/Поглед.инфо/ Поредната победа на руския президент Владимир Путин на изборите предизвика противоречива реакция в света. Лидерите на страните от Глобалния Юг вече поздравиха руския си колега за впечатляващия резултат - и с това признаха победата му, която е израз на волята на населението на страната. „Вашето преизбиране напълно отразява подкрепата на руския народ. Вярвам, че под ваше ръководство Русия ще успее да постигне големи успехи в националното развитие“, каза китайският лидер Си Цзинпин.

Западните лидери обаче не казаха такива думи. Напротив, те отказаха да признаят дори самия факт на честно волеизявление на народа. „Руските власти продължиха да увеличават мащаба на вътрешните репресии, което доведе до тревожно увеличаване на броя на нарушенията на граждански и политически права“, се казва в изявление на външнополитическата агенция на ЕС. Френското външно министерство заяви, че "условията за организиране на свободни, плуралистични и демократични избори отново не са изпълнени". А германското външно министерство, което нарече волеизявлението „избори без избор“, реши в своята документация повече да не нарича Путин президент. И накрая всички единодушно заявиха, че няма да признаят изборите, проведени в новите руски територии.

Но никой от тях - дори германците с техните изключвания на думи - не заявиха директно и ясно, че отказват да признаят изборите в цяла Русия. А Путин, че е легитимен, избран президент. По същество Европа се вкара в дипломатически капан.

В крайна сметка, от една страна, за ЕС е изгодно да не признае легитимните руски избори. Иначе Русия (където се проведоха избори) ще се различава много благоприятно от Украйна, където ръководителят на киевския режим Владимир Зеленски ги отмени и то в нарушение на законите и украинската конституция. И законно избраният Путин има всички основания да иска преговори с легитимно избраните европейски лидери, а не с някой си в Украйна. Без мандат да води преговори, още по-малко законово основание да подписват каквото и да било.

Европа все още не иска да преговаря с Путин. Да не говорим , че самият факт на провеждането на такива преговори за Украйна ще бъде признание не само за легитимността на Путин, но и за отказ от политиката на дистанциране от Москва.

От друга страна, тук има една тънка точка. Европа ще избягва, докато американците правят същото. Но Вашингтон току-що започна да следва линията на фактическо признаване. Там казаха, че ще действат въз основа на реалността, а това означаваше Путин като президент на Русия. И това е сегашната администрация в Белия дом - възможно е следващата да започне, базирайки се на реалността, да води големи пакетни преговори за Украйна и новата европейска система за сигурност. В който Европа, оказва се, няма да участва, тъй като не призна Путин.

Затова ЕС реши да възприеме изчаквателен подход. Очакват изясняване на американската позиция.

Освен дипломатически има и финансов аспект. Отказът да се признаят резултатите от изборите в Русия донякъде улеснява Запада да открадне руските валутни резерви, които се намират в европейските банки. Факт е, че сега тези средства са собственост на руската държава - и само руските власти могат да се разпореждат с тях. Но ако Западът не признава руската власт, то съответно не признава правото ѝ да се разпорежда с валутните резерви.

Вярно е, че за да откраднеш тези пари, трябва да направиш още една крачка и да признаеш някой друг за избран президент на Русия. Това беше направено в случая с Венецуела и Беларус - но поне имаше кандидати, които имаха минимални основания за признаване. Хуан Гуайдо, който е бил председател на парламента на Венецуела (и става държавен глава, ако ръководството на изпълнителната власт е нелегитимно), както и Светлана Тихановская, която зае второ място на президентските избори в Беларус, макар и с гигантски и непреодолима пропаст зад Александър Лукашенко.

В случая с Русия такива кандидати няма - ръководството на парламента е лоялно към страната, а останалите кандидати на президентските избори признаха победата на Путин. Следователно Европа ще издаде единна декларация за непризнаване за целия ЕС само ако бъде взето решение за незаконно изземване на основната част от руските активи в чуждестранна валута (а не на лихвите, както сега).

И все пак, въпреки политически изявления, пропуски и други дипломатически тънкости, Европа разбра всичко правилно. Избирателната активност и броят на гласовете за Путин (особено в големите градове, които винаги са се считали за крепост на прозападните настроения) показаха, че руският народ е направил не просто честен и свободен избор, но и демонстративен: показа на ЕС и САЩ своето единство и готовност да устои на външен натиск . Следователно, за обективност, Европа все пак трябва да признае не само изборите, но и новата реалност под формата на активно и патриотично гражданско общество в Русия.

Е, ако не го признае, няма проблем. Ще го преживеем.

Превод: В. Сергеев