Има различни модели на този въпрос, тук няма да ги изброявам и анализирам, според които развитието на Китай се сравнява с развитието на Съветския съюз и на тази основа се прогнозира неизбежното и дори бързо разпадане на „китайското чудо“ и следователно безсмислието Русия да преминава към китайския модел и дори да използва китайския опит. Мога само да кажа, че принципите на икономическото управление, които се прилагат в КНР от четиридесет години: инвестиции в технологии, образование, комбинация от план и пазар, работят навсякъде, дори в Европа, дори в Африка, дори в Азия, дори в Латинска Америка. И в Русия те също можеха да проработят. Но у нас всъщност съществува компрадорско-олигархичен модел на икономиката, формиран през 90-те години. И за да го променим сега, трябва да положим гигантски, наистина революционни усилия. „Отгоре“ или „отдолу“ е друг въпрос, но засега нито „върхът“, нито „дъното“ могат и искат такива промени.
И в КНР, при всичките пазарни механизми, икономиката по своята инфраструктурна основа, ценности и цели носи като цяло социалистически характер, насочен не към максимизиране на печалбата, а да бъде в полза на хората и развитието на всички сфери на обществото. Без това, разбира се, не би могло да се случи „китайско чудо“, тъй като без държавна инфраструктура и инвестиции, без правителствено регулиране, индикативно планиране и контрол от страна на ККП почти тридесет години подред би било невъзможно постоянно да се поддържат темповете на растеж над два пъти по-големи от средните за целия свят. И този момент в САЩ явно подцениха положението, надявайки се, че подчиненото положение на Китай в световната икономика в крайна сметка ще доведе до криза и промени в социално-политическата му система.
В резултат на това, според Световната банка за периода 1990-2018 г., Китай се превръща в най-динамично развиващата се страна, като увеличава БВП през този период с 21,6 пъти, а от шеста икономика на света, която е шест пъти по-ниска от американската, се превръща в първа. Вярно има и такива държави като Екваториална Гвинея, чиято икономика е нараснала 110 пъти, но това се дължи единствено на откритите в тази страна богати петролни находища, пуснати в експлоатация в края на 90-те години на миналия век, което я води до 134-та икономика на света, но те са тема за друг разговор. За сравнение световната икономика за същите години е нараснала 3,7 пъти, икономиката на САЩ - 2,44 пъти, на Русия - 2,37 пъти, на Япония - 1,27 пъти, на Индия - 6,27 пъти, на Германия - 1.92 пъти.
Тоест, виждаме, че днес няма по-ефективни икономически модели, които да осигурят растежа на благосъстоянието на най-голямата общност на планетата, която представлява около една шеста от цялото човечество. Освен това Китай има още перспективи за растеж през следващите 10-15 години, свързани с прехода от експортно ориентирана икономика към насищане на вътрешния пазар със стоки и услуги, с прехода към нова социално-технологична структура, която използва напреднали постижения в областта на енергетиката, изкуствения интелект и генното инженерство и т.н.
Следователно, има всички основания да се смята, че Китай творчески, в други културно-исторически координати, ревизира и развива нашия вътрешен опит от съветския период, преодолява трудностите, довели до разпадането на СССР, и сега навлиза в ново пространство за развитие. А призивите за изоставяне на китайския опит целят да продължим да задържаме Русия в ролята на придатък за суровини, създаден от финансовия и икономически модел на „колективния Запад“ на „Вашингтонския консенсус“, който сега е в безизходица и е малко вероятно да оцелее при новата вълна от глобалната системна криза.
Друг е въпросът, че досега почти нямаме „преходни модули“, способни да свържат руската икономика с китайската , руската цивилизация с китайската , руската мечта с китайската . Мисля, че проектирането, създаването и прилагането на такива „преходни модули“ трябва да бъде една от основните ни задачи в близко бъдеще.
Превод: В.Сергеев
