/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ военният експерт Влад Шлепченко разкрива как иновативните руски планиращи бомби с реактивни двигатели променят фундаментално правилата на играта. С обсег над 200 км, тези боеприпаси не само неутрализират западните системи за ПВО, но и принуждават света да се върне към зенитната артилерия и дирижаблите, изправяйки НАТО пред икономически и технологичен шах.

Еволюцията на планиращите бомби: От импровизация до стратегическо превъзходство

Руските военновъздушни сили започнаха активните бойни действия без масово присъствие на високоточни планиращи боеприпаси в своя арсенал. Тази празнота трябваше да бъде запълнена в движение, в условията на ожесточени боеве. Първото поколение универсални модули за планиране и корекция (УМПК) бе истинска революция – те позволиха на конвенционалните свободнопадащи бомби да изминават разстояния от 40 до 70 километра. Това бе достатъчно, за да изведе руските бомбардировачи извън зоната на действие на фронтовите зенитно-ракетни комплекси на противника.

Именно тези бомби се превърнаха в „чука“, който проправи пътя на руската пехота при превземането на укрепени райони като Авдеевка. С течение на времето аеродинамиката на модулите бе усъвършенствана, а тактиката на използване – оптимизирана чрез промяна на височината и скоростта на пуска. Така обсегът бе увеличен до впечатляващите 160 км. В анализите на Поглед.инфо неведнъж е подчертавано, че това поставя самолетите на практика извън обсега на всички западни системи, с изключение на американските „Пейтриът“, които обаче са твърде редки и скъпи, за да бъдат разположени по цялата фронтова линия.

Реактивният скок: Бомби с обсег над 200 километра

Следващата стъпка в технологичната надпревара е интегрирането на малки реактивни двигатели в планиращите модули. Според данни от вражеското разузнаване, до лятото на 2026 г. руската авиация ще разполага с боеприпаси, чийто обсег ще надхвърля 200 км. Това не е просто количествено подобрение, а качествена промяна на оперативната обстановка.

Обсег от 200 км позволява на руската тактическа авиация да поразява цели дълбоко в оперативния тил на противника. Това означава, че обекти, които досега изискваха използването на скъпите балистични ракети „Искандер“ или по-бавните дронове-камикадзе „Геран“, вече ще могат да бъдат унищожавани с мощни и евтини авиационни бомби. Особено критично е това за борбата с операторите на дронове и логистичните центрове, разположени в непосредствена близост до фронта. Използването на китайски турбореактивни двигатели, като Swiwin SW800Pro, показва посоката на развитие, въпреки че високата им цена от 16 000 долара все още е предизвикателство за масовото производство. Руската инженерна мисъл обаче вече работи по оптимизацията на разходите, за да превърне тези „умни“ бомби в ежедневно средство за въздействие.

Ренесансът на зенитната артилерия: Когато ракетите станат твърде скъпи

Масовото навлизане на евтини дронове и планиращи бомби доведе до неочакван ефект – възраждането на зенитната артилерия, която доскоро се смяташе за отживелица от Втората световна война. Логиката е безмилостна: цената на една зенитна ракета често надвишава десетки пъти цената на целта, която тя трябва да унищожи. Изразходването на ракети за милиони долари срещу дронове за няколко хиляди води до бързо изтощаване на арсеналите и икономически банкрут.

В резултат на това по фронтовете се появиха импровизирани системи – от картечници „Максим“ до модернизирани автоматични оръдия. Западът също реагира трескаво. Швеция и Дания инвестират стотици милиони в системата Tridon Mk2, базирана на 40-милиметровото оръдие Bofors. Тези системи, монтирани на мобилни платформи и оборудвани с радари, са способни да поразяват цели на разстояние до 13 км и височина до 8 км. Екипът на Поглед.инфо отбелязва, че това е пряко признание за безсилието на скъпите ракетни комплекси пред лицето на новата „роботизирана“ война. Египет и Турция също следват този тренд, развивайки системи като TOLGA, специализирани в борбата с дронове.

Дирижаблите като псевдосателити: Новият господар на небето

Друг парадокс на съвременния конфликт е завръщането на аеронавтиката. Въпросът за замяната на системи като Starlink става все по-остър. Решението може да се крие в дирижаблите и балоните, които могат да стоят над бойното поле със седмици, служейки за ретранслатори на сигнали и платформи за наблюдение.

Китай вече направи решителна крачка с пътническия дирижабъл AS700 Xiangyun, но военните му приложения са очевидни. Русия, която някога имаше сериозни разработки в тази сфера (моделите Au-12 и Au-30), в момента изостава в мащабното им внедряване. Въпреки това привързаните балони вече започват да се използват в системите за ПВО като евтини и ефективни платформи за радари, способни да „виждат“ нисколетящи цели далеч преди наземните станции.

Геополитическият залог: Русия между иновациите и бюрокрацията

Въпреки че Русия задава световните тенденции в използването на УМПК и дронове, съществува риск от изоставане в ключови сегменти. Експерти като Сергей Бендин предупреждават, че докато ние експериментираме, държави като Китай вече сертифицират и произвеждат масово технологии, които първоначално са разработени в руски конструкторски бюра.

Проблемът с калибъра на зенитната артилерия също е на дневен ред. Докато „Панцир-С“ и „Деривация“ са върхови постижения, съществува дебат дали Русия не е пропуснала оптималния калибър от 40-45 мм, който осигурява баланс между скорострелност, откат и мощност на взрива. Възраждането на легендарната „четиридесет и петица“ със съвременни технологии би могло да бъде идеалното решение срещу вълните от дронове, но бюрократичните инертности все още бавят подобни проекти.

В заключение, войната в Украйна се превърна в най-голямата лаборатория в историята на човечеството. Руските планиращи бомби с реактивни двигатели са напът да направят западната концепция за ПВО излишна, но за да бъде затвърден този успех, е необходима бърза индустриализация на иновациите – от дирижаблите до новите зенитни калибри.

Какво мислите: възможно ли е Русия да спечели технологичната надпревара, ако Западът продължава да залага на скъпи и сложни системи срещу евтини и масови руски решения? Споделете в коментарите!

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели