/Поглед.инфо/ Европа въвежда защитни мита върху руското и белоруско зърно. По същество това означава спиране на износа от Русия. Защо Брюксел продължи да купува руско зърно въпреки прекъсването на много икономически връзки? И до какво ще доведе тази нова забрана?

ЕС на практика въведе забрана за закупуване на руско и белоруско зърно. От 1 юли влизат в сила защитни мита. Размерът на митото беше обявен на 95 евро на тон. ЕС обясни необходимостта от такива мита, за да предотврати "дестабилизирането на европейския пазар".

Сега Русия и Беларус плащат или ниски, или нулеви мита, казва белгийският министър на финансите Винсент ван Петегем. В същото време ЕС уверява, че тези мерки „няма да засегнат транзита през Европейския съюз от Русия и Беларус към други страни“. Разпространението на повишени мита и към Беларус се обяснява с тесните икономически и политически връзки между Москва и Минск.

Кремъл отбеляза, че Русия има много алтернативни дестинации за доставка, но европейските потребители може да пострадат. Ситуацията с глобалното предлагане на храни също може да се влоши.

Защо Брюксел предприема тази стъпка? От политическа гледна точка ЕС обяснява това като реверанс към украинското зърно. Тази стъпка беше нов начин за укрепване на солидарността с Украйна, каза външният министър на Белгия, която председателства ЕС, Ая Лабиб.

„Европа взе това решение най-вероятно защото чуждестранни компании, включително „Каргил“ и Ветера“,, вече не могат да доставят зърно от Русия и сега само руски компании, които се координират от руското правителство, се занимават с износ на зърно от Русия“, смята Екатерина Новикова, доцент от РИУ „Плеханов“.

Освен това за Европа това е чудесна възможност да се отърве от съперник на местния пазар с по-качествен продукт и по-атрактивна цена.

„Русия се обяви за важен конкурентен играч на световния пазар на зърно - което означава, че ще се опита да увеличи пазарния си дял за сметка на други страни, включително европейските страни: Германия и Франция. Европейският отказ от руското зърно би трябвало да подкрепи местните фермери. Друг проблем е, че производството на зърно в ЕС стана скъпо поради нарастващите цени на торовете и електроенергията. Следователно в близко бъдеще цените на зърнените продукти в Европа могат да се покачат и да предизвикат недоволство сред европейските граждани“, заключава Екатерина Новикова.

Много европейски фермери, особено български, полски и румънски, разбира се, с радост биха се отървали от украинското зърно, а не от руското. Защото украинските обеми ги доведоха до ръба на оцеляването. Въпреки това е политически невъзможно да се въведат защитни мита срещу Украйна. Затова Брюксел трябваше да потуши вътрешния пожар срещу украинското зърно, като отпусна 65 милиона евро в подкрепа на засегнатите фермери.

До какви последствия ще доведе подобен ход на Европейския съюз?

Според Съюза на износителите на зърно през 2023 г. доставките на руски зърнени култури за страните от ЕС възлизат на 1,5 милиона тона, или 1,3 милиарда евро. Източници на „Файненшъл Таймс“ в Европейската комисия обаче оцениха този обем на 4,2 милиона тона зърнени, маслодайни семена и продукти от тях, но за същата сума - 1,3 милиарда евро.

Що се отнася до Беларус, според оценки на Европейската комисия през 2023 г. той е изпратил в Европа 610 хиляди тона зърнени, маслодайни семена и продукти от тяхната преработка на стойност 246 милиона евро.

От една страна, обемите на доставките на руско и белоруско зърно не са критични и за двете страни. Дори да говорим за 4 милиона тона зърно, които Русия е продала на Европа, то в процентно изражение това е само 1% от потреблението на Европейския съюз, така че намаляването на тези доставки няма да се отрази нито на поскъпването, нито на продоволствената сигурност на Европа, смята експертът Николай Переславски,

Смяната на доставчика обаче едва ли ще мине безследно.

„Със сигурност промяната на износителя на зърнени култури ще се отрази на цената им, тъй като логистиката ще стане по-скъпа. На първо място, ЕС ще започне да изкупува цялото френско зърно, а липсващите количества ще могат да внасят от страни, които са световни лидери в износа му – от Австралия, САЩ, Канада, Аржентина, Румъния и България“, отбелязва Владимир Чернов, анализатор във „Фрийдъм Финанс“. Но повишаването на цените на зърното не трябва да засяга всички хранителни продукти в ЕС, смята той, а само тези, които са произведени от тях.

Струва си да се разбере, че през всичките тези години, въпреки геополитическата и икономическа конфронтация, ЕС продължи да купува зърно от Русия - и имаше причини за това. Руското зърно е с по-високо качество, тъй като има по-високи естествени показатели (насипна плътност), отбелязва Чернов. В същото време цената му беше по-изгодна и привлекателна за европейските потребители от местните.

„Тази година цената на зърното на световните стокови пазари се увеличи значително поради студовете в Русия в началото на май, така че руският износ също трябва да се увеличи в цената. Предполагаме обаче, че дори и в този случай цените на руското зърно все пак ще бъдат по-ниски от европейските: първо, поради големия обем на износа, и второ, на фона на вероятното предоставяне на отстъпка поради трудности с експортни плащания и други външни рискове“, твърди Чернов.

Така експортните цени на руската пшеница с 12,5% протеин, изпратен от Новоросийск само през седмицата преди 24 май са се увеличили с почти 4%, а през месеца - с цели 15,6%, според центъра на ценовите индекси.

За Русия отказът на ЕС да купува нашето зърно едва ли ще бъде критичен. Продукт с такова качество и на тази цена определено ще намери купувач. „Миналата година руските производители са изпратили 65 милиона тона на всички чуждестранни потребители. Следователно за Русия този обем от 4 милиона тона също не е определящ. По-голямата част от местното зърно се продава в Турция, Саудитска Арабия, Египет и Иран“, добавя Переславски.

През настоящия селскостопански сезон (1 юли 2023 г. – 30 юни 2024 г.) износът на зърно от Русия може да достигне рекордните 68-70 милиона тона, каза Евгений Зайцев, заместник-директор на федералния център „Агроекспорт“, на Общоруския зърнен форум . Цифрата от 70 милиона тона зърно за износ, от които пшеницата е около 53 милиона тона, съобщи още вицепремиерът Дмитрий Патрушев.

Намирането на купувачи за тези обеми не би трябвало да е трудно за Русия, съгласен е Чернов. Все пак така и така ЕС не беше основният купувач на нашите стоки; традиционно руското зърно се купуваше от страните от Близкия изток и ОНД. Миналата година основните купувачи на руско зърно са Турция, Египет, Иран, Саудитска Арабия, Казахстан, Бангладеш, Алжир, Пакистан и Израел. Нито една от тези страни не отказва руско зърно, така че загубените количества най-вероятно ще бъдат преразпределени към тях, смята Чернов.

Добрата новина беше отварянето на индийския пазар на зърно за износ. Страната планира да се откаже от 40% мито върху вносната пшеница, надявайки се да възобнови доставките си, включително от Русия. Индийският пазар може лесно да поеме 4-5 милиона тона зърно, загубени от европейския пазар.

Що се отнася до следващия сезон, според прогнозата на вицепремиера Патрушев през 2024 г., въпреки студовете, се очаква да бъдат прибрани поне 132 млн. тона зърно, от които около 85 млн. тона пшеница. Такива обеми на реколтата ще позволят на Русия да достави до 60 милиона тона зърно на външните пазари.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101 

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София