/Поглед.инфо/ Марин Льо Пен даде да се разбере на Владимир Зеленски, че ако стане президент на Франция, Украйна ще трябва значително да ограничи исканията си към Европа. Но какви са шансовете Льо Пен да победи Еманюел Макрон? И как се промени отношението ѝ към Русия през петте години, изминали от последния избор на собственик на Елисейския дворец?

„Зеленски иска повече, отколкото може да даде“, каза Марин Льо Пен. Той наистина иска много: затваряне на небето над Украйна (всъщност влизането на НАТО във въздушна война с Русия), статут на кандидат за ЕС, отхвърляне на руските енергийни ресурси, тежки оръжия и най-малко седем милиарда долара на месец (това е засега, след това ще има още - общият спад на производството в страната към днешна дата възлиза на 270 милиарда долара, тоест Украйна е загубила половината от икономиката си).

Трябва да се отбележи, че Зеленски иска долари, въпреки че искането е отправено до ръководителя на Европейската комисия, където се оперира с евро.

По лицето на Льо Пен се вижда, че тя няма да даде, самите французи имат нужда от парите сега. И това е в основата на една от двете крехки надежди, че тя ще успее да победи действащия президент Еманюел Макрон на втория тур на изборите, насрочен за 24 април.

Втората надежда е увеличаването на пенсионната възраст от 63 на 65 години, което Макрон обеща да осъществи след победата си. Повече от три четвърти от французите са против реформата, но за тези, които вече са пенсионирани, това не е толкова фундаментален въпрос. Те са едно от "ядрата" на електората на Макрон, докато хората на средна възраст предпочитат неговия съперник.

Но да се върнем на Зеленски, защото най-забележителното нещо в изявлението на Льо Пен е нейният тон. Вече не е прието да се говори с президента на Украйна в ЕС в този тон - или му се възхищават, или му съчувстват, или, когато стане особено нахален, изразяват объркване и съжаление, както в случая със скандала около германския президент Щайнмайер.

За Русия е важно да не се приема това лично: Льо Пен не е „проруски кандидат“, както обичат да казват нейните симпатизанти тук и врагове в ЕС, а кандидат на френския национален егоизъм.

Тези, чиято собствена собствена кожа е по-близо до тялото. Тези, които не искат покачване на цените на газа и бензина като последица от икономическата война с Руската федерация. Тези, които не са доволни от мигрантите от Африка и Украйна заради липсата на работа. Тези, които смятат, че приоритетите трябва да се изместят от външната политика към повишаване на жизнения стандарт.

Тя е кандидатът на „дълбокия народ“, който е недоволен, че Франция разработва външнополитическия дневен ред на САЩ в Европа в ущърб на собствените си икономически интереси.

Що се отнася до руската тема, Льо Пен е открито въвличана в нея – тя е притисната в ъгъла и е принудена да отговаря на въпроси, за които не иска да говори. Поради това, че подобни коментари са изкопчени, те могат да си противоречат.

„Когато военните действия приключат, ще предложа стратегическо сближаване между НАТО и Русия” Льо Пен каза така. Но Льо Пен също обеща, че ще изтегли Франция от обединеното военно командване на Алианса в случай на нейната победа. И това за нея също няма пряко отношение към Русия, това е чист голизъм, върху който е построена Петата република: англосаксонците не трябва да командват французите.

По този въпрос позицията на Льо Пен не се е променила от много години, но по много други въпроси тя стана много по-умерена от преди. Например лидерът на „Националната асоциация“ вече не се застъпва за оттеглянето на Франция от ЕС, вместо това предлага реформа за превръщането чу в съюз на суверените – „преразглеждане на нагласите на Европейската комисия, която се провали със своя проект за организация на Европа“.

Като цяло кампанията ѝ е изградена върху две послания. Първата е грижата за хората и решаването на техните проблеми (в това донякъде прилича на кампаниите на Ангела Меркел). Втората е асоциация (в името на Франция, в името на бъдещето и т.н.), насочена, между другото, и към привличането към урните онези, които са скептични към Льо Пен, но мразят Макрон.

