/Поглед.инфо/ Според Антонио Грамши политическият режим в Русия ще бъде характеризиран като Цезаризъм. Това означава, че центърът на системата се намира в междинната зона между хегемонията (либерален глобализъм, световен капитализъм) и контрахегемонията (фундаментален патриотизъм, многополюсност, Русия като цивилизация).

Нека ви напомня, че Грамши разбира хегемонията (както и контрахегемонията) именно като идеология, система от ценности и норми. Този, който контролира съзнанието (не само чрез политиката, но и чрез информационната сфера, културата и образованието), той управлява обществото.

Хегемонията е идеологията на глобалния либерализъм, която настоява, че неговите ценности и нагласи са универсални и определят основните норми и принципи на световния ред. Оттук и еднополюсността, Световното правителство, Голямото рестартиране, културата за отмяна, джендър-политиката и тоталния контрол над обществото.

Контрахегемонията в нашия случай е пълноценно утвърждаване на радикалната разлика между руската цивилизация и глобалисткия Запад на ниво ценности, ориентации, основи, принципи, социални предпочитания, политическа система и придаване на целия този комплекс, издигнат до статута на идеология, активен и настъпателен характер. Това е същото като фундаменталния патриотизъм без никакъв компромис с либерализма (и следователно с глобалния капитализъм, прогресивизъм, ЛГБТ+, технокрация, индивидуализъм, космополитизъм и т.н.).

Цезаризмът е непрекъснато балансиране между глобалния Запад с неговите технологии, ценности и норми и строго алтернативната цивилизационна система. До 22 февруари 2022 г. в Русия доминираше цезаризмът. Всичко беше строго между двата полюса.

Преди Путин да дойде на власт, Русия беше в пряка окупация на Запада, под външен контрол. Путин измести прозореца на Овертон от глобализъм към цезаризъм. Но петата („Ехо на Москва“) и шестата (Чубайс като символ на чистата окупация) колони останаха в системата на цезаризма. Само най-крайните форми - хората от 90-те години - бяха отрязани (Березовски, Гусински, Невзлин, Ходорковски и други.). В същото време движението към контрахегемония също беше спряно. Зоната на чистия патриотизъм (където идеологически е разположена по-голямата част от населението, народът като такъв) също остана извън прозореца на Овертон. Това продължи 22 години, въпреки че си струва да се отбележи, че структурата на цезаризма все пак се измества към контрахегемония - със сантиметър на година. Върховната власт не се промени (което е добре, тъй като нейната постоянна смяна е изискване на глобалната олигархия, за да държат под контрол всякакви елити), но и не стана истински патриотична, задоволявайки се със симулакрум.

Цезаризмът във вида, в който е съществувал 22 години, приключи с началото на специалната военна операция. Имаше рязка ескалация на отношенията със Запада, което доведе до пряк конфликт. Чубайс избяга, "Ехото" беше затворено. Това означава, че прозорецът на Овертон рязко се е изместил към патриотизъм. И всички очаквахме, че тази промяна логично ще се насочи към контрахегемония и ще премахне преградата, която стоеше през цялото това време пред елемента на истинския - цивилизационен - патриотизъм, с който цезаризмът флиртуваше само за прагматични цели. Това би било естествено, тъй като конфронтацията със Запада стана толкова пряка, че просто няма нужда да се преструваме, че режимът в Русия също напълно отговаря на стандартите на западната либерална демокрация. След началото на операцията никой на Запад няма да повярва в това и дори няма да обърне внимание. Врагът се унищожава, а ние сме врагове на отвореното общество, независимо какво казваме и каквото и да възразяваме. Повече нашият глас (видите ли - ние сме либерали и демократи, като вас) не тежи нищо. Оттук нататък има значение само силата и Победата.

Но тогава започна нещо не съвсем логично. Прозорецът на Овертон се измести леко с началото на специалната военна операция към патриотизъм и ... замръзна. Пряката хегемония беше прекъсната (и дори тя не напълно), но противоположният полюс все още остава под строга забрана. Разбира се, последният Манифест на Патрушев може да се приеме като знак, че преминаването към фундаментален патриотизъм продължава, но си струва да припомним, че държавният глава направи подобни декларации по време на изборите през 2012 г. в поредица от брилянтни контрахегемонични статии, последвани от абсолютно нищо. Или, меко казано, почти нищо или изобщо, въпреки „Крим е наш“.

Значи нещо странно се случи с прозореца на Овертон. Той наистина се измести от глобализма и либерализма (хегемонизъм според Грамши) и то значително (сетете се за Галкин, Пугачева и Ургант)), но остана на границата с автентичния патриотизъм. Така твърдостта на цялата конструкция беше загубена. Прозорецът на Овертон се простираше по вертикалната ос, превръщаше се в амбразура на Овертон, вратичка. Блокадата – преди всичко в информационната сфера – срещу носителите на руската идея се запази напълно и стана още по-твърд от 2014 г.

Сега Русия е замръзнала в много сложна ситуация. Не беше възможно да се постигне бърза чисто техническа победа, конфронтацията със Запада се разширява и става фронтална. Ако вземем предвид обема на финансиране на военната машина на Украйна, до голяма степен поради присвояването на пари от Русия, които представителите на шестата колона разумно, и своевременно пуснаха на Запад, тогава ситуацията става доста критична. Добавете към това готовността на Полша (страни от НАТО!) да нахлуе в Западна Украйна (и може би не само Западна) - и ситуацията като цяло се оказва на ръба на директен сблъсък с НАТО и заплаха от ядрена война престава да бъде нещо далечно и невероятно.

В този случай обръщането към вътрешните ресурси на дълбокия патриотизъм става просто неизбежно и необходимо. Нужна ни е и пълноценна и дълбока цензура, масова и идеологически мотивирана мобилизация и не само за подкрепа на фронта, но и в икономиката, в информационната сфера, в обществото като цяло.

Ако, разбира се, искаме Победа. Задържането на блокадата по-нататък означава да стреляме в гърба на собствения си народ. Иначе няма как да се обясни.

Ако цезаризмът вярва, че ще оцелее в пряка конфронтация с хегемонията (отново да ви напомня, че Грамши говори за идеи), тогава той греши. Идеите не са симулакри или политически технологии. Те не са родени по поръчка. Те живеят живота си. Днес преходът към контрахегемония не е въпрос на желание/нежелание, а въпрос на това да бъдеш или да не бъдеш. По-точно да бъде или да не бъде Победата, но без Победа този път Русия просто няма да я има, следователно е възможно и просто - да бъдеш или да не бъдеш.

Разбира се, можете да напредвате и като се движите по сантиметър годишно. Но вече сме в различен времеви поток. Всичко се ускори. И народът не само е готов за сериозен патриотичен обрат, но започва да се чуди: защо все още не се случва?

Сега народът е много по-адекватен от управляващите. Цезаризмът е по-добър от хегемонията, но по-лош от контрахегемонията. И вместо да се приемаме по-малката от злините, се формулира искрена молба за истинско Добро. Без никакви примеси на зло този път. Тоест без либерали (както и дебили и предатели).

Отново трябва да се преодолее болезнената линия на цезаризма на балансиране – този път във вътрешната политика и особено в информационната сфера, образованието и културата. Това, което беше задоволително разтягане на предишния етап, днес изглежда като пълен провал. Амбразурата на Овертон скърца заплашително. Но това е нашата държава и ние не сме безразлични към нейната съдба. Затова е необходимо по-смело да се премахне преградата, издигнат от режима в предишната фаза срещу дълбоките стихии на народния патриотизъм. Залозите са твърде високи.

Превод: В. Сергеев

Статия със знак "ФАЛШИВА НОВИНА" си заслужава да бъде прочетена!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели