/Поглед.инфо/ Днес на всички им става все по-ясно, че преходът е отложен, но не и отменен. И все повече експерти, кой неутрално, кой с притаен ужас, започва да разбира, че либерален приемник е на практика невъзможен. Струва си да се разглеждат единствено и изключително представители на силите за сигурност. Трагичната - дори в пълен смисъл героична гибел на Евгений Зиничев, един от високопоставените силовици доведе до това разбиране.

Може да си представите що за униние обхваща либералите. Но те все още не са готови да разбират, че единственото, което ги дели от разярените народни маси е Путин. През 1917 година между либералите по това в време стои царят. Когато либералите го предават и свалят, той престава да заема тази промеждутъчна позиция и за кратко народът ги унищожава всичките - и правите и виновните. Нещо подобно ги очаква и днешните либерали. Путин днес е именно тази инстанция, която не позволява на народа да разкъса на части елита от 90-те години.

След прехода тази инстанция няма да я има. Най-умните либерали изглежда са разбрали и са готови да признаят всичко, което може, дори че “Крим е наш!”, само и само Путин да го има. Той е тук. Той напълно (или не съвсем напълно, но близо) устройва и масите, и елитите. Но повечето либерали, както и през 2012 година с напълно неоснователната вяра, че ще има втори мандат за системния либерал Медведев, се утешават с надеждата, че може би все пак Путин ще направи свой приемник някой по-прозападен, или в краен случай същия като себе си, за да може, както и преди, да гради стена между капиталистическия елит и все по-недоволния народ.

Но това най-вероятно е просто невъзможно.

Никой по-либерален от самия Путин няма ни най-малки шансове да стане легитимен управник. Ще го отнесат веднага или с леко забавяне. В съвременна Русия е легитимна единствено строго консервативно-патриотичната програма със съществен дял народен социализъм и сталинизъм. Това е абсолютен политологичен и социологичен факт.

И от това логично произтича, че преходът ще бъде насочен към силите за сигурност. За това говорят много детайли от вътрешната политика, резкият ръст на влиянието на министъра на отбраната Шойгу, който оглавява списъка на управляващата партия на скорошните избори. Такова нещо се случва за първи път. Може би това е просто пиар, но е основано на ясното разбиране кое е по-нужно на народа - силна държава и силна държавна власт, като в армията. На народа е нужен главнокомандващ.

И е желателно властта на бъде праволинейно силна като в армията, а не криволинейна, като в структурите на държавната сигурност.

Преди 30 години, задълбочавайки се в механизмите за разпада на СССР, докато са свежи, в труда си “Великата война на континентите”, издигнах хипотезата за дълбокото скрито противостоене в късната съветска политика между ГРУ и КГБ, тоест между армията и специалните служби. Доста обобщено определи ГРУ като “Евразийски орден”, а КГБ като инстанция, дълбоко проникната (особено от времената на Андропов) от атлантисти. Схемата е доста проста: армията отговаря за държавата, а КГБ за идеологията. При това армията е винаги патриотична и действа в интерес на държавата като такава. Във своята върхушка тя образува “дълбока държава”. КГБ постоянно си взаимодейства с идеологическия противник и волю-неволю (особено в епохата на общия разпад и идейно израждане) се пропива с неговите установки и ценности. Днес си струва да се върнем към тази схема.

Преходът, най-вероятно ще доведе до управлението на силовик, но кой? Разбира се, личността на приемника по правилата на интригите в Кремъл ще се пази в тайна до край. Но не е важно това, а дали ГРУ или ФСБ (СВР, ФСО)? Именно от това ще зависи основното - каква версия на патриотизъм ще получим по време на прехода - по армейски праволинеен или по специално-службенски криволинеен? За праволинейния патриотизъм цялата политика трябва да се подчинява на основния принцип - суверенитета, сигурността на държавата, ефективната отбрана и не по-малко ефективното (и нужно в някои случаи като превантивно действие) нападение. Всичко, което укрепва страната, се приветства, а всичко, което я отслабва, се порицава. Струва си за миг да си представим толкова праволинеен патриотизъм и съдбата на руския елит - не просто крив, но и сгърчен в патологичния възел на предателства, цинизъм, лъжливост, алчност, подлост, тщеславие, извращение и невежество - е предрешена. Такъв елит не може да се приветства, той ще изчезне. За една нощ. Или за две. Така действа принципът на военните - от точка А към точка Б. Най-краткият път за минимални срокове.

Ако патриотизмът бъде криволинеен, това в известен смисъл ще бъде продължение на линията на Путин, който десетилетия търпи агенти на влияние, корумпирани чиновници и олигарси, циници и извращенци на власт и само от време на време им нанася избирателно точкови удари. Тук атлантистите не, че се приемат, но с тях започва скрита оперативна игра. Да, Путин успя така за 20 години да достигне от точка А (от Елцин и пълния разпад на Русия), от която започна, до точка Б, където и трябва да се случи прехода. Това е синусоида, спирала, лабиринт. За да се върнеш, трябва да си тръгнеш, за да се възстанови консервативния курс, трябваше да се направи опасния вираж с президентството на Медведев, когато съветниците на либералния президент, такива като Игор Юргенс - звъняха от Кремъл на американския русофоб номер едно Збигнев Бжежински, който тласкаше Медведев да управлява втори мандат и да отстрани Путин. Медведев беше първият управник, посетил през 2008 година щаба на глобализма “Съвет за международните отношения”, където след него през 2011 година отиде и вицепремиерът Сергей Иванов (още един с произход от криволинейните структури). Там ги представляваше олигархът Фридман. И всичко това напълно открито.

И все пак Путин достигна точка Б, запази и укрепи суверенитета на Русия, върна субективността ѝ на международната арена. Със своите професионални и доста своеобразни методи, но все пак той спаси страната в критичен момент. Сега остава малко до края. Путин успя, но ще успее ли неговият приемник, ако отново застане на пътя две крачки напред, три крачки назад, по логиката на вербуването, дезинформацията, маскировката, внедряването и така нататък?

Предвид този криволинеен манталитет от специалните служби от Путин в периода на прехода може да се очаква всичко. Силата му е в непредсказуемостта. Но все пак, ако погледнем резултатите от неговата политика, става ясно, че на всички етапи го движи истинската преданост към държавата. Някои работи не му се отдават, някъде не успява, много неща не ги взима предвид, по редица въпроси явно изкривява пропорциите. Но не трябва да се съмняваме в неговия патриотизъм. Колкото и да е професионално деформиран. Затова и нека изобщо изключим либералния приемник. Путин не може да не разбира, че новото плъзване на страната в 90-те години може да бъде фатално този път. Всичко, което постигна с такъв огромен труд, ще бъде много бързо загубено от либералите, те ще пуснат всичко по течението и разпадът на Русия, както при Елцин, ще излезе отново на дневен ред. Затова и следващият президент на Русия ще бъде силовик.

Ако този път на власт дойде кандидат от армията, това ще е нова ера. Сривът на либерализма ще бъде необратим. Страната ще се нуждае от нов елит. Наследството от 90 -те ще бъде окончателно преодоляно. Шестата колона, агентите на влияние, които днес почти открито действат на различни нива на управление, ще бъдат хванати и неутрализирани. Отсега нататък нищо няма да пречи на движението от точка А до точка Б по военната линия. Това означава, ако се каже: консервативни ценности, нека бъде така. И без флирт с нищо друго. Те казаха в Конституцията „руският държавообразуващ народ“ - бъдете толкова любезни, съобразявайте се с това. И никой няма да си прави труда да набира онези, които мислят друго. Разговорът е кратък като в армията. Кръгом, марш!

Русия трябва да се заслужи. Това е най-висшата ценност. Така смята човекът, направил смисъл на своя живот службата на Родината и народа. Като Евгений Зиничев. Такъв човек не се колеба, когато трябваше да отиде на смърт, спасявайки близките или стреляйки по врага. Това, че списъкът на „Единна Русия“ се оглавява от министъра на отбраната значи, че епохата на праволинейния патриотизъм е близка, както никога преди.

Великата война на континентите отива към своя пореден съдбоносен обрат.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели