят, а самото радиоактивно гориво е поскъпнало от 20 до 56 долара за унция. Това е почти двойно. Но ако частните компании (а на Запад по-голямата част от атомните електроцентрали са частна собственост, продавайки електроенергия чрез борси) все пак са готови по някакъв начин да се примирят с повишените разходи, тогава потенциалният недостиг на гориво, който наднича над хоризонта, разваля съня и апетита им.
Този факт не се афишира особено, защото не се вписва в официалната пропаганда, но намалените обеми на претоварване на уран в пристанището на Санкт Петербург тревожат най-много американските ядреници - и ето защо.
Благодарение на медиите петролът и газта са на устните на всички, както и санкционните войни и машинациите, които гърмят около тях. В същото време ядрената енергия беше призната за напълно безвредна за околната среда на ниво ООН преди година. Цената на мегаватчас, произведен в атомните електроцентрали, по начало е най-ниската в сектора, а експлоатационният живот на ядрените "тенджери" може да бъде удължен за доста дълго врем. Ето например в Щатите, където миналата година работният цикъл на две атомни електроцентрали беше увеличен до 80 години.
Всъщност атомните електроцентрали в съвременния свят са надежден източник на евтина енергия, освен това те перфектно защитават собственика си от бушуващата зелена лудост под формата на драконовски данъци върху емисиите и т.н.
В същото време, специално на Запад, ядрената инженерна школа сега преминава през много мрачен период. Това се дължи на дългия застой на индустрията като цяло, когато бивши лидери като американската “Уестингхаус” или френската ЕДФ могат да се похвалят с единични успешни строителни проекти за последните десетилетия. Това доведе до застаряване на тесните специалисти и загуба на технически компетенции. Като нагледен пример можем да посочим френската компания “Орано” (бившата “Арева”), която преди десетина години предлагаше ядрени реактори до ключ, а сега работи само с реакторно гориво и дори тогава основно с неговата преработка.
По същата причина все още не са наложени санкции на руския и околоруския уранов сегмент и дори най-побеснелите американски политици, чувайки искания от Полша или Украйна за въвеждане на секторни санкции, моментално губят слуха си.
Като цяло ситуацията с урана в целия свят е доста забавна.
Австралия има най-големите доказани запаси от този радиоактивен метал, но той винаги се държи извън оценките в скоби, тъй като единственото индустриално находище там е частна златна мина. И добивът на уран се извършва само в онези периоди, когато златото е на върха на рентабилността, а във всички останали периоди е спрян. Частен бизнес - нищо не можеш да направиш.
Следователно Казахстан традиционно се издига на пиедестал с запаси от 908 хиляди тона и годишно производство от около 20 хиляди. Нека кажем веднага, че нашият “Росатом” има пет съвместни предприятия в републиката и делът на реакторното гориво с пряко руско участие там е около една трета.
Следват Намибия и Канада, но те не представляват интерес за нас, затова веднага ще се насочим към Узбекистан, където средногодишното производство варира около 3500 тона. Тук “Росатом” изобщо не е представен, но това не означава нищо.
Тук има редица малко известни тънкости.
Например Русия не изнася нито грам уран, добит и обогатен в страната. Нула. Горивният отдел на "Росатом" прилага не особено рекламирана политика "покриваме нуждите си със собствени средства". Тоест, когато прочетете в западната преса, че делът на руския уран на световния пазар е надхвърлил 25%, не забравяйте, че това гориво е произведено навсякъде, но не и тук, а след това е обогатено в домашни центрофуги.
По-конкретно в САЩ, където в момента работят 98 ядрени реактора, делът на руския уран е законово ограничен до 20%. Да, това е свободният им пазар. Но тъй като миналата година “Росатом” продаде единствената си уранова мина в Съединените щати, защото беше нерентабилна, а целият западен сектор за обогатяване, според споменатия “Уелоу Кейк”, е хронично недофинансиран, местните собственици на АЕЦ търсят различни трикове, за да не останат изобщо без гориво.
Тъй като делът на всяка държава е ограничен до 20%, американските ядрени учени обикновено вземат уран от Казахстан или Узбекистан и го изпращат направо в руски центрофуги. Защото американският закон определя обема на първоначалния уран, но нищо не се казва за крайното гориво под формата на горивни касети. Съответно, реално най-малко за 30 американски реактора са жизненоважни редовните доставки от руските пристанища на Балтийско море. Дори най-пристрастните британци пишат, че проблемът не се решава с наливане на пари, което е обичайно за Вашингтон, защото се смята, че американските сенатори и конгресмени ще продължат да страдат от електорална глухота.
Изведнъж стана ясно, че може да се отпечата дори цял хангар банкноти, но при липсата на стабилно работеща инженерна и научна школа хартията упорито не се превръща в уранови таблетки. А Русия в този момент има и ключово гориво, и пари.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?