Тази тактика работи добре в провинцията, особено в североизточната и югоизточната част на Франция, но изобщо не работи близо до Париж. Столичните буржоазни сноби са готови да гласуват за много по-радикалния Ерик Земур с образа му на тънък интелектуалец, но не и за Льо Пен. От изборите преди пет години резултатът ѝ в Париж почти не се е увеличил, но резултатът на Макрон там също е много по-нисък от средния за страната, а крайнолевият троцкист Жан-Люк Меланшон неочаквано стана победител в най-големия град във Франция, като спечели повече над 30% от гласовете.

Журналистите в Париж са същите хора, които редовно бомбардират Льо Пен с въпроси за Русия, очаквайки тя да започне да се извинява и да търси оправдания. Те разбират, Льо Пен разбира, всички разбират, че френското обществено мнение е на страната на Украйна, защото почти всички медии без изключение са на страната на Украйна.

В моменти ние е приятно да чуем, че Льо Пен все още смята Крим за част от Русия, като подчертава, че кримчаните са изразили волята си на референдум. Както, вероятно, фактът, че тя категорично не харесва идеята за налагане на каквито и да било санкции върху руските енергийни ресурси, към които САЩ упорито тласкат ЕС със сателити като Полша.

Тя обаче изобщо не е „приятелката на Русия“, за която се смяташе според модела от 2017 г. „Като цяло“ лидерът на „Националната асоциация“ подкрепя антируските санкции и осъжда специалната операция в Украйна. В същото време отказва да я нарече „геноцид“, както казва Джо Байдън, но и Макрон също отказва, поне засега.

С други думи, на фона на общоевропейското и френското Льо Пен сега също е „умерена“ по руския въпрос – не е „проруски кандидат“, а „умерено антируски“. Но което е много важно, тя е рационален кандидат и разбирането на обективните ползи в дългосрочен план е много по-важно от сезонните емоции.

„Мисля, че Западът ще има какво да губи, ако Русия избере да си сътрудничи с Китай“, казва Льо Пен. Но това не е мнението на русофил, а на икономист. По-рано такъв “икономист“ на общоевропейско ниво беше Германия. Между Москва и Берлин вече няма "специални отношения" (и не се очакват), но ако Льо Пен спечели изборите, може да се очакват "специални отношения" между Москва и Париж.

Освен това Льо Пен редовно атакува Берлин, обвинява Брюксел в половината грехове, обещава да отмени съвместни проекти с германците в областта на въоръженията и да не закача френската ядрена индустрия („Зелените“, които сега наводниха германското външно министерство, наистина посягат на нея).

Друго нещо е, че Русия и Макрон в известен (но не лош) смисъл имат „специални отношения“, а победата на Льо Пен все още изглежда изключително малко вероятна.

Кампанията се движи към резултат от 45% до 55%, а в най-добрия случай за Льо Пен - 48% до 52% в полза на Макрон. Социолозите говорят за това, а електоралната география и логиката на френските вътрешнополитически процеси подкрепят това.

Тя спечели половин милион повече гласове на първия тур, отколкото преди пет години, но Макрон подобри резултата си с повече от милион и трябва да бъде преизбран за втори мандат без никакви проблеми, което неговите предшественици Оланд и Саркози не успяха.

Между другото, Ширак също беше преизбран през 2002 г. само защото бащата на Льо Пен отиде на втори тур с него - непоносим и радикален, сега отчужден от дъщеря си в политиката и в живота.

Настоящият втори тур в известен смисъл ще бъде битка между телевизора и хладилника: всички основни медии подкрепят Макрон и се борят с „фашизма“ в лицето на Льо Пен, но засилващата се инфлация и безработицата ясно намекват, че е необходима действителна промяна в досега образцовата либерална икономическа политика.

В тази връзка се очаква разцепление сред електората, който подкрепи троцкиста Меленшон (21,95%, трето място и 7,7 милиона гласа): самият той категорично призовава за гласуване „против Мадам Льо Пен“, но някои от неговите избиратели ще гласуват против реформите на Макрон. Тази част обаче не е достатъчна на лидера на “Националната асоциация” за президентството: почти 70% от избирателите на Меланшон са мюсюлмани, оттук и победата му в Париж и Марсилия.

Но ако се случи чудо, подобно на това, което доведе Тръмп в Белия дом през 2016 г., комбинацията от възгледите на Льо Пен за световния ред позволява на Русия да разчита, че новият лидер на Франция ще ѝ каже три основни думи.

Не, не „обичам те, Русия“, а „нека бъдем егоисти“. Такъв брак по сметка може да стане наистина силен.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?