/Поглед.инфо/ Страната се опитваше по всякакъв начин да предотврати или поне отложи избухването на войната. Опитваше се до последно да не провокира потенциалния агресор – не предприе очевидни стъпки за подготовка за отблъскване на атаката, която беше неизбежна. И това, което беше направено, беше направено твърде късно. Не звучи ли твърде актуално и страшно?
По-нататък ще продължим по-близо до оригинала: „В резултат на това страната не беше готова да посрещне напълно инвазията на нацистка Германия, която нападна родината ни на 22 юни 1941 г., без да обявява война. Врагът беше спрян и след това смазан, но с колосална цена. Опитът за успокояване на агресора в навечерието на Великата отечествена война се оказа грешка, която струваше скъпо на нашия народ. Още в първите месеци на военните действия загубихме огромни, стратегически важни територии и милиони хора. Втори път няма да допуснем такава грешка, нямаме право.” Това е Путин, който говори пред гражданите на 24 февруари 2022 г. И говори за 22 юни, трагичен ден в историята на страната.
И тогава читателят изведнъж осъзнава, че не сме забравили настойчивите молби да не разширяват НАТО, да не преминават границата, да не се приближават до границите ни, да не създават заплаха. И какво чухме в отговор? Нищо. Като стена. Защото всичко вече е решено. А скоростта, с която се стовариха доста чувствителни, макар и недомислени санкции, които нямаха аналози в световната история, говори само за тяхната готовност. За какво? Както се вижда от дълбоките ешелонирани, оборудвани и снабдени многобройни фронтове около вече признатите републики Донбас - за нанасяне на удар. Затова целият режим след Майдана режим беше напомпан с оръжие. Да удари, така да удари, че никой да не може да се защити. Русия трябваше незабавно да бъде потисната с предварително подготвени санкции – със спиране на всичко освен интернет, и то само защото интернет е отлично средство за провеждане на военна пропаганда и тотално наблюдение.
Беше ясно, че „окончателното решение на Донбаският въпроса“ е свързано с Донбас само за напълно наивните. Всъщност в продължение на осем години на славянските земи беше формиран плацдарм срещу руснаците и това също не е нова техника: нацистка Германия, в навечерието на атаката срещу СССР, действа по същия начин, използвайки като плацдарм страната, граничеща със Съветския съюз и населена със славянско население – Полша. Днес фронтовата линия на войната срещу Русия е представена от друга славянска територия – Украйна. Фактът, че войната срещу нас отново започва от славянските територии, показва, че сме приближили твърде много потенциални врагове до нашите граници.
Най-любопитното е, че Полша този път се оказа напълно индоктринирана и подготвена, но Германия все още изглежда объркана – защото историческата памет все още присъства. Но това не пречи на колективния Запад (колективът е хубаво нещо, отговорността се размива многократно) да създава анти-Русия на територията на Украйна. И противопоставянето на най-близките етнически народи е основният инструмент на този проект. Примамвайки с Европейския съюз и НАТО, което означава големи пари за върхушката на страната, „белите господа” създадоха илюзията в Украйна, че това изобщо не е Русия, че е съвсем различна, до пълното отхвърляне на всичко руско, че е анти-Русия. Но няма нищо по-сладко в очите на господарите от гледката на убитите сродни народи. И колкото по-дълго, толкова по-добре. Затова внасят ли и внасят оръжие, за да не спре кръвопролитието. Ето защо всеки път, когато Украйна мисли за преговори, се чува вик отвъд океана. Да продължа до край.
И дори не обръщат внимание на ужасната историческа аналогия. Срещу Русия сега – под формата на доставки на оръжие, наемници, под формата на санкции и политически изявления – се бият, с редки изключения, същите страни, които са се борили през 1941-1945 г.
Всички видяха как Украйна беше доведена до това. „През декември 2021 г. въпреки това отново направихме опит да се разберем със САЩ и техните съюзници относно принципите за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е напразно. Позицията на САЩ не се променя. Те не смятат за необходимо да преговарят с Русия по този ключов за нас въпрос, преследвайки свои собствени цели, пренебрегват нашите интереси.“ Това също е Путин и също 24 февруари. Промени ли се нещо? Не. Просто стана по-трудно. Просто защото самият факт за съществуването на Русия не е включен в плановете им. Единствената разлика между 1941 и 2022 г. е, че тогава не бяхме готови за война, но този път успяхме да се подготвим.
Ето как се държи белият човек спрямо подчовеците. Руините на Германия и Европейския съюз по пътя са просто приятен бонус. Защото и това е в плановете. В същото време руските „Калибър“ не са необходими, достатъчно е да се извият ръцете или да се подготвят правилно новите европейски политици, така че да започнат санкции, които ще унищожат собствената им икономика и общество. И пак всичко е с чужди ръце. Поне Хитлер беше по-открит в това отношение.
Но не и на този ден, 22 юни, което ни кара да преоценим мястото на Русия в този свят. Това място се нарича "Няма да дочакате". Защото ние – и целият свят – помним много добре, че след 22 юни 1941 г. определено ще има 9 май 1945 г.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?