През януари 2020 г. Бениямин Нетаняху и Владимир Путин сключиха споразумение, което спаси израелската туристка Наама Исахар от руски затвор и я върнаха у дома й в замяна на руския суверенитет над Двора на Александър в Стария град, който се намира в непосредствена близост до храма на Гроба Господен. Тази сделка беше голяма победа за Владимир Путин, който вижда Русия в бъдеще като глобална империя.
От 2000 г. Путин прави всичко възможно да възстанови статута на Русия като световна свръхдържава, а Руската православна църква е важен компонент на този план. Целта на Путин не е просто да запази руската култура, а да я превърне в доминираща сила в Близкия изток. За да постигне тази цел, той прилага военно-политическа стратегия, която много наподобява концепцията за „умната сила“ от Сюзън Носел и Джоузеф Най.
От една страна, Русия по време на президентството на Путин демонстрира впечатляваща дипломатическа и културна откритост. Олимпийските игри в Сочи например показаха, че Русия „промени имиджа си и се превърна в силна, стабилна, модерна и приятелска страна“. Световното първенство през 2018 г. също допринесе значително за укрепването на глобалния имидж на Русия.
През януари 2020 г. Путин постигна друга важна репутационна цел, този път с религиозен характер. След няколко десетилетия спорове той най-накрая успява да постигне предаването на Русия на Дворът на Александър в Йерусалим, което се превърна в условие за освобождаването на израелската туристка Наама Исахар от руския затвор.
Съдебният процес около Двора на Александър започва през 1917г. През май 1948 г. Сталин назначава „пълномощник за руската собственост“, който „направи всичко възможно да предаде този имот на Съветския съюз“. Това беше изключително желателно, не само защото Руската православна църква искаше да получи тази сграда, но и защото тя има особена стойност от гледна точка на външната политика и националната сигурност.
През годините на поста си на национален лидер на Русия Владимир Путин рязко повиши статута на Руската православна църква. В почти всяка важна реч той се опитваше не само да споменава църквата, но и да подкрепя нейните религиозни наративи. Мощни пропутински олигарси спонсорират църквата и финансират религиозни благотворителни организации, за които той говори одобрително. Путин редовно използва църковния речник и цитира християнската Библия, като понякога дори я използва, за да обясни своите външнополитически маневри. Например, той използва тази техника, за да спечели сърцата и умовете на проруски настроените украинци.
Някои наблюдатели предполагат, че поведението на Путин към църквата напомня Сталин. През дълъг период след Октомврийската революция от 1917 г. комунистическото правителство води война срещу църквата, като разрушава храмовете, убива и преследва свещеници. На това е сложено край през 1943 г., когато Сталин рязко промени политиката към църквата, което му позволява да празнува Коледа и други християнски празници.
През 2020 г. Путин подари на Руската православна църква скъпоценен диамант: Дворът на Александър в Стария град на Йерусалим. От 1991 г. две организации претендират за собственост върху съединението: Руското православно дружество на Светата земя и Палестинското православно императорско дружество, което има тесни връзки с Путин. Сега този архитектурен комплекс официално принадлежи на Русия.
Подобни победи помагат на Путин да оправдае руските военни кампании и подкрепя борбата на проруските активисти за оспорвани територии като Приднестровието в Молдова, Абхазия и Южна Осетия в Грузия и, разбира се, самопровъзгласените републики в източна Украйна. Всичко това допринася за успеха на неговата борба срещу разширяването на западното влияние в Източна Европа. Според социологическото изследване на Pew Research делът на руснаците, които считат себе си за православни християни, е нараснал от 37 процента през 1991 г. на 72 процента през 2008 г.
В областта на меката сила Путин постигна огромни успехи, благодарение на които Русия се превърна в фактическа глобална свръхдържава. Сред тези успехи са скорошните споразумения с талибаните в Афганистан; създаването на ефективен международен информационен канал RT излъчващ на много езици, включително арабски; създаването на "Россътрудничество", първата руска федерална агенция, работеща с диаспората, и накрая, създаването на руски центрове на науката и културата в Йордания, Ливан, Сирия, Египет, Мароко, Тунис и палестинските територии.
Путин осъществи една от основните си инициативи след Олимпиадата през 2014 г.: присъединяването на Крим. Той оправда тази стъпка на Москва, използвайки терминологията и разказите на Руската православна църква: „Всичко в Крим говори за нашата обща история и слава. Именно тук се е намирал древният Херсонес, където е кръстен княз Владимир. Духовният му подвиг от приемането на православието предопредели общата основа на културните, цивилизационните и човешките ценности, които обединяват народите на Русия, Украйна и Белорусия."
Както показа Путин, „умната сила“ е умела комбинация от мека и твърда сила. През последното десетилетие Русия провеждаше много агресивна политика. Тя окупира територията в Грузия (през 2008 г.), нахлу в Украйна (през 2014 г.) и Молдова, а сега води война в Сирия.
Русия запазва висока степен на влияние в постсъветското пространство, а Путин разбира, че Руската православна църква е една от важните културни ценности на Русия. Руските църкви в Украйна, Белорусия, Армения, Грузия, Молдова, Литва, Латвия и Естония могат да помогнат за засилването на това влияние. Както показа Путин наскоро, че той е напълно способен да използва църквата за повишаване на международния престиж на Русия.
Путин използва религията като инструмент на меката сила, съчетавайки това с агресивното използване на твърда сила, за да съживи идеята за велика Русия. Не е изненадващо, че в девет бивши съветски републики (без Украйна) повече от половината респонденти на Pew Research заявиха, че „силна Русия е необходима като противотежест на западното влияние“. Други допитвания потвърждават тази тенденция. Путин използва традиционните религиозни настроения, за да установи взаимно разбирателство между Русия и Източна Европа.
Сделката с освобождаването на израелската туристка се превърна във важно събитие. Даването на суверенитет на друга държава над която и да е част от Йерусалим е огромна отстъпка от страна на Израел. Руският културен и военен империализъм се е укрепил тук сериозно и отдавна, а Путин се стреми да разшири това присъствие. Този път Йерусалим стана обект на религиозна мека сила. Ще бъде интересно да видим къде ще се появи следващия път.
Превод: М.Желязкова
