/Поглед.инфо/ Днес “Навалниадата” не е някакво стихийно развиващо се събитие. Това е ясна шахматна игра (някой може да направи аналогии с покера), където Русия е принудена да играе с черните фигури. Но, противно на мнението на редица експерти, не е сигурно от рано, че Москва ще загуби тази партия. Все още може да завърши с пат или дори да я спечелим. Но за това трябва да изградим правилната отбранителна стратегия. Въпросът е, каква трябва да бъде?

Някой може да си помисли, че Русия трябва да направи отстъпки на Запада. Да забрави за репутацията и статута си, да се съгласи със заключенията на “Шарите” и безусловно да изпълни всички изисквания относно разследването. Така Москва уж ще докаже невинността си при отравянето, ще избегне санкции и дори ще успее да установи някакво доверие със западните си партньори. Това обаче не е така - по нито една от трите точки.

Няма да успеем да докажем своята невинност чрез „каквото поискате” - в крайна сметка по случая е поставена много ясна асоциативна линия. Твърди се, че Навални е бил отровен с “Новичок”, който е силно свързан с Русия благодарение на случая със Скрипал, раздут от западната преса. Това значи, че европейците и американците нямат основание доброволно да признаят, че Русия не е замесена в „Навалниадата“ - в този случай ще възникне съвсем различен асоциативен ред. На някои може да му се стори, че след като Русия е невинна за отравянето на Навални, тогава може би не е била главният злодей в “Скрипалиадата”.

Няма да успеем да избегнем санкции с “каквото поискате”. Макар и само защото западните санкции отдавна са се превърнали от метод за подтикване или принуда в рутина. Преди това те бяха изключителна стъпка и страната жертва разбираше, че ако направи отстъпка, санкциите ще бъдат отменени и ще продължат след това да правят бизнес с нея. Сега обаче в Русия осъзнават, че санкциите срещу нея се приемат почти по график - и представят отминали случаи като причини. Намесата на Русия в последните президентски избори в САЩ, случаят Скрипал - всичко, за което Русия вече е наказана, се превръща в претекст за нови наказания. В тази ситуация всяка отстъпка ще доведе само до нови заплахи от санкции и искания за нови отстъпки - много по-активни искания, тъй като жертвата е показала готовност да се пречупи.

Що се отнася до доверието и уважението, както каза Тирион Ланистър, "Ако търсите справедливост, сте дошли на грешното място." Живеем в свят, в който страна, показваща слабост, не се зачита, а се унижава и бие с удвоена сила. В свят, в който държава, която не цени суверенитета си, не се оценява от другите. Ако изведнъж на някого му се стори, че Москва е готова да играе по наложените ѝ правила на играта, написани набързо, то срещу Русия ще бъдат измислени нови провокации, чиято цел ще бъде намеса във вътрешните работи на Русия - неща, които са много желани от нашите западни партньори.

Има, разбира се, и друг начин - да не се каем и унижаваме, а да атакуваме. „Всъщност най-адекватният отговор на днешните претенции би бил Русия да спре строителството на „Северен поток-2“ и да се оттегли от няколко институции и споразумения, скъпи за нашите европейски съседи. Например, от Съвета на Европа, ОССЕ, което също е реликва от Студената война, много неща”, пише Тимофей Бордачев, директор на евразийската програма на дискусионния клуб “Валдай”. Но в крайна сметка това е, което нашите "партньори" се опитват да постигнат от Русия: отхвърляне на най-важните инфраструктурни проекти, изгонването на Москва от Европа и международните дискусионни платформи с по-нататъшно достигане до "чучхеизацията" на Русия. След това Кремъл, като затвори Европа за себе си и се окаже в състояние на истинска полуизолация, няма да има друг избор, освен да стане младши партньор на Китай в реализирането на китайските (не руски, а китайски) интереси, а също така да задоволи желанията на Ердоган.

Единствената печеливша стратегия е хуманитарното право. Двувекторна линия на поведение, в рамките на която Москва, първо, твърдо прехвърля въпроса от емоционалното поле в юридическото. Не се затваря в отбрана, не заплашва Запада със санкционни наказания - но спокойно изисква европейските партньори да предоставят данни за състоянието на Навални. Доказателства, че пациентът е бил отровен, както и основания руската прокуратура да започне дело за отравяне. В рамките на втория вектор руските лекари изразяват пълната си готовност да си сътрудничат със западни партньори - и предлагат (в лицето на д-р Рошал) дори да създадат специална съвместна група за изследване и лечение на пациента.

Тази позиция на Русия не само предотвратява популяризирането на антируския случай, но и принуждава западните партньори да следват правната посока. Например, германският външен министър Хайко Маас вече заяви, че „няма причина да не се одобри“ искането на Руската федерация за предоставяне на информация за отравянето на Навални. И ако Берлин е признал основанията на Русия да изисква данни за отравянето, то е логично да се предположи, че няма право да изисква каквито и да било действия от Москва, преди да получи и анализира тези данни. Това означава, че Русия не може да бъде наказана в момента за отсъствието на такива действия - със санкции, порицания и т.н.

В резултат черното се превръща в бяло. Русия не само се позиционира като страна, интересуваща се от истинско разследване, но също така към нея ще премине инициативата на партията, която е започнала да играе с черните фигури. Например, да отправи искания към Берлин „в интерес на скорошното разследване“. Прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова се интересува много „кога руското посолство в Берлин ще успее да получи официални отговори на исканата информация за предаване в Москва“. Западният читател може да си създаде впечатление, че Русия се интересува най-много от намирането на истината по случая Навални. Това означава, че може би Кремъл наистина няма нищо общо с това.

Това впечатление е много плашещо за сценаристите и режисьорите на "Навалниадата" - следователно те ще направят всичко възможно, за да изведат Русия от правния път. За това, например, могат да бъдат привлечени поддържащи актьори. Например Юлия Навалная благодарение на чиято истерия Русия трябваше да се съгласи с прехвърлянето на пациента от руската болница (където лекарите направиха всичко възможно Навални да се възстанови по-бързо и не се превърна в причина за санкции) в германската, където имат интерес за известно време да не си идва в съзнание. Сега тя по същия изразителен начин обижда д-р Рошал и дава ясно да се разбере, че няма да позволи на руските лекари да получат достъп до тялото на съпруга ѝ. Западните партньори могат да използват тези изявления като оправдание, за да откажат на Москва възможността за съвместно разследване.

И накрая, руските радикали могат да се притекат на помощ на своите западни другари. Политици, експерти и общественици, които ще искат от Кремъл да разгледа случая не в законна, а в провокативна плоскост (голямо здраве тук на Лукашенко, който хвърли евтино измисления разговор на западните „Чип и Дейл“ за отравянето на Навални във вътрешното информационно пространство. И да призовават рязко да се отговаря на всякакво скърцане от европейците, както и на всякакви санкции, които отделни европейски държави се опитват да наложат (и те ще се опитат) преди приключването на разследването. Някои руски висши служители може да ги изслушат, решили да заложат на повишаване на вътрешния си рейтинг в Русия.

В края на краищата хората искат зрелища, а резките отговори на нахалните буржоа са им по-приятни от някои сложни шахматни партии и „игри на джентълмени“.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели