/Поглед.инфо/ Същите мерки, които СССР въведе срещу САЩ през 1972 г., в разгара на Студената война, ще бъдат приложени към американските дипломати в Москва. Всъщност ограниченията, наложени от Русия, са абсолютно идентични с вече наложените от Америка спрямо руските дипломати в САЩ. Въпреки това Вашингтон вероятно ще ги възприеме като ново повишаване на залозите в дипломатическата война с Москва. Защо?
Москва взе решение за ответни мерки срещу САЩ след поредния пакет санкции от Вашингтон, който включваше експулсирането на десет руски дипломати.
Първо, посланик Джон Съливан беше посъветван да напусне Москва до по-добри времена. Всъщност Виенската конвенция от 1961 г. не предвижда експулсиране на чуждестранни посланици. Посланикът може да бъде обявен за персона нон грата, което по правило се дължи на личните му действия, а не на двустранните отношения между държавите. Но не може да се отпрати директно.
Независимо от това практиката предполага, че когато се направи такава „препоръка“, е по-добре да се напусне. Нещо повече, посланик Съливан е информиран за това предварително в разговор с помощника на президента на Руската федерация Юрий Ушаков. В крайна сметка има много начини да се направи престоят на чуждестранен дипломат, дори посланик, в приемащата държава такъв, че той просто да не може да изпълнява задълженията си.
В същото време самият факт на призоваването на посланика във външното министерство не е нещо извънредно. Това е обща комуникационна процедура, една от формите на дипломатическа дейност. Просто от скоро самият този жест се свързва с нещо враждебно, макар че първоначално не беше така. Но Съливан и Държавният департамент като цяло трябваше да разберат, че ако ситуацията в руско-американските отношения не се промени внезапно към по-добро през следващите дни, той все пак ще трябва да напусне Москва.
Освен това 10 американски дипломати ще бъдат експулсирани от Русия, което отразява огледално новия американски пакет от санкции. В това също няма нищо изненадващо.
Трето, Москва въвежда забрана за наемане от американското посолство и други мисии на служители сред гражданите на Руската федерация и трети държави. Според министър Лавров това също е огледална мярка, тъй като "нямаме такава практика". Факт е, че американците по света широко използват наемането на местни жители в дипломатическите мисии за технически длъжности: преводачи, секретари, шофьори, готвачи, служители на кол центъра и други подобни.
Парадоксално, но това е изключително критична позиция. Например американците не са склонни да учат чужди езици и без местни преводачи и секретари няма да могат да превеждат и отпечатват нито едно съобщение за пресата. “Туитър” ще бъде затворен и това е основният начин за комуникация на американското посолство в Москва с външния свят. Да не говорим за фаталните проблеми с електрическите кабели, химическо чистене, почистване и транспортиране на децата до училище. Подобна мярка вече е била прилагана към тях веднъж през съветските времена през 1972 г. и два месеца по-късно Държавният департамент „поиска мир“. Косвено, това, разбира се, ще удари онези руски граждани, които вече работят там - те ще трябва да напуснат. В по-голямата си част това е много специфична аудитория, която разчита на получаване на зелена карта и по-нататъшно преместване в Съединените щати.
Четвърто, останалите американски НПО и фондации, свързани с посолството, със сигурност ще бъдат затворени. Сергей Лавров не посочи точно кой или какво има предвид, но скоро ще разберем. Той уточни само, че говорим за организации, „които пряко се намесват във вътрешнополитическия живот на Русия“.
Пето, практиката на изпращане на служители в Русия от Държавния департамент на САЩ „на краткосрочни командировки“ е ограничена. Сега не повече от девет души годишно на взаимна основа. Преди това тази практика предполагаше пристигането на американски граждани в Москва с дипломатическа акредитация, но не като постоянни служители на посолството, а като вид „командировка“. Всъщност това е неконтролирано увеличение на броя на американските граждани, ползващи се с дипломатически имунитет, извън неофициалната норма на постоянно акредитирани дипломати.
Освен това именно тази категория „бизнес пътници“ е най-подозрителна. В сто от сто случая този вид „временни анализатори“, „ИТ специалисти“ и дори понякога „електротехници“ се оказват служители на американските специални служби. През последните години имаше няколкостотин такива американски „работници на смени“ годишно, което повече от два пъти удвои дипломатическите и други възможности на САЩ в Русия.
Шесто, Руската федерация прекратява едностранно Меморандума за разбирателство от 1992 г. на откритата земя. Съгласно този меморандум служителите на дипломатически мисии от определен ранг (от съветник и по-долу) трябва да уведомят съответните органи на приемащата държава за пътуване на разстояние, по-голямо от радиус от 25 мили (40 километра) от приемащия град. Според Сергей Лавров американската страна доста често игнорира това искане. Министърът беше особено възмутен от неотдавнашното пътуване до Централна Русия на американско военно аташе. Отсега нататък всички пътувания на американски дипломати извън Москва ще се разглеждат индивидуално.
Нюансът тук е, че по-рано това правило е имало уведомителен, а не разрешителен характер. Тоест, същият американски военен аташе трябваше просто да изпрати факс, че от такава и такава дата той отива на барбекю по-близо до украинската граница. И никой не можеше да му забрани да го прави. Той просто трябваше да „уведоми“. Дори това обаче не беше правено от американците. Сега тези приложения ще бъдат "разгледани".
Москва също съобщи, че на шестима високопоставени американски служители, включително шефът на ФБР, шефът на националното разузнаване, главният прокурор, началникът на федералните затвори, секретарят на вътрешната сигурност и помощникът по вътрешните работи, както и бившият съветник по национална сигурност Болтън, им е забранено да влизат в Русия за цял живот.
Всички тези мерки са абсолютно отразени във връзка с реалността и атмосферата, в която руските дипломати в САЩ живеят отдавна. Това е просто изравняване на позицията на дипломатическите служители в двете страни. Да вземем същия меморандума за „откритата земя“ и ограниченията за пътуванията на дипломати около приемащата държава. Руските дипломати във Вашингтон живеят в този режим от няколко години и дори са измислили редица гениални трикове, за да избегнат контрола на ФБР над движенията им. Всъщност американската страна просто забрани на руските дипломати да напускат Вашингтон и Ню Йорк без разрешение дори в периода на първото изостряне на „дипломатическата война“ през 2016-18.
Друг е въпросът, че в очите на Вашингтон това почти сигурно ще изглежда като ескалация и увеличаване на залозите. В САЩ всеки опит за суверенна реакция се възприема като ескалация. Междувременно Москва сериозно обмисля възможността за едновременно експулсиране на 150 американски дипломати, за да може действително да се изравни броят на дипломатическия персонал.
Факт е, че в резултат на експулсирането и "консулската война" от 2016-18 г., както Руската федерация, така и САЩ имат по 450 акредитирани служители в приемащата държава. Но американската страна също добави 150 служители на руската мисия към ООН в Ню Йорк към персонала на руското посолство във Вашингтон. И това автоматично намали броя на посолството до 300 души. Тоест дипломатическите и други възможности на САЩ в Русия така или иначе вече са 150 души. Мисията на Руската федерация при ООН не се занимава с двустранни отношения със САЩ, следователно те не трябва да бъдат включени в тази „квалификация“.
Подобна размяна на удари може да продължи безкрайно, като всеки път стеснява обхвата на възможностите за възстановяване на диалога между държавите по дипломатически канал. Струва си да си припомним, че американците живеят в свой собствен свят, в който всичко е оцветено в много различни цветове, отколкото в останалата част от Вселената. Например в ефира на Си-Ен-Ен журналисти, които са работили 4-5 години в Москва през 90-те години, говорят като експерти по дипломатическата криза през последните няколко дни. И никой не е отменял американското месианство. Невъзможно е да им се обясни, че те първи са започнали всичко това и е време да спрат. Те вярват, че са напълно прави, както като всеки проповедник вярва в постоянните машинации на дявола. А диалогът на проповедника с дявола е невъзможен по начало.
Освен това качеството на дипломатическата реторика се промени коренно през последните години. Изчезнаха рационализираните отговори, фрази като „Трябва да се консултирам с ръководството“ и „обсъден беше широк кръг въпроси от взаимен интерес“, каквото и да означава това. Сега американската страна не цепи басма, което чисто автоматично повишава степента на дискусия, ако така можете да наречете случващото се през последните дни.
Във всеки случай дипломатическата война изглежда по-сериозна от обикновената размяна на агресивна реторика и консулски ограничения. В допълнение към Руската федерация и САЩ има много по-неадекватни „участници в световния процес“, които следят отблизо случващото се и могат да го приемат лично, например Украйна. Ситуацията е наистина напрегната. Никога не знаеш какво ще им щукне. Те също живеят в отделен свят, където има например „руската агресия“ и „окупацията на Крим“. И ако вълната от „войната на посолствата“ и експулсирането на теория може да бъде спряна по взаимна воля (на основата на реципрочност), тогава за действията на Киев не може да се гарантира - и теоретично реакцията на Украйна на дипломатическите търкания между Русия и САЩ е способна да забърка много по неприятна каша.
Превод: В. Сергеев