/Поглед.инфо/ Какъв полифоничен, многоезичен вик се надигна!
Умря!.. Няма го!.. Умря!.. Умря! И други глаголи, приложили за последните злодеи, душегубци и изверги.
И до тях - думи на благодарност, възхищение, признателност. Той ни даде това... Ако не беше той... Благодарение на него...

Както каза починалият, процесът е започнал. На единия ръб на обществото – ругаене. От друга страна - апологетиката. Няма да научите нищо ново от двете страни. Спомням си, че Горбачов призоваваше да вървим по „средния път“. Вярно, когато самият той започна да следва собствените си указания, резултатът беше сякаш се опитваха да лекуват диария с епилация. Нашето поколение, родено през шейсетте и седемдесетте години, няма да говори безпристрастно за Горбачов. Нека бъдем откровено пристрастни, демонстративно пристрастни.

Ето няколко епизода, когато името на Горбачов неочаквано се вписа в сценария на моя живот, предизвика ехо, намери отражение в моята биография. Пиша без претенция за особеното значение на тези сцени. Те са типични и затова могат да разкажат много за времето си и за човека, който се е опитал да промени лицето на епохата.

Да започнем през пролетта на 1985 г. Април. Аз съм в армията, свързочник на централно подчинение. Нашата бригада е разположена в Бровари, недалеч от Киев. Уволнението е близо, уволнението е през май. Седя в стаята и водя бележки за политически изследвания за моя ротен командир капитан Хотунцев. Вратата се отваря, влиза спецофицерът и още от прага започва да разпъва какъв прогресивен човек е новият генсек Горбачов. „Той отиде в Англия, Маргарет Тачър се срещна с него, тя е възхитена от него!“

Ако само пича от страховития отдел знаеше как ще свърши царуването на Михаил Сергеевич. Само малко повече от шест години и какви дългосрочни трагични последици за Украйна, Киев и същите Бровари ще имат опитите на Горбачов да задълбочи и започне. Но Маргарет Тачър го похвали, каква радост!

Март 1990 г Моят почти двегодишен син се качва на една стълба, която незнайно защо стои в средата на стаята и, обръщайки се към всички, които са тук, ясно и високо казва: „Ние ви уважаваме...” През март 1990 г. Горбачов стана президент на Съветския съюз, избран на Конгреса на народните депутати на СССР. Телевизията работеше в същия режим като депутатите, предаването беше на живо. По това време Литва вече беше обявила своята независимост, а в Германия Берлинската стена беше разрушена.

Шест месеца по-късно, през октомври 1990 г., в Киев ще започне първият Майдан - масова гладна стачка на студентите. Властите ще изпълнят почти всички изисквания на гладуващите - ще приемат няколко закона, които приближават разпадането на СССР. Например законът за военната служба, според който гражданите на Украйна трябва да служат само на територията на републиката.

Декември 1991 г Връщам се в родината си след командировка в Полша, където продавах на поляците самобръсначки и презервативи, донесени от Съюза. В град Пиотркув Трибуналски, където усвоих търговската наука, местните жители бяха предимно бедни хора, стоките ми, макар и не веднага, бяха разпродадени. Обменях получените от тях злоти за долари – търговска схема, обичайна за онова време.

Влизам в сградата на Централната гара във Варшава, без да подозирам, че Съюзът е престанал да съществува. Момичето на гишето любезно обяснява, че не може да потвърди моя билет, който е купен предварително още в СССР, защото няма връзка с касата в Москва.

Заедно с мен няколко десетки същите бивши граждани на бившия СССР се скитат около огромната гара, като не знаят как да се върнат у дома. Някой съветва да отидат с влак до Брест и след това да се прекачат. Някой вече строи път не към нова демократична Русия, която няма нужда от хора, които се скитат отвъд кордона, а към Запада. Качих се на влака Дюселдорф-Москва и дадох на кондуктора двадесет долара. Бях настанен в едно купе с руски немци от Казахстан, емигрирали в Германия в зората на Горбачовата Перестройка. Те не можаха да разберат защо бившите им сънародници смятат генералния секретар за най-малкото полуидиот.

Как думата и делото на Горбачов (по-често не делото) промениха посоката на живота ми за известно време? Мога да ви представя още дузина спомени от това, но защо? Самият Михаил Сергеевич, въпреки цялата си показна емпатия, едва ли беше много притеснен, че самият народ, за който той уж започваПерестройката, в по-голямата си част не изричат благословии, а проклятия върху главата му. Още на новогодишното сбогуване с гражданите на СССР бившият президент, споменавайки трудната ситуация, веднага успокои основния колективен пациент - руския народ:

„Драстичните промени в такава огромна страна и дори с такова наследство не могат да преминат безболезнено, без трудности и сътресения.“ Доста дълго време нямахме причина да си спомняме за най-разрушителния реформатор от всички руски владетели, които започнаха да преобразяват страната. Днес той е погребан. Сега, когато Горбачов премина от категорията на съвременниците в друга категория - исторически личности - можем да си кажем личните оценки за него, да се разтоварим емоционално и да разберем каква власт никога, никога, никога не искаме. Въпреки това някъде там го очаква съвсем друг съд – и то съвсем не по нашите закони.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели