/Поглед.инфо/ На пленарната сесия на СПМИФ Владимир Путин очерта тактиката на руския Генерален щаб по отношение на настъплението в Украйна. „Ако искаме да направим това възможно най-бързо, сегашният контингент не ни е достатъчен. Но ние се придържаме към друга тактика - изтласкваме врага от териториите, които трябва да контролираме", каза той.
Тази тактика на бавно изтласкване на врага, което позволява да се намалят загубите, да не се милитаризира икономиката и да се избегне мобилизацията, е насочена към намаляване на разходите за война. На пръв поглед доста холистична концепция - с ясни приоритети, подкрепени от аритметиката на съотношението на мобилизацията и загубите на ВСУ с извода, че числеността им не нараства, а само се компенсират загубите, докато качеството на персонала постоянно намалява.
Но ако Генералният щаб наистина предлага такава тактика, опитвайки се преди всичко да вземе предвид политическите ограничения, тогава трябва да се направи уточнение: като се вземе предвид факторът време, такава концепция престава да работи.
Ако врагът няма промени в структурата на оръжията си и ресурсите му просто се смилат, тогава изчислението е правилно. Но Русия в Украйна си има работа с НАТО, чиито общи ресурси са по-големи от тези на Русия. И ако този ресурс започне да се нагнетява във ВСУ, макар и със закъснение, тогава съотношението на силите е съвсем различно. Попълването на ВСУ с нови, неизползвани досега западни оръжейни системи, съчетано с въвеждането на наемници и военнослужещи от страните от НАТО, променя нещата.
Тактиката на изтласкване и смилане на ресурсите на противника без активно разширяване на силите и средствата, въведени в битката, води до загуба на собствени ресурси без качествена промяна на фронтовата линия. И ако няма промени на фронта, значи няма силна преговорна позиция. Подобна тактика, без пробиви и обгръщания, се чете като залагане на замръзване и изчакване Западът да се измори.
Правилен ли е този залог? Оправдано ли е да сеем илюзии относно подобни намерения на военно-политическото ръководство на Руската федерация? В края на краищата подобни илюзии тласкат Запада към идеята, че Москва е ограничена в ресурсите си и че трябва само да увеличи натиска върху руснаците, за да отстъпят.
Путин формулира две тези: а) Русия ще води войната до победа; и б) Русия бавно ще изтласка врага от териториите, които възнамерява да контролира. Но тук получаваме противоречие. Невъзможно е да победите врага чрез бавно изтласкване. За да спечелим, е необходимо не само да натрупваме сили и средства, но и да ги прилагате по-динамично в различни области.
Всеки ден американските разузнавателни БПЛА наблюдатели над Черно море насочват нощни удари на ВСУ със западни ракети по руски градове. Това е пряка агресия, но има хипноза от състоянието на неутралните води и затова тези БПЛА не се свалят. Мотив - не искаме причина за ескалация. Това не е оправдано, точно това е най-добрият повод да покажем нашата категорична реакция, още повече че унищожаването на такива БПЛА не води до жертви сред военния персонал на НАТО.
Вече неутрализирахме американски атакуващ и разузнавателен БПЛА над Черно море, като разпръснахме струя гориво от нашия изтребител пред него. Освен това хусите и други антиамерикански сили отдавна трябваше да започнат да използват нашите оръжия. Липсата на подобни действия създава у ръководството на САЩ и НАТО усещане за безнаказаност и тласка към ескалация.
Най-добрата защита е атаката. Няма алтернатива на това. Така на 6 юни беше широко обявено масираното използване на натовски ракети и вражески БПЛА в Южна Русия. Но през нощта на 7 юни корабите и ракетните подводници на Черноморския флот напуснаха базите Севастопол и Новоросийск, за да заемат позиции в морето, а нашите „стратези“ излетяха от летищата. И тази нощ в нашия юг премина спокойно. НАТО и ВСУ намериха какво да правят.
Ето извадка от най-добрите тактики и стратегии. Трябва да се признае, че тактиката на бавно изстискване, превръщайки се в стратегия, не води нито до победа, нито до минимизиране на загубите. Само прихващането и затвърждаването на инициативата ще гарантира сигурността на Русия за много години.
Превод: В. Сергеев