/Поглед.инфо/ И преди съм твърдял, че Русия не е "европейска страна". Аргументът ми все още се крепи на факта, че Русия и Европа имат различна история и малко контакти до времето на император Петър Велики, когато страната става ключов играч на европейската сцена, след като измества Швеция от позицията й.

Също така съм твърдял, че каквото и да са искали в миналото, все по-голям брой руснаци днес не искат да бъдат "европейци".

Те гледат на Европа и Запада като цяло, с все по-голямо недоумение и откровено казано все повече не го харесват. "Европа" е, разбира се", дума с много значения.

Тук имам предвид културата/цивилизацията/обществото, което през последното половин хилядолетие се е разпространило из целия свят и днес бива наричано "Западът".

В днешно време, столичната сила на Запада са Съединените щати, но САЩ, Канада, Австралия и голяма част от Латинска Америка, както и много от отдалечените аванпостове на европейското заселване, са чеда на оригиналната Европейска цивилизация.

Отношенията на Русия със Запада са минавали през много висини и низини - съюзник, например, с Великобритания през 1812, 1914 и 1941, но и враг през 1853, 1918 година.

Опонент през времето на така наречената Голяма игра и Студената война.

Руснаците често гледат на тези отношения като на неблагодарно отхвърляне. Да вземем например, отдавна забравената услуга, която Русия прави на Съединените щати през 1863 година.

От моя гледна точка, това произтича от необичайната позиция на Русия в историята като риба хищник, която си спомня дългите си години като риба плячка - съседите й помнят първото, но самата тя си спомня второто. Чувството за риба плячка, разбира се, се засилва допълнително от борбата на живот и смърт през 1941-1945 година.

Но освен това, откакто Съветският съюз падна и дойде краят на комунизма, Русия е отхвърлена от Запада. След много кратък период през 1990-те, когато се говореше за "нова ера на демокрация, мир и единство", както и за "време за изпълняване на надеждите и очакванията на наришете народи, които те са питаели в продължение на десетилетия", отхвърлянето е непогрешимо, брутално и директно.

Експанзията на НАТО, независимо с какво се прикриваше или оправдаваше, днес ясно показва това, което Москва винаги е смятала, че е - анти-руско начинание за придвижването на въоръжени сили до границите на Русия.

Руснаците са много прави да гледат на цветните революции в квартала си като на ходове срещу тях.

Русия е под перманентен режим на санкции. Извиненията и оправданията се променят, но санкциите си остават. Джаксън-Ваник бързо беше заменен от Закона "Магнитски".

Вашингтон продължава да добавя нови санкции и да гарантира, че лакеите му правят същото.

И въпреки че може да се направи силен аргумент, че санкциите са били в полза на Русия, защото Москва е била достатъчно умна да се справи с тях като шампион по джудо, фактът си остава, че те са един враждебен акт, недалеч от война.

И така, много хора се чудеха колко дълго Москва ще продължи да прави предложенията си към "партньорите" си и ще гледа как те ги отхвърлят безцеремонно.

Някои си мислят, че Владимир Путин е твърде мек. Като цяло се приема, че около половината от онези 25 процента руснаци, които не одобряват представянето му като президент, са на такова мнение, защото считат, че е твърде любезен със западняците.

Е, може би най-накрая се случва. Да вземем изказванията на външния министър Сергей Лавров, отбелязвайки, че той е човек, който никога не е говорил лекомислено или без умисъл. Каквото и да каже той, трябва да се приема сериозно. Във Валдай той каза:

"Трябва да спрем да считаме нашите западни колеги, включително Европейския съюз, за източник на оценка на нашето поведение, което трябва да следваме или пък да мерим себе си със същия аршин."

Както и:

"Ако Европейският съюз е достатъчно арогантен да обяви, с чувство на безусловно превъходство, че Русия трябва да разбере, че няма нещата да са "както обикновено", е, добре. Русия иска да разбере дали може да има въобще някаква работа с Европейския съюз при тези условия."

Това е много ясно и показателно. Русия отхвърля самозваната роля на Запада като на съдия и не иска да бъде негов слуга.

Това силно предполага, че Москва обмисля да се откаже. Но все пак тя направи едно предложение - може би последното, а може би дори и един вид тест: Москва няма да разполага определени ракети, ако и Западът не го прави.

Аферата с Алексей Навали изглежда се оказа стъпката, която дойде в повече. Блогърът Навални е анти-путинистки активист, който е много обичан на Запад, но игнориран от руснаците.

Социологическите му рейтинги са в рамките на статистическата грешка и само от време на време той е имал някакъв ефект.

През август, 2020 година той се разболя в самолет, който се обърна и кацна в град Омск, където той беше хоспитализиран. Няколко дена по-късно, все още в кома, Алексей Навални беше прекаран в болница в Германия.

Едва наскоро научихме, че трансферът до Германия е станал по заповед на самия президент Путин.

Очевидно е, че Владимир Пуитн не го е отровил. Да се вярва в това, е да вярваш, че убиецът, имайки жертвата под своя власт, я е пратил на сигурно място.

Въпреки това, веднага беше обявено, че Алексей Навални е бил "отровен" и с не какво да е, а, разбира се, с "новичок". И не просто това, ами и с такъв "вариант, че светът още знаеше за него до това нападение, но който се смята, че е по-опасен и смъртоносен от всички известни вариации на семейство Новичок".

"Фактът, че той е още жив.... се дължи само на верига от щастливи обстоятелства."

Впрочем, тези "щастливи обстоятелства" напомнят на скептика за "чудото", което спаси детектив сержант Ник Бейли и семейството му от новичок, разпръснат навсякъде в дома им.

Въпреки този особено "смъртоносен" вариант, Навални излезе от кома много по-бързо, отколкото семейство Скрипал, които също не бяха убити от старата версия.

Скептикът тук ще отбележи, че въпреки, че е "много по-вреден", този конкретен новичок не се нуждае от хора в биохазартни костюми, разчиствайки всичко докоснало се до него.

Отровата дошла чрез чай, лепнала се на шише с вода, на дрехите му. Накратко, история, която сме чували и преди:

Убийците не опитват нещо просто като автомобилна катастрофа, а нещо, което може да ги разобличи. Невероятно ефективна и смъртоносна отрова, която е.... неефективна. Убийците не следят какво става след това. Историята как отровата прониква в него продължава да се променя и няма никакви реални логически връзки или обяснения.

Но поне германската болница получи правото да запази покрива си, за разлика от болницата, в която бяха семейство Скрипал, чийто покрив беше сменен.

Европейският съюз обича да се хвали с ценностите си. Сред тях е и това:

"Всеки, който бъде обвинен, ще бъде считан за невинен докато не се докаже, че е виновен според закона."

Освен ако не сте Русия. Русия трябва да отговаря на ултимативни въпроси на Обединеното кралство, европейците, Ангела Меркел и, разбира се, НАТО.

Когато Русия не успя да докаже, че е невинна, Европейският съюз наложи санкции срещу руски представители, както направиха и по-голямата част от западните страни.

И така, да обобщим.

Алексей Навални се разболява, получава третиране в Русия, преместен е в Германия. След това е открит "новичок", а Русия отново "не успява да обясни".

Русия е обвинена и санкционирана. Няма факти, данни, нито пък надеждна или последователна история. Къде тогава е "доказано виновен пред закона", тук?

До голяма степен това е мотив и тренд и вече сме го виждали при аферата Скрипал, Немцов, МН17, Магнитски, Москаленко (чудя се дали някой помни този? Ами Патаркатшишвили?), Литвиненко, Политковская - направо винете Владимир Путин директно за тях и го обвинете, че е виновен, когато не успява да докаже противното.

И почнете да говорите за:

"Руското презрение за международните норми срещу химическите оръжия, което трябва да спре".

Добавете към това и експанзията на НАТО, цветните революции, безкрайните обвинения в подводни набези или изборни намеси, както и всичко друго.

Година след година, без край.

Дори най-глупавият мужик в дълбок Сибир би трябвало вече да е схванал, че що се отнася до Запада, от негова гледна точка Русия е главният враг. Тя е виновна за всяко обвинение, което можете да се сетите и направите.

Русия е виновна, просто защото е. И всеки, който се осмели да си задава въпроси, може да бъде само путинбот, който разпръсква фалшиви новини.

Е, ще каже ли вече Москва, че й е писнало?

Ако да, това е своего рода проблем. В момента и в близкото бъдеще, в зависимост от това колко сериозни са гражданските безредици след изборите им, Съединените щати ще продължат да бъдат основната сила в света, дори само поради причината, че имат много повече унищожителна сила от всички други.

Москва трябва да внимава в този случай. Отрязването на отношенията с Вашингтон може да струва повече, отколкото носи като печалба.

Лондон най-вероятно е загубен за Москва, но Берлин, Париж и Рим не са задължително загубени. И както се случва и при тях, много други европейци са в същото положение.

Следователно, Москва може да се надява, че в разумен близък срок, по-нормални отношения с някои от важните и основни европейски сили са възможни.

Съответно, ще е лош ход да се прекъсват отношенията с тях.

Но Брюксел, структурата на Европейския съюз - каква полза има от него? Русия има посолство в Европейския съюз, защото:

"Руската федерация има за цел да развлие близко и всеобхватно партньорство с европейския съюз на базата на принципите на равенството, взаимната изгода и уважението за интересите на всяка от двете страни."

Къде е "близкото и всеобхватно партньорство? Къде са "равенството, взаимната изгода и уважение"?

И следващото изречение на сайта също не е вярно:

"Русия и Европейският съюз се радват на интензивни търговски и икономически отношения".

Не, не се. Единствените субекти, който търгуват с Европейския съюз сам по себе си, са производителите на офис консумативи, хартия и червени ленти.

Русия има търговия с Германия, Италия и всички други страни-членки на Европейския съюз, но не и със самия блок.

Е, какъв е смисълът?

И така, ако Москва се е нагледала и й е писнало от три десетилетия обиди, нападения и интриги, и иска да се изрази достатъчно ясно, прекъсването на отношението със структурата на Европейския съюз ще бъде добро начало, лесно и евтино.

Нека Русия да отзове постоянната си мисия в Брюксел и да спре всички връзки. Да работи с отделните страни една по една. Брюксел може дори да приветства подобен спестовен ход, сега след като загуби част от бюджета си.

* Патрик Армстронг е бил анализатор в канадското Министерство на националната отбрана, специализирал се по въпросите на СССР и Русия от 1984 година насам. След това е съветник в канадското посолство в Москва от 1993 до 1996 година.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели