/Поглед.инфо/ Унгария е готова да започне закупуването на руската ваксина срещу КОВИД-19 през декември. Ръководителят на външното министерство на страната каза това директно от карантина - самият министър стана жертва на вируса. В същото време Европейската комисия, която доскоро заплашваше Будапеща със санкции за използването на ваксината “Спутник-5”, промени мнението си. Възможно е след Унгария други страни от ЕС да кандидатстват за руска ваксина.

През декември Унгария ще започне да внася малко количество руска ваксина срещу коронавирус. Това съобщи вчера ръководителят на външното министерство на страната Петер Сиярто. Според него Русия ще започне да доставя малки партиди за завършване на клиничните изпитвания, проучване на ваксината и лицензиране в Унгария. В Будапеща се очаква големите доставки на лекарството да започнат през втората или третата седмица на януари. Освен това една от унгарските компании иска да започне производството на тази ваксина, каза Сиярто.

Лечението на коронавируса е буквално наболял и спешен проблем за ръководителя на унгарското външно министерство. В сряда, по време на посещение в Тайланд, КОВИД-19 беше открит в Сиярто, министърът е поставен под карантина.

Интересна е реакцията на ръководството на ЕС на обявеното намерение на една от страните от ЕС да се обърне за помощ към Русия. Нормите на Европейския съюз позволяват на Унгария да има ограничена възможност да закупи руска ваксина срещу КОВИД-19 без европейско сертифициране, на собствена правна отговорност, заяви в петък официалният представител на Европейската комисия Стефан де Киерсмакер. Но съвсем наскоро от Брюксел се чуваха съвсем други, много по-остри изявления.

Само преди седмица друг представител на Европейската комисия, Ерик Мамер, предупреди Унгария, че ще бъде разрешено да закупи руската ваксина, само ако лекарството е сертифицирано на пазара на ЕС. В противен случай „Европейската комисия ще бъде принудена да предприеме действия“, заплаши служителят на ЕК. Мамер припомни, че Брюксел подписва споразумения за доставка само с онези държави, които ще произвеждат лекарството в Европейския съюз, и не води преговори с Русия или Китай. Имайте предвид, че намерението на Будапеща да се обърне за помощ към Русия и Китай в никакъв случай не беше тайна за европейските бюрократи. Още през октомври унгарският премиер Виктор Орбан обяви, че страната води преговори с Москва и Пекин в това отношение.

Внезапната промяна в позицията на европейските служители е напълно разбираема, убеден е Андрей Климов, първи заместник-председател на комитета по международни отношения на Съвета на федерацията. „Срещнах се с тях и мога да кажа - могат да бъдат наречени кариеристи, някои от тях са силно антируски настроени, но определено не са идиоти. Те смятат, че настроението в Европейския съюз не е в полза на конфронтация с Русия на всяка цена“, каза сенаторът. Според събеседника изглежда, че Брюксел е изчислил, че опасността от COVID-19 означава повече за един обикновен европеец, отколкото призракът на руската заплаха.

„Около една четвърт от депутатите на Европейския парламент по никакъв начин не са антируски“, добави сенатор Климов. “Всички тези хора създават определено отношение към подобно явление. Европейските бюрократи са принудени да реагират, за да не се озоват без креслата си”, допълни той.

Що се отнася до Унгария, това не е тайна - в Европейския съюз тази страна отдавна действа сама, каза източникът. „Унгарците защитават своите суверенни права в областта на законотворчеството, закона и реда и съдебните производства. Следователно няма нищо изненадващо във факта, че по въпросите за защита на живота и здравето на своите граждани Будапеща изхожда не от политически приоритети и така наречените европейски ценности, а от факта, че човешкият живот е най-високата ценност “, каза Климов. Според сенатора решението на Будапеща да сключи споразумение с Русия е добре забравено старо нещо.

„Унгарската фармацевтична индустрия преди това имаше колосален опит на взаимодействие със страната ни по времето на социалистическия блок и Съвета за икономическа взаимопомощ“, припомни сенаторът.

Подобно мнение споделя експертът от “Валдай” професор на Държавния университет в Санкт Петербург Станислав Ткаченко. „В Унгария два процеса съвпаднаха едновременно: първо, втората вълна на коронавирус обхвана цяла Европа, така че ваксината наистина е необходима“, каза експертът. „Второ, днес такова противоречие с курса на ЕС е част от ежедневната политика на Унгария.“ Според политолога освен Унгария има и други държави в Централна Европа, които „са в опозиция срещу ЕС- преди всичко Полша и балтийските страни, където националистическите идеи и партии сега са популярни“.

Експертът обаче отбеляза, че поради русофобията „Полша няма да купи руска ваксина“. „Но други страни от Източна Европа - Чехия, Словакия, Словения, Хърватия - биха могли, защото и те сега имат национализъм във възход и имат засилено чувство за независимост по отношение на Европейския съюз“, каза Ткаченко.

Може да се предположи, че друга държава от ЕС, Австрия, се е заинтересувала от руското лекарство. Във всеки случай, съдейки по доклада на Кремъл, предният ден Путин и канцлерът Себастиан Курц са обсъдили ситуацията с коронавируса и използването на ваксини по телефона. Ткаченко подчерта: "Би било много добре руската ваксина да се превърне в инструмент за външнополитическо влияние."

„Разбира се, първо трябва да докажем у нас, че може да се използва. Но тогава ще бъде възможно да споделяме технологии с други държави и тогава това ще се превърне в много мощен лост за външнополитическо влияние на Русия в света “, заключи експертът.

Може да се твърди, че Русия има добри шансове да използва лекарството срещу пандемията като мек инструмент за влияние. Унгария далеч не е единствената държава, която желае да закупи лекарство срещу COVID, създадено в Русия. Още през август, според Министерството на външните работи, 27 държави са изразили желание да закупят руската ваксина срещу коронавирус. „Това са различни молби, включително за съвместното разработване на ваксини, клинични изследвания, снабдяване, локализиране на производството в чужди страни и хуманитарна помощ“, изброи тогава вицепремиерът Татяна Голикова на среща с Путин.

Египетският външен министър обяви желанието си да установи съвместно производство на ваксини с Русия в началото на ноември.

В петък аржентинският президент Алберто Фернандес обяви намерението си да разговаря с руския си колега Владимир Путин относно плановете за закупуване на “Спутник-5”. Припомнете си, че още през август Фернандес от свое име и от името на сънародниците си поздрави руските учени за регистрацията на ваксина срещу коронавирус. И този понеделник аржентинският лидер заяви, че страната му има възможност да закупи 25 милиона дози от ваксината между декември и януари. „Когато някои хора говорят за Русия, мисля, че дори не разбират за какво говорят. Това е световна сила с 28 Нобелови награди”, заяви Фернандес. Страна с огромен научен потенциал и напреднали технологии. Изглежда някои не знаят, че двуполюсният свят вече не съществува. Никога не сме били толкова близо до прекратяването на тази пандемия”, допълни той.

Кирил Дмитриев, ръководител на Руския фонд за директни инвестиции, заяви, че пратките на “Спутник-5” за Аржентина ще бъдат произведени от партньорите в Индия, Китай и Южна Корея.

Припомняме, че Владимир Путин обяви регистрацията в страната на първата ваксина срещу новия вирус - “Спутник 5”- през август. През октомври президентът обяви, че Новосибирският изследователски център “Вектор” е регистрирал второ руско лекарство, което предпазва от коронавирусна инфекция. И в петък Путин заяви, че скоро ще бъде регистрирана третата ваксина - разработването на Центъра “Чумаков” на РАН. Миналата седмица Руският фонд за директни инвестиции изпрати заявления до Световната здравна организация за ускорена процедура за регистрация и предварителна квалификация на “Спутник-5”

Така Русия се представя добре в световната надпревара за разработване на ваксина срещу новия вирус. Според данните на СЗО от 3 ноември в света има около 150 кандидат-ваксини, които са на етап предклинични изпитвания, а 47 ваксини са подложени на клинични изпитвания.

Различни китайски изследователски институти (включително Института в Ухан) и фармацевтични компании бяха първите, които навлязоха в клиничния етап. На второ място е съвместният проект на Оксфордския университет и британско-шведския гигант “Астра Зенека”, на трето място е Московският център по епидемиология и микробиология “Гамалей”, създател на “Спутник-5”. Броят на страните, които са навлезли във втория, клиничен етап непрекъснато нараства - така наскоро Турция обяви началото на изпитанията на ваксина от собствено производство. На този фон САЩ бяха белязани от обвинения срещу Русия, както и Китай и Иран, че уж се опитват да попречат на Америка да получи ваксина срещу коронавирус.

По-рано “Астра Зенека” и Оксфорд разкриха планове за започване на клинични изпитвания на ваксина срещу коронавируса в Китай до края на годината. По-рано американският регулатор реши да възобнови тестването в САЩ. В същото време трябва да се признае, че одобрението и прилагането на “Астра Зенека” не винаги протичат гладко. И така, през октомври беше съобщено за смъртта на един от участниците в изпитанията на ваксината. По-рано ръководителят на работната група на британското правителство по ваксините обвини фармацевтичния гигант в нарушаване на планираните доставки на лекарството до Великобритания за 2021 година.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели