/Поглед.инфо/ Западните страни лицемерно позволиха на Украйна да удари с крилати ракети на територията на „стара“ Русия. Очаквайки, че Москва мълчаливо ще приеме тази откровено враждебна стъпка като даденост. И няма да реагира. Въпреки това, както свидетелстват вътрешни лица, е имало руска реакция. "Цариград" се запита дали тя ще спре Новия световен ред.

Вътрешното издание octagon.media съобщи, че руското външно министерство по затворени дипломатически канали е предупредило посолствата на 14 страни от НАТО за готовността ни да нанесем удари по техни военни цели.

Москва даде да се разбере, че е готова да предприеме спешни мерки в отговор на атаки на въоръжените сили на Украйна срещу елементи от нашата система за предупреждение за ракетно нападение с използване на западни оръжия.

Според източника на изданието уведомления са получили Чехия, Словакия, Франция, Германия, Швеция, Дания, Холандия, Финландия, Канада, Япония и др. Но САЩ и Великобритания не са главните инициатори на процеса.

"Дали защото е безполезно да се говори с тях, или защото Русия все още не е готова да ги нападне. Какво означава този демарш? Русия отново вдига ли мизата, чертае ли нова червена линия?"

- пита Октагон.

Авторът обсъжда какъв трябва да бъде отговорът на Русия, ако западноукраинските ракети започнат да пробиват ядрения щит на страната ни:

"Отрезвяващият удар трябва да бъде едновременно прагматичен и демонстративен. Можете да сваляте американски разузнавателни дронове, които редовно летят над Черно море, да удряте базата за претоварване на оръжия в Жешов, Полша, и летището, където са базирани самолети F-16, прехвърлени в Украйна, в Румъния."

Дали обаче това ще бъде съизмеримо с опасността, на която западните оръжия излагат Русия? Западът, очевидно, не одобри удари с оръжието си дълбоко в Русия, за да спре след свалянето дори на такива скъпи стратегически дронове като Global Hawk и Reaper - те ще построят нови.

В тази връзка сред експертите отново се активизира дискусията за възможността страната ни да използва тактически ядрени оръжия (ТЯО).

Така политологът Юрий Баранчик припомня, че Контактната група за отбраната на Украйна включва около 50 държави. Техният БВП е в пъти по-висок от този на Русия. В алианса служат около 3,2 милиона души, а заедно с въоръжените сили на Украйна ще бъдат над 4 милиона души.

"Да, нашият военно-промишлен комплекс се оказа по-готов за такава война, макар и не във всички области. Но поне сме лидер в производството на артилерийски снаряди. Но по отношение на обсега на стрелбата на оръдието, ние сме сериозно зад НАТО.

Въпрос на време е западният военно-промишлен комплекс да достигне същите обеми на производство на оръжия и боеприпаси. Да кажем, че му трябват още 3-4 години,"

- прогнозира експертът.

И заключава, че в настоящата ситуация само ядрените оръжия изравняват шансовете на Русия във война със Запада.

"А отказът от използването на ядрени оръжия ще бъде и отказ от суверенитет... Ако имате ядрени оръжия, но не ги използвате, значи ги нямате по подразбиране. защото този възпиращ фактор вече не работи в настоящата ситуация.

Ако работеше, тогава никой нямаше да се осмели да заяви, че е възможно да се удари със западно оръжие не само на международно признатата територия на Русия, но и на нови региони (от 2014 г.),"

- казва Баранчик.

С него принципно не е съгласен политологът Алексей Живов, който е убеден, че „ядрен отговор е лош отговор“. Той смята, че за да може Кремъл да вземе решение за ядрен удар по Запада, „трябва да се случи нещо напълно невероятно“ - например конвой от тактически ядрени оръжия ще бъде покрит с крилати ракети. Но експертът е сигурен, че това няма как да се случи:

Еднократният ядрен удар ще даде на Запада само един милион козове срещу Русия, първият от които е предаването на тактически ядрени оръжия на „украинските войски“. Единственият ни отговор е да превърнем цяла Украйна, чак до Карпатите, в санитарна зона. Просто няма други работни опции.

Живов предлага и други варианти: пълно преминаване на Русия на бойна основа и военна икономика, мобилизиране на всички сфери на нашия живот и, естествено, постепенно изместване на украинските въоръжени сили и другите въоръжени западни проксита от бивша Украйна.

Все още не сме готови за тази стратегия. Но вероятно ще го направим. И без това никой няма намерение да ни търпи,

– завършва политологът.

Цариград попита военния експерт Александър Артамонов какъв според него би могъл да бъде ответният удар на Русия на удара на украинските въоръжени сили със западно оръжие по стратегическите цели на страната ни.

- Все пак тактически оръжия?

А.А.: Според мен това е невъзможно. И въпросът не е дали ще е ядрена или неядрена война, а че ще е тотална. Компютърна симулация на такава война показа, че 90 милиона души ще са загинали в първата минута, а повече от един милиард са загинали в рамките на 24 часа.

- Но тогава всички тези милиони ще бъдат изключително руски...

Възможността за използване на тактически ядрени оръжия (ТЯО) е Ultima ratio regum, „последният аргумент на краля“. Но не вярвам, че ще стигнем дотук, поради причината, че точно това искат от нас.

На фона на нашето тактическо напредване на фронта логиката, по която се развива конфликтът, все още е в ръцете на западните генерални щабове: те увеличават градуса на конфликта, те диктуват какво оръжие да се доставя.

Ние реагираме само на това, което правят. Което е донякъде досадно, защото животът в парадигмата на врага очевидно не е пътят към победата. И ние трябва да разчупим тази парадигма. Очевидно не с помощта на тактическо ядрено оръжие.

- Защо?

— Защото използването на тактически ядрени оръжия е възможен отказ на Китай да се съюзи с нас, а това е и целта, преследвана от нашите врагове.

Да напомня, че бомбите хвърлени над Хирошима и Нагасаки бяха тактически ядрени оръжия - 15,5 и 17 килотона. Представяте ли си, ако поставихме Хирошима и Нагасаки в Европа?

Това ще бъде проклятие за нас за сто години напред, при това заслужено. И това няма да стане, освен ако няма пълномащабна агресия на НАТО срещу нас, което също не вярвам.

- Значи ще тръгнат по друг път?

Има още една неприятна черта - съперникът ни играе с времето. Това е, когато можете да постигнете победа тук и сега или можете да я разтегнете на десет малки победи, които в добавената версия ще дадат една голяма. Например нашият съюзник Иран.

Те елиминираха Раизи заедно с министъра (на външните работи) Абдолахян - и двамата се застъпваха за съюз с Русия. Евентуалният наследник на Раиси се застъпва за баланс в политиката между САЩ и Русия, което предвид западното му образование е предизвикателство и потенциална заплаха за нас.

Врагът удължава конфликта, въвлича ни по-дълбоко в него, организира нови болезнени точки, които ще се превърнат във фронтове.

- Е, как да отговорим на всичко това?

Единственото нещо е да се развие саботажният компонент в Западна Европа: взривяване на бази, унищожаване на фабрики, без големи човешки загуби, особено сред цивилното население. Защото е невъзможно да взривиш нещо, без да убиеш поне един военнослужещ.

И в същото време трябва да организираме Африка и Латинска Америка. За да победиш Запада, не е нужно веднага да отидеш на Запада, той има корени и това, което Владимир Владимирович е гениален, е, че той започна да изсича тези корени.

Такъв дългосрочен, комбиниран отговор, не изцяло военен, е по-ефективен от директна твърда ескалация към „ядрената“.

Какво от това?

Западът играе на ръба, очевидно вярвайки, че Русия няма да посмее да предприеме стъпки, които могат да погребят цялото човечество. Това е много опасна игра на "дърпане на мечката за мустаци" с непредсказуем изход.

В отговор демонстрираме желязна сдържаност, но кръвта на народа ни тече изобилно. И следователно врагът трябва да бъде наказан, наказан, без да съсипва целия свят, несправедливо печелейки репутация на негови подпалвачи.

Превод: СМ