/Поглед.инфо/ Русия е преодоляла зависимостта си от мощни газови турбини на „Сименс“ и „Дженерал Електрик“, каза ръководителят на „Ростех“ Сергей Чемезов. И Русия, за разлика от Иран, направи това благодарение на собствения си мозък и технология. Първата производствена турбина ще бъде инсталирана в електроцентрала на полуостров Таман. Как Русия се оказа в такава критична зависимост от западните турбини?
Русия е преодоляла зависимостта си от доставките на чуждестранни мощни газови турбини, заяви ръководителят на държавната корпорация „Ростех“ Сергей Чемезов на среща с премиера Михаил Мишустин.
„Инсталираме мощна турбина ГТД-110M на станция „Ударная“, която се строи на Таманския полуостров. Това е първата производствена турбина. Ние сме уверени, че можем да бъдем независими от „Сименс“ и „Дженерал Електрик“. Изградихме три централи. Тази е третата. Бяха построени две в Крим и една на Таманския полуостров – „Ударная“, която ще пуснем напълно тази година“, отбеляза Чемезов.
ГТД-110M е мощен сериен газотурбинен двигател. Такива турбини се използват в съвременните топлоелектрически централи и газови електроцентрали.
Разработчици: „Интер РАО“, „Роснано“ (Изследователски център за газови турбинни технологии) и „Сатурн“ (дъщерно дружество на „Ростех“). Произвежда се в „Сатурн“ в Рибинск, Ярославска област. Серийно производство от 2024 г. - два броя годишно.
„Вътрешните високомощни газови турбини са ахилесовата пета на руската енергийна индустрия. Русия се бори да локализира технологията за производство на турбини повече от 10 години и в допълнение към „Ростех“ има проекти на „Силови Машини“ за 65 и 170 мегавата. Това ще даде възможност да се заменят повредени инсталации на „Сименс“ и „Дженерал Електрик“, които се монтират на нови централи“, казва Сергей Гришунин, управляващ директор на рейтинговата служба на ИРС.
„Една газова турбина е с размерите на малка къща и може да задоволи енергийните нужди на цял, макар и малък град. Дълго време изглеждаше, че просто няма алтернатива на компании като „Сименс“. Миналата година обаче четирите големи производители на газови турбини имаха обща нетна загуба от почти пет милиарда евро. Ето защо пускането от „Ростех“ на първата руска серийна турбина е изключително важно събитие. В края на краищата можем да говорим не само за замяна на западните продукти, но дори и за потенциална конкуренция. Това е постижение от качествено нов тип“, казва Павел Севостянов, доцент в катедрата по политически анализи и социално-психологически процеси на РИУ „Плеханов“.
Ключовият момент тук е, че мощните турбини започнаха да се произвеждат масово, отбелязва Николай Переславски, ръководител на отдел „Поддръжка“ в ЦМС.
Самата Русия не е произвеждала толкова мощни газови турбини. Ние знаехме как да правим малки и средни газови турбини, но не с мощност от 100 мегавата или повече. Ето защо, когато започнаха активно да изграждат електроцентрали през 2000-те, турбините започнаха да се купуват от западни компании – „Сименс“ и „Дженерал Електрик. Тогава бяха създадени съвместни предприятия с тези компании, но е трудно да се говори за дълбока локализация на производството. В същото време чуждестранните компании печелеха пари в Русия не само от продажбата на своите турбини, но и от тяхната поддръжка и ремонт.
Експертите на ВШИ по-рано изчислиха, че зависимостта на Русия от вноса на газови турбини през 2022 г. е била над 90%, а това е критична зависимост. Но след 2022 г. основните им доставчици „Сименс“ и „Дженерал Електрик“ спряха да работят с Русия и напуснаха съвместни предприятия. Ето защо задачата за внос на мощни газови турбини стана още по-належаща. Като временно решение западните турбини започнаха да се заменят в редица съоръжения с турбини с по-малка мощност.
Как стана така, че Русия се оказа толкова зависима от западните мощни газови турбини? Някои технологии бяха загубени с разпадането на СССР. Факт е, че по време на съветската епоха производството на мощни газови турбини, включително за кораби на ВМС, беше разположено на територията на Украйна, а РСФСР имаше производство на авиационни двигатели. След разпадането на Съветския съюз тези компетенции останаха в Украйна. Отначало съседът доставяше газотурбинни двигатели за кораби на руския флот, но постепенно икономическите връзки бяха прекъснати: Николаевският завод „Зоря-Машпроект“ не изпълни обещанията си, поради което Русия не успя да продължи да строи редица кораби за Руски флот.
Не може да се каже, че Русия не се е опитвала сама да създаде мощни газови турбини. Разработването на газовата турбина ГТД-110M започва още през 90-те години. И той е разработен именно на базата на усъвършенстването на предишния неуспешен модел на двигателя ГТД-110 от Николаевския завод „Зоря-Машпроект“.
Беше разработена нова турбина, която дори беше използвана в Ивановската държавна районна електроцентрала и Рязанската държавна районна електроцентрала в края на 2000-те години. Оказа се обаче, че продуктът има много „детски болести“. В резултат на това турбината така и не беше завършена, проектът беше изоставен - и беше решено да се поеме по-прост и бърз път. От 2000-те години Русия започна да купува мощни газови турбини в чужбина. Те бяха монтирани масово в строящи се електроцентрали в Русия.
„Трудностите при създаването на големи газови турбини се крият във високите технологични изисквания и сложността на инженерните решения. Разработването на такова оборудване изисква задълбочени познания по материалознание, пренос на топлина, аеродинамика и прецизни производствени процеси. Опитът в авиационната индустрия със сигурност е полезен, но трансферът на технологии между секторите изисква време и усилия“, казва Ярослав Кабаков, директор стратегия в Инвестиционна компания „Финам.“
Може би в миналото Русия е избрала пътя на закупуването на чужди инсталации не толкова поради липса на компетенции, а поради икономическа целесъобразност и ускоряване на разгръщането на нови енергийни мощности, смята експертът. Сега, в контекста на политически и икономически изпитания, приоритетите се промениха. „Днес способността за самостоятелно производство на ключови компоненти за енергийна инфраструктура се превръща във въпрос на национална сигурност и икономическа устойчивост“, казва Кабаков.
Русия всеобхватно се върна към създаването на собствена мощна газова турбина след скандала в Крим, когато „Сименс“ обяви забрана за използване на своите инсталации, а преди това въпросът се решаваше на остатъчен принцип, казва Гришунин. Въпреки това не беше възможно бързо да се създаде турбина. През 2017 г. той беше повреден по време на тестване и трябваше да бъде модифициран.
„Газотурбинните агрегати са продукт с най-висока инженерна квалификация, както по отношение на разработката на проекта, така и по отношение на техническото изпълнение. Първата инсталация ГТД-110M през 2017 г. беше унищожена по време на тестове и това е нормално за такова сложно оборудване. Подобни инциденти се случват с прототипни инсталации в Китай, където броят на инженерния персонал е несравним с нашия. Увеличаването на теглото на въртящите се конструкции неизбежно води до рязък риск от дисбаланс, който при такива скорости просто разкъсва установката на парчета, така че появата на работеща серия е огромна стъпка напред и заслуга на инженерите на страната", казва Сергей Гришунин.
Но в крайна сметка „Сатурн“ се справи със задачата, „детските болести“ бяха излекувани. Турбината беше модифицирана, премина успешни тестове и започна масовото производство. „Вътрешната турбина има по-ниско тегло и размери и по-висока горивна ефективност. Планира се да се произвеждат две турбини годишно с увеличаване на производството и с течение на времето да се заменят всички вносни агрегати с местни“, казва Переславски.
Успоредно с това друга руска компания, „Силови Машини“, разработва мощна турбина. В създаването на ГТС-170 участват повече от 150 висококвалифицирани инженери, необходимо е да се създадат и произведат 1600 единици турбинно оборудване. Тези числа подчертават колко сложна и мултидисциплинарна е тази задача, казва Переславски. „Силови Машини“ планира да произвежда 12 такива турбини годишно. Конкуренцията в този сектор в страната няма да навреди.
Освен това ще бъде по-лесно за двамата производители да се справят с очакваното търсене на такива турбини.
„Днес в Русия работят около 310 газотурбинни агрегата. Всеки струва около 3-4 милиарда рубли. Съответно до 2035 г. чужденците могат да получат в Русия 1,5-3 милиарда долара само за доставка на оборудване, без да се вземат предвид резервните части и разходите за монтаж и ремонт“, казва Гришунин. Сега обаче бъдещите поръчки ще отидат при местните производители - а парите ще останат в страната.
Освен това Русия няма да трябва да купува такива турбини от Иран, което беше обсъждано през 2022 г.
Фактът, че Иран отдавна може да произвежда мощни газови турбини, за разлика от Русия, не е изненадващ. Иран не създаде свои собствени, просто по едно време успя да накара „Сименс“ да запази лиценз за производство на такива турбини въпреки санкциите, чрез внос на материали и части. Но Русия създаде своя собствена мощна турбина от нулата.
Разбира се, не е необходимо всички газови турбини да се заменят с битови в близко бъдеще. Защото средният срок на експлоатация на една турбина в ТЕЦ е 30 години, с възможност за удължаване. И често оборудването на „Сименс“ или „Дженерал Електрик“ в нашите топлоелектрически централи е доставено през 2012–2017 г., тоест се счита за съвсем ново. Има обаче пазар за домашни турбини. Според изчисленията на Руския съюз на индустриалците и предприемачите до 2027 г. руските генераторни компании ще имат нужда от 28 мощни газови турбини, отбелязва Владимир Чернов, анализатор.
„Ростех“ оцени нуждите на пазара до 2035 г. на 50 такива инсталации. Но ако развитието на Далечния изток и нови региони се засили, нуждата може да нарасне с 25-30%, смята Гришунин.
„Според мен след година-две Русия ще влезе в топ лигата на световната турбинна индустрия по обем и качество и ще се конкурира сериозно с чуждестранните компании, които са напуснали вътрешния пазар“, заключава Переславски.
Превод: В. Сергеев